разсъждения

Откровения в полунощ

Безсънието като неканен гост те спохожда често, когато искаш да бъдеш наистина свободен в мислите си. Тишината на нощта покрива с тънка пелена болката и разочарованието, нечиите просташки напъни да покажеш колко си велик. А всъщност става дума за скромни наченки на инфантилна мозъчна дейност!…

Нощта е обвила в тъмен воал всичко – къщи, пътища, градове. И тогава на прозореца тихо почуква той – споменът. Ако го поканиш следва разговор за хора и събития, отминали във времето. Отдавна. Но останали най-вече с присъствието си. Онова присъствие, което не се забравя и което днес също така топли сърцето ти!

После идват тъгата и надеждата, че нещо ще се промени…кой знае?  А може би и ти не си прав, когато искаш гнило дърво да роди читав плод? Кой знае?..

После агресията на деня, светлината, те карат да гледаш с по-добри очи на света. И да бъдеш оптимист, че нещо ще се промени още днес?! Може и да се заблуждаваш, но поне трябва пак да опиташ, ако искаш да остане нещо добро от теб…

Следващите редове нямат претенцията за маниакално откривателство. Те просто са част от моята философия. Принципи, на които залагам и днес.

Емил Рафаилов

email: emilrafailov@abv.bg

“Откровения в полунощ” – мъдрост и житейска философия

Когато прочетох “Откровения в полунощ” ме обзе приятното чувство за съмишленост. Да, днес обичайно съмишленици наричаме хората, с които имаме сходни виждания по политически въпроси. Защото живеем в такова време, което е “бременно” с политика. Тя е навсякъде около нас, в нас, ние сме  в нея. Но в случая става дума за другия вид съмишленичество – за сходството във възгледите за живота. Защото преди да сме каквото и да е друго – велики лекари, учители, журналисти, ние сме просто хора. В “Откровенията” аз видях и усетих точно Човека Емил Рафаилов. Човекът, посветил живота си на професията журналистика, но в нейния най-истински вариант. Всъщност истинската журналистика няма варианти, тя е просто журналистика. И именно в “Откровенията” на Човека и Журналиста Рафаилов аз видях много, ама наистина много съвпадения с моя начин на мислене. И аз често именно в малките часове, когато остана насаме със себе си, формулирам разни простички изречения, които за мен са истината за живота и базата, на която градя своя мироглед. Ето това са откровенията на Рафаилов за мен – житейски правдиви, може би някои от тях неприятни като факти, но това не променя тяхната правдивост. И най-важното за мен е, че те са честни и видимо изстрадани от автора им. Затова ми харесват, затова се припознах в тях и затова му благодаря от сърце!
Бъди здрав, Човеко!

д-р Цветеслава Гълъбовa

* * *

Философ и визионер

До сега познавах доайена на медицинската журналистика Емил Рафаилов, с 55 годишен професионален път, оставил трайна следа  в предаванията на „Хоризонт“, „ Витоша“, „Експрес“, „Евроком“, а понастоящем в интернет сайта Termometar.net. След като се запознах с „ Откровения в полунощ“  пред мен застана другия Емил Рафаилов, философа и визионера. „Откровения в полунощ“ съдържа 210 сентенции на автора. Разглеждат се въпросите за равносметката в живота на човека, пътя, по който трябва да поеме в даден момент, може ли да постигне поставените цели и цената, която трябва да плати.

Интересни са вижданията на автора за свободата на човека и времето в което живеем, за ценностите в живота, качеството на мисълта. Само истински свободният човек може да има свободно, нормално мислене и поведение!

Авторът прави опит за самоанализ на собственото си поведение и отношението му към собствените  грешки.  За разлика от железния канцлер Ото фон Бисмарк, който препоръчва да се учим от грешките на други, неговото мото е да се учи от собствените си грешки. Част от сентенциите разглеждат въпросите за стремеж към пълно съвършенство и ясна преценка за неговата непостижимост. Обхваща въпросите за образованието, опростяването на мисленото, липсата на ценносите “принципа искам го сега и веднага” без да можеш адекватно да дадеш на обществото това, което ти дава.

