Откровения в полунощ

Безсънието като неканен гост те спохожда често, когато искаш да бъдеш наистина свободен в мислите си. Тишината на нощта покрива с тънка пелена болката и разочарованието, нечиите просташки напъни да покажеш колко си велик. А всъщност става дума за скромни наченки на инфантилна мозъчна дейност!…

Нощта е обвила в тъмен воал всичко – къщи, пътища, градове. И тогава на прозореца тихо почуква той – споменът. Ако го поканиш следва разговор за хора и събития, отминали във времето. Отдавна. Но останали най-вече с присъствието си. Онова присъствие, което не се забравя и което днес също така топли сърцето ти!

После идват тъгата и надеждата, че нещо ще се промени…кой знае?  А може би и ти не си прав, когато искаш гнило дърво да роди читав плод? Кой знае?..

После агресията на деня, светлината, те карат да гледаш с по-добри очи на света. И да бъдеш оптимист, че нещо ще се промени още днес?! Може и да се заблуждаваш, но поне трябва пак да опиташ, ако искаш да остане нещо добро от теб…

Следващите редове нямат претенцията за маниакално откривателство. Те просто са част от моята философия. Принципи, на които залагам и днес.

Емил Рафаилов

email: emilrafailov@abv.bg

„Самотата ражда откровенията, от които боли“

Познавам журналиста и интелектуалеца, подчертавам интелектуалеца Емил Рафаилов от много години. Многократно съм взимал с удоволствие участие в неговото здравно предаване „Термометър“, с неговата голяма здравна и обществена значимост и неведнъж съм изказвал положителното си мнение за начина по който той го води, за неговия висок професионализъм като журналист, много добре подготвен в областта на здравеопазването и медицината . Сега бих искал да споделя някои мисли във връзка с неговите „Откровения в полунощ“, които ни разкриват един друг Емил Рафаилов. Един високо интелигентен, зрял човек, който на основа богатия си житейски и професионален опит споделя своите мисли за някои основни човешки ценности, прави откровен анализ на своите грешки в живота и за случващото се в нашата действителност. Неговите  сентенции представляват една лична философска концепция за разбирането на това къде сме, в какъв свят живеем и накъде отиваме. В този смисъл спокойно мога да определя Емил Рафаилов като визионер, който без помпозност, без да натрапва своите идеи ни прави съпричастни към мислите, разбиранията на  мъдър и ерудиран човек. Общуването ми с него винаги е било удоволствие, за което е допринасяло много  голямото съвпадение на вижданията ни за най-важните човешки принципи, които управляват живота ни и за противоречивата действителност в която живеем така добре отразени в „Откровения в полунощ“.

академик д-р Богдан Петрунов

* * *

“Откровения в полунощ” – мъдрост и житейска философия

Когато прочетох “Откровения в полунощ” ме обзе приятното чувство за съмишленост. Да, днес обичайно съмишленици наричаме хората, с които имаме сходни виждания по политически въпроси. Защото живеем в такова време, което е “бременно” с политика. Тя е навсякъде около нас, в нас, ние сме  в нея. Но в случая става дума за другия вид съмишленичество – за сходството във възгледите за живота. Защото преди да сме каквото и да е друго – велики лекари, учители, журналисти, ние сме просто хора. В “Откровенията” аз видях и усетих точно Човека Емил Рафаилов. Човекът, посветил живота си на професията журналистика, но в нейния най-истински вариант. Всъщност истинската журналистика няма варианти, тя е просто журналистика. И именно в “Откровенията” на Човека и Журналиста Рафаилов аз видях много, ама наистина много съвпадения с моя начин на мислене. И аз често именно в малките часове, когато остана насаме със себе си, формулирам разни простички изречения, които за мен са истината за живота и базата, на която градя своя мироглед. Ето това са откровенията на Рафаилов за мен – житейски правдиви, може би някои от тях неприятни като факти, но това не променя тяхната правдивост. И най-важното за мен е, че те са честни и видимо изстрадани от автора им. Затова ми харесват, затова се припознах в тях и затова му благодаря от сърце!
Бъди здрав, Човеко!

д-р Цветеслава Гълъбовa

* * *

Философ и визионер

До сега познавах доайена на медицинската журналистика Емил Рафаилов, с 55 годишен професионален път, оставил трайна следа  в предаванията на „Хоризонт“, „ Витоша“, „Експрес“, „Евроком“, а понастоящем в интернет сайта Termometar.net. След като се запознах с „ Откровения в полунощ“  пред мен застана другия Емил Рафаилов, философа и визионера. „Откровения в полунощ“ съдържа 210 сентенции на автора. Разглеждат се въпросите за равносметката в живота на човека, пътя, по който трябва да поеме в даден момент, може ли да постигне поставените цели и цената, която трябва да плати.

