Заболявания на простатната жлеза

22778

Разговаряме с проф. Димитър Младенов на тема: възпалителни заболявания на отделителната система.
Проф. Димитър Младенов завършва Медицинска академия, София през 1979г. В клиниката по урология работи от 1982г. Последователно защитава кандидатска и докторска дисертация. Специализирал е в Дания, Япония, Германия, Австрия, Великобритания и други. През 2007г. е избран за професор по урология и е началник на направление „Обща урология“ в клиниката по урология при Умбал „Алексадровска“, София.

 

Най-напред  да  уточним  каква  е  функцията  на  простатната  жлеза?

Простатната жлеза е „второто сърце” на мъжа, неговата „биография” или „ахилесова пета”. Тя произвежда секрет, който е съставна част на спермата и създава благоприятна среда за живот на сперматозоидите. В някои случаи възпалителните промени в простатата могат да доведат до сериозни нарушения в половата сфера при мъжа – възможност за ерекция, време за семеизпразване и др. 

Продължаваме с  основните  видове  заболявания – доброкачествени  и  злокачествени.  

Простатната жлеза боледува от три вида заболявания.

В първата група са възпалителните заболявания, които са характерни за по-младата възраст на мъжете. Причината за тях се крие в по-честите безразборни и случайни полови контакти без употребата на механични предпазни средства (презервативи).

Втората група включва доброкачествената простатна хиперплазия. Тя се появява около 50-та година на мъжа. Нейната честота постепенно се увеличава от около 50% при мъжете на 50 години до около 80% при тези на 90 години. По статистически данни броят на мъжете със симптоми на ДПХ ще се увеличи още през следващото десетилетие, а до 10 години – приблизително с над 45%. В България мъжете над 50 години са около 1 285 000, а тези над 65 години – 536 000 (НСИ 2014).

Карциномът на простатата е третото заболяване, което засяга жлезата. Честотата на заболяването е с големи географски вариации. Засяга около 21% от мъжете в напреднала възраст. В България заема второ място по смъртност  сред мъжете с 8,5 %. Днес карциномът на простатата е един от най-важните и актуални проблеми в медицински и социален аспект за съвременната урология.

В този смисъл бихме могли да отбележим, че ако един мъж доживее до 100 години, то той ще има или оплаквания от доброкачествена простатна хиперплазия или ще заболее от карцином на простатата.

Какво  представлява   ДПХ  ( доброкачествената  простатна  хиперплазия)?

По клинично определение ДПХ е хронично, постепенно прогресиращо състояние, а не заболяване, което се характеризира с умерени до тежки симтоми при уриниране, увеличени стойности на международния простатен симптоматичен индекс /МПСИ/, увеличен обем на простатата и намален максимален уринен дебит (МУД).

Доскоро като че ли всичко свързано с ДПХ  – анатомия, физиология, диагностика и лечение изглеждаше ясно. Днес с ръка на сърцето можем да признаем, че колкото повече навлизаме в същността на проблема, толкова повече неща свързани с възникването, развитието и лечението на състоянието се оказват неизяснени докрай.

През последните две десетилетия  започна реално „подмладяване” на ДПХ. Причина за това е и увеличаване на средната продължителност на живота в световен мащаб през последните 50 години, което води до застаряване на населението и увеличаване на мъжете в абсолютен брой.

Какво  е  характерно  за  симптоматиката  при ДПХ?

Клиничната картина при ДПХ се определя от функционалното състояние на пациента, неговите анатомични особености и взаимодействията между простатна жлеза и пикочен мехур. Това води до оформянето на две групи оплаквания, характерни за пациентите с ДПХ.