Интерестни са размишленията върху любовта, вземане на решение, когато пътищата на двамата се разделят. Дали някога си обичал? Точният въпрос е как си обичал? Силно и егоистично, всеотдайно, или с резерви, с компромиси, или безрезервно. Или пък лудият вихър на чувствата те е водил по пътя на щастието. Всичко вече е свършено! Остава още един въпрос – къде и в какво сбърках?…. Господи какво се случи?…. Авторът е достатъчно честен за да погледне дълбоко в себе си. Той е безкомпромисен борец срещу комерсиализацията на човешките отношения. Разглежда проблемите на алиенацията и т.н.

Така представените сентенции обхващат почти всички сфери на човешките взаимоотношения  през погледа на  автора. Дълбочината на  неговото мислене и критичност ме прави горд, че в България има такива хора, които да са двигател  за просперитета  на българския народ.

проф.д-р Панайот  Куртев, 22.01. 2024 г.

* * *

Духовното “пътуване” към истината

„Самотата можеш да смениш най- успешно с друга самота“

Тази сентенция от „ Откровения в полунощ“ на Емил Рафаилов ме накара да се върна в далечните години на нашето запознанство. Разбира се то започна професионално, когато бях поканена за разговор в предаването му.

 Тогава все още не знаех нищо за Емил Рафаилов. В хода на предаването разбрах, че пред себе си имам добре подготвен събеседник по всички теми по които дискутираме. Усещането ми беше за разговор с колега – лекар, който по някаква причина беше изоставил практическата медицина и  избрал да продължи развитието си в полето на журналистиката. Толкова ерудирани и задълбочени, точно подбрани бяха въпросите и тезите, които защитаваше във воденото от него специализирано медицинско предаване. В последствие се убедих, че тези качества са „запазената марка“ на Емил Рафаилов.

 Годините на познанство и професионални срещи ми дадоха възможност да открия още  важни  черти от характера му- той е безкрайно коректен събеседник и верен приятел. И това се чувстваше във всяко едно предаване –атмосферата, която създаваше предразполагаше  гостите му  да покажат най- доброто от себе си не само в  професионален план , но и в чисто човешки. Емил Рафаилов умее елегантно да направи преход от конкретната тема към разсъждения върху някои философски въпроси  близки  до медицината. И така срещите  с него  се превръщаха в истинско духовно пътуване от конкретното лекарско ежедневие до приятелски разговор по темите на човешкото битие.

Тези теми вълнуват много Емил Рафаилов  и той обича да ги дискутира с всичките си гости, да получи различен от неговия поглед . Тази възможност го кара да разсъждава все по- задълбочено и да навлиза във философските теми.

Досещах се, че е въпрос на време Емил Рафаилов да ни зарадва с възможността да надникнем в тишината на нощите му и да споделим  среднощните му разсъждения. „ Откровения в полунощ“ показват зрелостта на автора и последователната му упоритост да събира и подрежда като пъзел житейската си мъдрост, да  ни допусне  до своята емоционална същност.

Последното което може да се каже за Емил Рафаилов е , че е самотен човек. Но в самотата на среднощните му разсъждения той е намерил начин да ни покаже още една черта от многопластовия си образ.

д-р Веселка Гергова, интернист-кардиолог и дългогодишен приятел на Емил Рафаилов

* * *

Не е страшно ако си глупав. Опасно става ако си много глупав. За околните!…

* * *

Футболът и политиката са прости игри за интелигентни хора.

* * *

Добрината се измерва с това, което създаваме и с онова, което остава след нас. Другото са празни приказки.

* * *

Страданието има пречистваща сила. Кара те да мислиш какво не си направил, на кого не си помогнал. Чувствал ли си болката на човека до теб. Бил ли си съпричастен? Отговорите са трудни и само ако си честен към себе си и околните ще усетиш силата на това признание!…

* * *

Музиката се “слуша” със сърцето. Нейният свят е едно богатство, което може да оцени само силният интелект, с богата душа и култура.