Интересни са вижданията на автора за свободата на човека и времето в което живеем, за ценностите в живота, качеството на мисълта. Само истински свободният човек може да има свободно, нормално мислене и поведение!

Авторът прави опит за самоанализ на собственото си поведение и отношението му към собствените  грешки.  За разлика от железния канцлер Ото фон Бисмарк, който препоръчва да се учим от грешките на други, неговото мото е да се учи от собствените си грешки. Част от сентенциите разглеждат въпросите за стремеж към пълно съвършенство и ясна преценка за неговата непостижимост. Обхваща въпросите за образованието, опростяването на мисленото, липсата на ценносите “принципа искам го сега и веднага” без да можеш адекватно да дадеш на обществото това, което ти дава.

Интерестни са размишленията върху любовта, вземане на решение, когато пътищата на двамата се разделят. Дали някога си обичал? Точният въпрос е как си обичал? Силно и егоистично, всеотдайно, или с резерви, с компромиси, или безрезервно. Или пък лудият вихър на чувствата те е водил по пътя на щастието. Всичко вече е свършено! Остава още един въпрос – къде и в какво сбърках?…. Господи какво се случи?…. Авторът е достатъчно честен за да погледне дълбоко в себе си. Той е безкомпромисен борец срещу комерсиализацията на човешките отношения. Разглежда проблемите на алиенацията и т.н.

Така представените сентенции обхващат почти всички сфери на човешките взаимоотношения  през погледа на  автора. Дълбочината на  неговото мислене и критичност ме прави горд, че в България има такива хора, които да са двигател  за просперитета  на българския народ.

проф.д-р Панайот  Куртев, 22.01. 2024 г.

* * *

Духовното “пътуване” към истината

„Самотата можеш да смениш най- успешно с друга самота“

Тази сентенция от „ Откровения в полунощ“ на Емил Рафаилов ме накара да се върна в далечните години на нашето запознанство. Разбира се то започна професионално, когато бях поканена за разговор в предаването му.

 Тогава все още не знаех нищо за Емил Рафаилов. В хода на предаването разбрах, че пред себе си имам добре подготвен събеседник по всички теми по които дискутираме. Усещането ми беше за разговор с колега – лекар, който по някаква причина беше изоставил практическата медицина и  избрал да продължи развитието си в полето на журналистиката. Толкова ерудирани и задълбочени, точно подбрани бяха въпросите и тезите, които защитаваше във воденото от него специализирано медицинско предаване. В последствие се убедих, че тези качества са „запазената марка“ на Емил Рафаилов.

 Годините на познанство и професионални срещи ми дадоха възможност да открия още  важни  черти от характера му- той е безкрайно коректен събеседник и верен приятел. И това се чувстваше във всяко едно предаване –атмосферата, която създаваше предразполагаше  гостите му  да покажат най- доброто от себе си не само в  професионален план , но и в чисто човешки. Емил Рафаилов умее елегантно да направи преход от конкретната тема към разсъждения върху някои философски въпроси  близки  до медицината. И така срещите  с него  се превръщаха в истинско духовно пътуване от конкретното лекарско ежедневие до приятелски разговор по темите на човешкото битие.

Тези теми вълнуват много Емил Рафаилов  и той обича да ги дискутира с всичките си гости, да получи различен от неговия поглед . Тази възможност го кара да разсъждава все по- задълбочено и да навлиза във философските теми.

Досещах се, че е въпрос на време Емил Рафаилов да ни зарадва с възможността да надникнем в тишината на нощите му и да споделим  среднощните му разсъждения. „ Откровения в полунощ“ показват зрелостта на автора и последователната му упоритост да събира и подрежда като пъзел житейската си мъдрост, да  ни допусне  до своята емоционална същност.

Последното което може да се каже за Емил Рафаилов е , че е самотен човек. Но в самотата на среднощните му разсъждения той е намерил начин да ни покаже още една черта от многопластовия си образ.