– обструктивни симптоми (на изпразването) – трудно начало на уринирането, изтъняване, отслабване и прекъсване на струята, изтичане на капки, чувство за непълно изпразване на пикочния мехур

– иритативни симптоми (на напълването) – често уриниране, неотложен позив за уриниране, нощно уриниране, инконтиненция

Нарастването на простатната жлеза води до увеличаване на налягането в пикочния мехур при започване на микцията. Мускулатурата на пикочния мехур задебелява, става нестабилна и се появяват иритативните симптоми. Прогресирането на състоянието обуславя засилване на обструктивната симптоматика. Оплакванията се повлияят и от камъни в пикочния мехур, неврологични заболявания и др.

Какви  резултати  дава  прецизната  диагностика  и  какво  включва  тя?

Натрупаните през последните години научни и практически познания за ДПХ съществено промениха облика на това патологично за мъжа състояние.  Ние съветваме нашите студенти да помнят, че когато мъжът спре да изпитва удоволствие от уринирането е време той да потърси своя уролог.

Днес ние разполагаме с голям брой клинични, лабораторни, инструментални и образни методи за ранна и своевременна диагностика на ДПХ. След щателната анамнеза пациентът трябва да попълни самостоятелно МПСИ – въпросника за своите оплаквания. По-нататък диагностичния процес включва изследване на простатен специфичен антиген (ПСА) и ректално туширане – задължително преди ПСА. Тези изследвания са достатъчни за един планиран профилактичен преглед.

При необходимост и преценка от лекуващия лекар могат да направят ултразвуково изследване на простатната жлеза, урофлоуметрия за определяне дебита на струята при уриниране, биопсия на простатата, уретроцистоскопия и други високо специализирани изследвания.

Защо  лечението  е  индивидуално?

ДПХ е социално значимо състояние при  мъжете над 50 години, което изисква ранна диагностика и адекватно лечение, съобразно правилата за добрата медицинска практика. Последното се назначава и провежда индивидуално и се контролира от уролог в зависимост от оплакванията на всеки пациент. Той трябва да бъде подробно информиран за състоянието си и да участва активно при вземането на решение за вида на лечението. Основна цел на консервативното лечение е:

– да облекчи оплакванията на пациента

– да забави прогресирането на състоянието

– да премахне опасността от остра ретенция на урината

– да намали необходимостта от оперативно лечение

– да подобри качеството на живот на пациентите

Какви  опасности  крие  самолечението?

За съжаление само 5.6% от мъжете на възраст между 40–70 г. се консултират с лекар по повод на нарушенията в уринирането. Някои медикаменти намаляват нивото на ПСА в серума и завоалират ранната диагностика на простатния карцином. В медицината „две плюс две не е четири”. С оглед на това пациентите трябва да помнят, че:

– ДПХ е бавно прогресиращо във времето състояние, а не заболяване

– Състояние, което има значение и за партньорката

– ПСА трябва да се изследва поне веднъж годишно

– Лечението е строго индивидуално след консултация с уролог

– Консервативното лечение е симптоматично

– Самолечението е неприемливо и опасно за пациента

В  отделен  разговор  ще  стане  дума  по-подробно  за  туморите  на  простатната  жлеза. Сега  моля  да  посочите  основното, което  трябва  да   знаем  за  тях.

Карциномът на простатната жлеза е мултифокален, среща се често, протича скрито и за съжаление в миналото много рядко бива разпознат своевременно. Той е на първо място сред туморите на урогениталната система и на второ място по честота  като причина за смъртността след рака на белия дроб при мъжете.

От каква възраст мъжете задължително трябва поне веднъж годишно да се консултират с уролог ?

Като се има предвид разнообразието в заболяванията на простатната жлеза един мъж винаги може да намери повод за консултация с уролог – от най-млада до най-напреднала възраст. Ако говорим обаче за доброкачествената простатна хиперплазия или ранната диагностика на простатния карцином, то консултацията с уролог трябва да става поне веднъж годишно.

При този профилактичен преглед е достатъчно пациентът да сподели с лекаря оплакванията и притеснения си, да се изследва простатния специфичен антиген и едва след това да се направи ректално туширане на простатната жлеза.

Разговора  води:  Емил  Рафаилов