* * *

Какво е нищото? Никога само едно  нещо! Пъстър конгломерат от дебела, кръгла глава, интелигентност на хамстер, поглед на бик в теменужка; опит да се докажеш, а всъщност си минус нула. Идиотско самочувствие. И една единствена цел – да покажеш колко велики дела си сътворил. Трагично, нали!….

* * *

Няма спор. Има лоши хора и ние сме свикнали с тях. Но повече ме е страх от  лошотията на иначе добрите хора. Неизвестните тук са много?!….

* * *

Кой човек е добър? Труден въпрос и още по-труден за отговор. Дали този, който се усмихва широко, помага, за да трупа актив, но душата му е празна? Не, каквото и да правиш преди да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш човек! Трудно, нали?…

* * *

Тишина. Влизаш и в  стаята е пусто. И столът е празен. А на него години е седял човек и личност. Поглеждаш към портрета на стената и там отново те среща усмивката на един труден характер, с богата душа и сърце. Буен и непокорен, но винаги предан човек. И тогава тишината те пита – ти оцени ли го? Кой знае?!….

* * *

Някъде  прочетох, че има класация на загадките на XX век. По принцип доста романтичен, конфликтен, изпълнен с присъствието на изключителни личности. И постижения, достойни за благородна завист. Но имаше един голям пропуск – не видях да е записана тъпотата. Тя, разбира се, не е нещо ново и за тези години. Но вродена или придобита, без значение, нейната активност има разрушителна сила! Греша ли?!…

* * *

Сигурно и вие сте искали, понякога, да “откупите” младостта си. От кого? От времето, разбира се. Но то не я дава, въпреки че цената за вас няма значение. Реката на живота пък е отнесла всичко: детските игри и спомени, морето, снегът, който още помните, голямата обич. И все пак остава нещо завинаги. Споменът!…. 

* * *

Не отвръщай на злото със зло! Защото творението на добротата може да докосне сърцето и на най-големия тъпоглавец. Както татко казваше, светла му памет, направи добро и го хвърли на боклука. Все някой ще го намери!

* * *

По-бързо ще успееш ако се насочиш към възможното, отколкото към желаното!

* * *

Годините оставят своя отпечатък. Искрящите цветове на младостта тихо отстъпват място на златистите тонове. Сезонът на зрелостта вече е настъпил. И неминуемо в един миг заставаш пак на житейския кръстопът. Спомени отново се пробуждат, думи, изречени някога звучат все така силно. Защото са били искрени. И въпросът пак е същият – кой път да поемеш? В избора на кого да повярваш? Довери се на мъдростта на сърцето си и няма да сгрешиш!….

* * *

Да имаш само мечти прилича повече на някакъв романтизъм. Аз съм твърд скептик и затова си поставях ясни и точни цели, със сериозни аргументи дали имам качества и възможности да ги постигна. Казват, че съм успял човек. Дай Боже!

* * *

Да съжаляваш за отминали неща е сантиментално, но и глупаво. Ако с влажен поглед гледаш някогашни снимки също е проява на слаб характер. Не можеш да върнеш времето. Остава ти само да отговориш честно пред себе си – бях ли на “ти” с изискванията на времето, в което живях?!…

* * *

Незнанието ти осигурява лъжлив комфорт на спокоен и безметежен живот….

* * *

Има два типа свобода. Едната е на идиота, за който всичко е позволено. Другата, истинската, е на интелигентния човек. Светът на книгите, на умното кино, на качествената мисъл, на ценностите, които никой не може да отрече. Само истински свободният човек може да има свободно, нормално мислене и поведение!

* * *

Самотата ражда откровенията, от които боли.

* * *

Омразата е лош съветник!

* * *

Можеш да коментираш само собствените грешки, провали и неуспехи. Да обсъждаш чуждите е проява на клюкарски манталитет от квартален мащаб.

* * *

Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.                                                                                                                   Уинстън Чърчил

* * *

Глупакът сам никога не може да разбере колко е глупав.