д-р Веселка Гергова, интернист-кардиолог и дългогодишен приятел на Емил Рафаилов

* * *

Има две думи с богато съдържание. Вяра и надежда. Вяра, че ти си факторът, с когото трябва да се съобразяват, ако разбира се имаш качествата, а не с тъпите приказки на онези празноглавци, с повредени мозъци! Вяра, че човекът до теб няма да те предаде. Вяра, че капките дъжд на твоя прозорец ще донесат отново спомена за най-хубавите ти дни… Надежда, че лъжите най-после ще отстъпят място на свещената истина. Защото само така може да вървим уверено напред. Надежда, че краденето, като за световно, ще свърши! И още, че няма да ни третират като електорат, а като граждани, които дават кредит на доверие. Онези “симпатяги” трябва най-после да разберат, че те са там, за да изпълняват нашата воля и да ни служат. Надежда, че посредствеността ще отстъпи място на читавите и умни хора.  А не да се правят на управленци, хора, с прогресиращ интелектуален дефицит. Най-после интелектът трябва да доминира над войнстващата  простащина и малоумие. Вяра и надежда. Повече от сигурно е, че ако ги загубиш, загубил си всичко!… Прав ли съм, приятелю?…

* * * 

Аз съм скептик, но дълбоко вярвам, че мечтите се сбъдват. И с малко късмет. Другото е смелост, интелигентен поглед върху целите, които искаш да постигнеш, вяра и много, много труд. И още. Да подкрепяш силно интелекта, защото той е безценно богатство!

* * *

Снегът донесе жадуваната тишина за душата. Но отвори и стари рани. Спомени, които не избледняват. Сърцето ги помни и пази ревниво. Искряща чистота. Спомен за онова щастливо детство, когато карахме шейни по улиците на София, и с грейнали очи водехме “битки” със снежни топки. От онова незабравимо време е останала само дълбока въздишка и една топла сълза върху дланите. Няма ги вече и приятелите от нашата улица. Те поеха своя светъл път към безкрая… Вече нищо не е както преди. Жалко!

* * *

Само с огъня, който си взел от олтара на истината не можеш да вървиш напред. Трябват качества, амбиции, силна воля за победа; път, по който ще вървиш. И да не променяш посоката, когато се понесе вихърът на злобата и завистта. Цел, която знаеш как ще постигнеш. Искрено и честно, без да пречиш на другите. И приятелско рамо, когато имаш нужда от  подкрепа! Защото ти не си сам в този променящ се свят и помощ ти трябва. Ще има спъвания отзад, падане, и после още по-силен ще се изправиш. И пак напред! Личностите правят историята! Ти готов ли си да напишеш своята страница? Опитай, няма да е лесно! Но си заслужава…. 

* * *

Самотата е тишина за душата! И тогава разбираш, че да разговаряш със себе си е трудно. И не е за всеки. Да отвориш широко очи за твоя свят, да погледнеш и надалече. А когато се видиш в житейското си огледало – има нещо, което сякаш не искаш да приемеш. Сребро в косите, лице, обгоряло в битките, които си водил, и усмивката не е същата. Но това си ти! И тогава става глупаво да кажеш ” а какво момче бях, а сега?” Тази въздишка няма да ти върне миналото. Но ако си искрен до край със себе си можеш да видиш от къде си тръгнал, къде си, и накъде вървиш. Голямото пътуване продължава, но вече на по-малка скорост. Усещаш го нали? А повече от сигурно е, че светът на самотата е изпитание за силната личност. Ти ли си това?

* * *

Снегът като плащ от бели сълзи ще покрие душевните ми рани. Чакам го!

* * * 

Все още се уча да прощавам. Защото, когато тръгна да го правя си задавам доста въпроси. Първите два – защо и на кого? И още. Дали ако простиш веднъж, не влизаш в затворения кръг – простих, защо да не го направя пак. Така е, само че тогава големият въпрос е заслужава ли си? Помагам ли така, да не се повтори грешката, или просто правя услуга на някого? Второто изобщо не кореспондира с ценностната ми система и житейската ми философия. Вярно е, че да прощаваш е и признак на благородство. Но само при едно условие. Да бъдеш сигурен, че този жест ще бъде правилно разбран и оценен. А само времето неминуемо ще покаже дали е така! За мен все пак остава въпросът – по този начин не влизам ли в групата на наивниците в зряла възраст. Кой да ти каже!!…

* * *

Животът е ирония! Печелиш, губиш, доказваш се, проваляш всичко. Труден характер си, срещаш се с подходящия човек. Обичаш го! После се разделяте. Трябва да остане нещо. Тогава е имало смисъл. Другото е лъжа и илюзия. Тръгнеш ли да се поправяш по нечий вкус, вече почваш да бъркаш. Защото искаш да направиш това, което не си. И няма да ти повярвят. Затова бъди истински, бъди ти, за да те ценят и уважават. С всичките ти плюсове и минуси. Както беше казал един умен човек ( Х.Кисинджър ) ако не вдигаш прах, гълташ прахта. Другото е илюзия, в която вече никой не вярва! И пак пред олтара на истината отвори широко очи, за да видиш, че днес светът е по-различен от вчера. Умните книги го доказват. Довери им се! После отново попадаш във вихъра на чувствата. Болка и радост и много топлина в сърцето. За другото не мислиш. А то предстои. Чака те на отворения прозорец. Нали животът е ирония. Вярваш ли?…