* * *

Съвършенството е почти непостижимо. Това е едно смело пътуване към голямата истина в изкуството, литературата, живопистта, техниката. Такива творби показват мощен размах на мисълта, търсене и постигане на иначе недостижими височини. Висш пилотаж на талант, интелект, богата душевност. Колко са те?

* * *

Много пъти правих опити да стана приятел със себе си. Не можах. Защото това значи да правиш компромиси като между приятели.

* * *

В Пантеона на Вечността са намерили място само личностите, направили най-трудното – революция в мисленето. Ние, обикновените хора, и днес и утре, можем само дълбоко да им се поклоним. Защото личностите правят историята, тя пък ги поставя на недостижим пиедестал именно там – в Пантеона на Вечността!

* * *

Киното е огледален образ на живота. Там откриваш себе си, хората около теб и техните болки и тревоги, щастливи мигове, спомени от детството. Приятели, жената , оставила най-трайна диря в живота и сърцето ти. Ставаш съпричастен към всичко, което е било, е, и ще бъде. Условието е само едно – да имаш мозък и интелект да видиш това, което ти поднасят майсторите в жанра. Истината за живота.

* * *

Животът е една игра, която всеки играе по своите правила. Но обикновено времето не стига да прецениш до край наистина ли си заложил на печелившата карта, или си сгрешил!

* * *

Винаги съм се учил от собствените грешки, а не от грешките на другите.

* * *

За да бъдеш искрен с другите, първо трябва да си искрен със себе си!

* * *

Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

* * *

Можещият и талантлив човек е лесно раним. Простотията и цървуланковците му причиняват тежки душевни травми.

* * *

Умствената ограниченост е лесна за диагностика. 500 – 600 думи в речника, тъпоглав поглед, бледи напъни за мозъчна дейност, силно изразено чувство за превъзходство, без покритие, просташки хумор. Всичко това богато “гарнирано” с демонстрация на безгрешност и инфантилизъм в големи размери.

* * *

Има много хора, но човеците са малко!

* * *

Невежеството има силата на природно бедствие!

* * *

Ако успееш да победиш себе си, после нещата стават по-лесно.

* * *

Мрачен, мъглив софийски след обед . Ти вървеше в изискано палто по единия тротоар, аз също бързах, вървейки в обратната посока. Видях те и изтичах да те пресрещна. Беше от онези първи срещи, отдавна чакани и от двамата. Говорихме за незначителни неща доста време. Първите снежинки плавно се спускаха по уличните лампи. Не помня точно, но е било в края на ноември или началото на  декември. Срещнахме се отново на другия ден и така още много, много пъти! Поривът на чувствата беше силен. И двамата не обичахме хорското любопитство и ревниво пазехме топлината в сърцата си. Да, уловихме точния миг за да бъдем заедно. Но после ни липсваше малко мъдрост и да продължим силно напред…… Сега и ти и аз вървим по пътища, които никога няма да се пресекат. Жалко и тъжно! А в далечината на умиращия ден ярко се извисява споменът за едно друго време. Господи, какво се случи тогава?….

* * *

Болката сега е част от щастието някога!

* * *

Истинските хора. Има ли сега? Къде са те? Какво зависи от тях? Можем ли да ги срещнем някъде? Къде? Успяваме ли да ги опазим от инвазията на кретенизма? Много въпроси. Малко отговори. Защо ли?

* * *

Дали някога си обичал? Точният въпрос е как си обичал? Силно и егоистично, всеотдайно, или с резерви, с компромиси, или безрезервно. Или пък лудият вихър на чувствата те е водил по пътя на щастието.  Всичко вече е свършено! Остава още един въпрос –  къде и в какво сбърках?….

* * *

Най-трудни са упражненията по интелигентно мислене.

* * *

Агресивното малоумие нанася тежки вреди на нормалните хора.

* * *

Има разлика между живея и живуркам.

* * *

Да си свободен, значи да си сам.

* * *

Нощта и самотата раждат откровенията, които липсват при агресията на деня.

* * *

Трудното идва, когато не можеш, а искаш да надскочиш себе си.

* * *

Сигурно, когато откъснеш красиво цвете го боли. Както е сигурно, че когато някой гази душата ти с войнишки ботуши болката е нетърпима.

* * *

Мълчанието. Онова интелигентно мълчание, което казва много. Дали го разбираме? Едва ли?!…

* * *

Когато угаснат светлините вече е късно за всичко. Затова в един момент на откровение трябва да проведеш онзи труден разговор със себе си. Въпросите са тежки – какво добро оставяш; на кого си помогнал; заставаше ли винаги зад истината; предаде ли някого.                                                        После идва по-лесното – пътят към безкрая……

* * *

Във водопада от падащи звезди искам да има една, която свети малко по-ярко. Моята звезда. Споменът за мен! Дали? Кой знае?!…..

* * *

Истината е в умните книги. Отнасят те в едно тайнство от съдби, характери, сълзи и тревоги. Карат те да мислиш, да съпреживяваш. Четенето не е за всеки! Трябва ум, интелект, сърце, за да стигнат до теб посланията им!…..

* * *

Глупавият човек гледа глупави филми, не чете, защото е глупав и прави само глупости.

* * *

Най-трудно се прави революция в мисленето.

* * *

Правилната посока на движение е от интелигентност към интелигентност.

* * *

По принцип не съм страхлив човек! Но определно изпитвам страх от тъпоглавиeто на тъпоглавците.

* * *

Личностите имат труден характер. Интелект, знания, авторитет, високи цели, признание от авторитети. За ужас на малоумниците.

* * *

Малоумникът има една цел – с влажен и подъл поглед да завижда на успелия, можещ човек.

* * *

Часът за спомени. Тогава идват родителите ми, приятелите, които си отидоха без време, хората, които остават завинаги в сърцето ми.  Успехите, терзанията, безсънията. Върховете, които останаха, далеч от мен. Спомени и размисли.

* * *

И мъжете плачат. В техните сълзи има много сила, когато са искрени.

* * *

Не давай акъл на малоумника. Той няма да те разбере.

* * *

Простотията също мирише. И то много!

* * *

Цял живот съм робувал само на две неща – на истината и на професионализма.

* * *

Сборът от нули е също нула.

* * *

Глупакът се ражда глупак.

* * *

Господи, ако те има спаси душата ми, ако имам такава.

Шопенхауер

* * *

Най-точното време да посадиш дърво е било преди 10 години. Следващият най-добър момент е да го посадиш сега.

Конфуций

* * *

За света ти си един човек, но за един човек може да си целия свят.

Г. Маркес

* * *

Мъдростта на времето, която си натрупал има сила само тогава, когато се докосне до човека, който и днес и утре и след години ще бъде за теб ярък и незаличим спомен.

* * *

Човек трябва да остарява с достойнство.

* * *

Когато заговори споменът в теб най-добре е да замълчиш.

* * *

Или вдигаш прах или гълташ прахта.

Хенри Кисинджър

* * *

“Камбаната” на истината звучи силно. Чуват я обаче само интелигентните и добронамерени хора.

* * *

Очите на човека говорят много. Остава само да ги разбереш.

* * *

На тъпоглавието са чужди разумните компромиси.

* * *

Полуграмотни и верни на “вожда” хора заемат все нови територии. Жалко?!

* * *

Не прощавам подлостта и лицемерието, желанието да се докажеш на всяка цена, а умственият “потенциал” е на дебил.

* * *

Не харесвам хората, които се опитват да ме тупат по рамото.

* * *

Затворената страница остава завинаги затворена.

* * *

Спомен мой! Толкова красив и искрен. Съществувам, защото те има!…

* * *

Мъдростта идва с годините. Глупостта остава завинаги.

* * *

Научих се първо да казвам “не”, преди да кажа “да”.

* * *

Когато сърцето “говори”, разумът обикновено “мълчи”.

* * *

Вълната на времето е безсилна да изтрие най-силния за мен спомен. За теб, Татко! Мъдрост, ерудиция, човечност. Сигурно, пак ще се съберем в един далечен и по-добър свят.

* * *

Да покориш себе си иска повече усилия,отколкото да изкачиш Еверест, без кислород.

* * *

Интелигентният човек дава най- много “жертви” в битката с простотията.

* * *

Никога не съм искал да бъда симпатичен на някого. Бил съм само и единствено верен на себе си и своите железни позиции. Това ми донесе всички успехи.

* * *

Най-хубавите си спомени направих като млад. Сега, от дистанцията на времето, виждам колко красота и неповторимост има в тях. И тъга, разбира се, че нищо вече не може да се повтори.

* * *

Иска се доблест да кажеш истината. Но и трябва също така доблест, за да защитиш истината до край.

* * *

Страхливият човек е по-вреден и от агресивната глупост.

* * *

По-лесно е да се доверите на ресторант, отколкото на жена.

/ Ф.Фелини /

* * *

Отчаянието е най-прекият път към неуспеха.

* * *

В писмото, което не написах до любимия човек трябваше да има само една дума – вярност.

* * *

Всичко, което преживях и изстрадах бих искал да се повтори отново. Защото е било силно и истинско. Защото само силният характер знае, че всеки един миг е безценен.

* * *

“Изкуството” да живеем заедно. Трудно постижимо, но е възможно.

* * *

Музика се “слуша” със сърцето.Отнася те в света на нежността, кара те да чувстваш силно топлината на подадената от любимия човек ръка. Музиката не е за всеки, трябва богата душа, за да я усетиш и разбереш.

* * *

Демокрацията – това е повече дисциплина, свободно мислене и действие, в рамките на позволеното. Висок професионализъм и много, много труд.

* * *

Има много кандидати за отличници в часовете по малоумие /телевизиите/.            Доста спечелиха първите места. Останалите мечтаят да са като тях.

* * *

Мисли със сърцето си. Дай му цялата власт на света и няма да те подведе. Ще имаш верен приятел и съветник за цял живот.

* * *

По-трудно е да победиш себе си, отколкото добре подготвен противник.

* * *

Глупавият човек мрази книгите. Те му пречат.

* * *

Атакуващият кретенизъм не може да бъде спрян.

* * *

Човешкото страдание има пречистваща сила.

* * *

В “света” на тишината има най-много време за спомени.

* * *

Можеш да познаеш примитивното мислене по резултатите от него.

* * *

Гласът на истината не винаги е първи глас в хòра. Жалко!…

* * *

Душата на човека е лесно ранима и не може да газиш върху нея с войнишки ботуши.

* * *

Когато си тръгваш също значи, че обичаш.

* * *

С пари  щастие не можеш да купиш.

* * *

Животът е измамно нещо.

* * *

Стъпалата към славата са не само стръмни, но и доста хлъзгави. Паданията са чести и болезнени.

* * *

Кретеноидите не само настъпват, но и заемат нови територии. Желанието им винаги си остава едно – интелигентният човек в ъгъла. За да не им пречи.

* * *

Още не съм чул някой да си признае, че е глупав.

* * *

Искреността не се възприема от тъпоглавеца.

* * *

От детството запазих мил спомен – топлата и искрена усмивка на моите родители. Спомням си я и днес.

* * *

Малоумното поведение има инфекциозен характер.

* * *

Ако не можеш да помогнеш с нещо, то поне недей да пречиш.

* * *

Преди да тръгнеш да променяш света, промени първо себе си (към повече доброта и човечност).

* * *

Качественото мислене има много врагове.

* * *

Интелигентността на хамстер осигурява безгрижно съществуване.

* * *

Формулата на успеха – висок коефициент на интелигентност, силен характер, воля за победа и много, много труд.

* * *

Не е лесно да си достоен човек, но си заслужава.

* * *

“Идеалната” комбинация – тъпота в големи размери, глупава усмивка и високо самочувствие.

* * *

Интелектуалният дефицит е изписан на лицето.

* * *

Интелигентността у нас няма адекватна цена. Защото за да оцениш интелигентен човек трябва да си поне на неговото ниво.

* * *

Дефинитивните отговори са по вкуса само и единствено на мислещия човек.

* * *

“Хорът” на дебилите става все по многогласен.

* * *

Човек не може сам да се пребори с пошлостта и войнстващата простащина, с безгръбначното съществуване само и само да бъдеш на власт. Зная го от собствен опит. Но винаги ще заставам до тези, които започват и водят тази неравна битка.

* * *

Всяко съмнение поражда ново съмнение. Кръгът става затворен. Излизане няма.

* * *

Личностите, талантливите хора дразнят бездарието. Причината е само една – безпомощност пред невъзможността да ги стигнеш.

* * *

Кретеноидът се труди много, неуморно, с пот на челото. Крайният резултат – кръгла нула. Защо ли?….

Мащабите на човешката глупост са функция от “мозъчната дейност” на техния създател.

* * *

Тъпотата има различни измерения. Но особена тежест имат арогантното самочувствие и демонстрация на безгрешност.

* * *

Казват, че музиката лекува. Аз не вярвам. Нo съм сигурен, че тя докосва най-нежните струни на душата и сърцето. И отваря широко един “прозорец” към човечността.

* * *

Правият текст не е по вкуса на дебилите.

* * *

В сърцето има място само за една голяма обич, за едно силно разочарование и за много болка и тъга.

* * *

Душевните рани никога не зарастват. Времето само опитва да ги лекува. Без успех!    Те кървят, напомнят за неща, безвъзвратно отминали. Така ще бъде докато светлината угасне завинаги.

* * *

Само глупакът стои на едно място. Интелигентният човек върви напред и се развива.

* * *

Ако не си бил полезен поне с едно нещо за себе си, не може да си полезен за никого.

* * *

Избледняват само онези спомени, които не са истински.

* * *

Не приемам, когато някой каже: “Днес за първи път изневерих на себе си”. Защото много пъти преди това си го правил. А сега просто си намерил сили да го признаеш.

* * *

Твърдоглавието не носи белега на силен характер.

* * *

Има три условия ако наистина искаш да си господар на съдбата си: да бъдеш силен характер, следващото – да знаеш какво точно искаш и как да постигнеш целта си. И не на последно място да имаш собствена житейска философия.

* * *

Няма вечно приятелство. Има вечни интереси.

Уинстън Чърчил

* * *

Ако копираш нечий модел на поведение има опасност да повториш и чуждите грешки.

* * *

Само тъпоглавието не се интересува от мисленето на интелигентния човек.

* * *

Ако искаш да “чуеш” гласът на истината довери са на сърцето си.

* * *

Нищо не свършва завинаги. Просто пътуването към безкрая продължава!

* * *

Не обичам празниците. Те само ме натъжават.

* * *

В “гората” на незнанието най-добре виреят кретеноидите.

* * *

Енергията на идиотите носи маса поразии за нормалните хора.

* * *

Властта е “сладка отрова”.                                                                                                                   /татко/

* * *

Ако тръгнеш по “следите” на изгубеното от теб време или няма друго какво  да правиш или си пълен глупак!

* * *

Всеки “фонтан” от празнословие има нулева стойност. Важното е какво е значението, на това, за което се говори.

* * *

Може да разбереш колко пари струва нещо само и единствено когато го изправиш срещу вечността.

* * *

Усмивката на лицето на идиота е сигурен знак, че нищо добро не те чака.

* * *

Политиката е “изкуството” на възможното!

* * *

Разумният компромис е признак на интелигентното мислене. Остава да те устройва и “цената”.

* * *

Истината никога не е абстрактна. Тя винаги е конкретна.

* * *

Снегът като плащ от бели сълзи ще покрие душевните ми рани. Чакам го!

* * *

Пред “олтара” на истината имаш само един шанс – да бъдеш искрен до край.

* * *

Когато човек е глупав, то не е за малко.

* * *

Тъпотата винаги е “гарнирана” с арогантност и войнстваща простащина.

* * *

Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

* * *

В зрелостта човек “бере” плодовете от своята младост.

* * *

Годините минават като дни. /татко/

* * *

“Прахът” на времето не може да покрие само искрения, топъл и сърдечен спомен. Той винаги ще бъде част от теб.

* * *

Малко преди светлината да угасне завинаги вече е късно да си отговориш кой, всъщност, бях аз и какво добро оставям след себе си.

* * *

Личностите правят историята.

* * *

Бездарието винаги върви “под ръка” със завистта и злобата.

* * *

Това, което не искаш сам да направиш и господ не може да те накара.

* * *

Умният човек не допуска глупаците до себе си. Те само “изяждат” от времето му.

* * *

Глупакът винаги е доволен. Интелигентният човек винаги се съмнява.

* * *

Не е толкова важно какво мислиш за себе си. По-важно е как те оценяват авторитетите.

* * *

Само от върха можеш да прецениш какво си постигнал! Не тръгвай към друг връх, преди здраво да си стъпил на предишния.

* * *

Научих се да губя с достойнство.

* * *

Има три пътя – правият, грешният и този на Рафаилов.

* * *

Силно вярвам, че срещу всяка подлост стои доброта и човечност.

* * *

Направи добро и го хвърли на боклука. Все някой ще го намери.                                  /татко/

* * *

Не е фатално, че си се провалил. Лошото е когато това стане практика.

* * *

“Мисли” със сърцето си.

* * *

Някой беше казал, че когато спреш да мечтаеш значи вече си остарял.

* * *

Да загубиш родител – болката е до гроб. Ако загубиш верен приятел, много боли. Загубиш ли, обаче, достойнството си – загубил си всичко!

* * *

Когато търсиш истината попадаш в блато от лъжи!

* * *

Светът на идиотите е пъстър.

* * *

Кретеноидите настъпват, за сметка на нормалните хора.

* * *

Талантливият човек трябва да се отглежда като малко дете – с много обич!

* * *

Да управляваш е изкуство. Да прощаваш е признак на благородство.

* * *

Каскадата от грешки води до купища глупости.

* * *

Игра по правилата, а не правила заради играта.

* * *

Футболът и политиката са прости игри за интелигентни хора.

* * *

Тъпотата е изписана на лицето.

* * *

Старият глупак е бил и млад глупак.

* * *

Не помагай на падналия! Остави го сам да се изправи.

* * *

Успях, защото се съмнявах във всичко.

* * *

Не се доверявайте на „недоправени“ хора. Те винаги ще ви подведат.

* * *

Не може да понесеш всички грехове. Трябва да оставиш и за другите.

* * *

Глупакът не  е опасен за себе си. Той е вреден за другите.

* * *

В пътуването към истината има много непознати „гари“.

* * *

Вината за твоите поражения търси първо у себе си.

* * *

Не е достатъчно само да четеш книги. Трябва и да ги разбираш.

* * *

Предпочитам сам да се уча, а не да ми дават акъл.

* * *

Не можеш да разбираш другите, ако не си наясно със себе си.

* * *

За да останеш в сърцето на хората трябва са си дал нещо от своето сърце.

* * *

Предателството от приятел боли най-много.

* * *

Има три неща с буквата „Т“, от които ме страх –  ток, топло и тъпак.

* * *

Животът е като свещ – колкото по-малко остава, толкова по-слабо свети.

* * *

Мъдър е онзи, който от купищата грешки, които е направил е успял да извлече максимум  поуки за себе си.

* * *

От нищо не ме е страх така, както от старостта.

* * *

Като не знаеш какво да правиш, довери се на принципите си.

* * *

За една работа трябва малко акъл и ситна памет.

/татко/

* * *

Самотата можеш да смениш най-успешно с друга самота.

* * *

Да построиш мост към душата на човека е трудно! Но направиш ли го ще бъдеш много щастлив!

* * *

Книгата е още един прозорец към света.

* * *

За да направиш нещо, първо ти трябва да си Нещо.

* * *

Аз съм това, което съм, а не това, което другите искат да бъда.

* * *

Можеш да оцениш свободата само, когато я загубиш.

* * *

Обичта е до време. Истинското уважение – за цял живот.

* * *

Когато си тръгнеш и кажеш “сбогом” не се обръщай назад! Боли! Много!