* * *

Не вярвам, че има обратен път към сърцето на човека, с когото си се разделил. Колкото и силна да е била обичта, привличането, хванатите до болка ръце, времето безпощадно ви е отдалечило. И не е нормално, колкото и това да ти се иска, да мислиш, че ако всичко започне от начало ще бъде както преди. Вие не сте същите! Годините, събитията, хората, са променили всичко. И сега от дистанцията на времето не ти остава нищо друго освен да запазиш в сърцето си яркият и незаличим спомен от едно друго време. Ти, само се заблуждаваш, че обичта ви ще бъде същата. Не, това е невъзможно! Ще има само болка и тъга за пропуснатия шанс да бъдете завинаги заедно. Не мислиш ли и ти така?!….

* * *

Има три неща, които са вечни – завистта, злобата и човешката глупост.

* * *

Парите не носят свобода и щастие. Защото си зависим от тях!

* * *

Пътят е само един. Да се доверим на силната сплав между истината, знанието и интелекта. Само така ще можем да се отървем от глупостите на малоумните персони, които единствено се интересуват от собственото си благополучие. И бебетата знаят кои са!…Защото ако останем в тинята на посредствеността, безвремието и апатията нищо добро не ни чака! Само толупизмът отново и отново ще тържествува!…

* * *

Агресията на деня те кара отново да си зададеш онзи съдбовен въпрос – от кого да поискам прошка за пропиляното време? Ще се намери ли  някой грешник, който да понесе тази грижа? Не само, че е трудно, но и невъзможно! Защото архитектът и изпълнителят на главната роля си бил ти! И няма оправдание, че някой ти е пречил. Целите са били неясни, или лошо поставени, гледал си в страни, а не право в очите истината за твоите възможности. Търсил си начин да проявиш снизхождение за липсата на сериозни успехи. Простичко казано, пропилял си и малкото възможности, които си имал.  Да, имаш шанс да поискаш прошка за пропиляното време. Но само от самия теб! Това, обаче, топли ли те? Защото виновен си бил ти, единствено и само ти!….

* * *

Няма нерешими въпроси. Има непоставени въпроси.

* * * 

Унесени във вихъра на чувствата не мислехме за него. За края. Но ето,че той дойде. Снежинките от онзи ноемврийски следобед, когато се срещнахме за първи път, бяха отстъпили вече място на майския дъжд. Стояхме под чадъра. И този път, както тогава, говорихме за незначителни неща. Но вече топлината я нямаше. Умните ти кафяви очи казваха всичко – вече нямам място в твоето бъдеще. Не се сбогувахме. Не се и обърнах след теб. Болката се усилваше. Усещах празнота! Романтиката свърши. Дойде прозата!…..За дълго. Сигурно и до края…..И днес, след толкова години, чета и препрочитам страниците от книгата на живота, които написахме заедно. Но в тях пак не откривам защо стана така! Господи, помогни ми…..

* * *

Все по-рядко чувам да говори интелигентен човек. Поне това се вижда от т.н. публицистика  на също т.н. големи телевизии. Там, в повечето случаи доминират едни и същи лица, които много внимават да не кажат нещо, извън нареденото. Заливат ни с празни приказки втръсналите на всички полито-, социо-, и други лози. Жалко!?… А пък и не виждам да струи от екрана интелектуален продукт! Защо ли?…. Иначе самочувствието е поне на нобелисти. А става дума за самовлюбени тарикати, които обслужват собствения си интерес!… Смело коментират някакви ходове, от които ама никой не се интересува. Защото мнението само на истинския авторитет има тежест и стойност. Другото са въздухарски напъни, които се възприемат с ирония от интелигентния човек. Попитайте го!…. Кой човек е интелигентен? Мислещият, четящ и образован, и честен пред себе си и околните. Дали утре сутрин няма да го видим на екрана? Почти сигурно – не!  А останалото са неща от селски вечеринки. Кой им вярва?!…

* * * 

Не е маниерно. И не е психарско. Кое ли? Ами това да застанете един срещу друг на масата. От една страна Ти, от другата пак Ти. Погледнете се в очите. Предстои тежък разговор. Кой всъщност съм аз; какво постигнах; кои бяха сериозните ми успехи и провали. Бях ли подлец? Мъжко е нали? Знам, че е много, много трудно. Защото преди да обичаш другите, трябва да обичаш себе си. Не е егоистично! Разбира се, че има едно НО. Трябва да знаеш точната си цена. Нужни са верни критерии за това, обаче. И още, да не вярваш на глупаците, които само ти завиждат, но и не пропускат да те потупат по рамото. Цял живот го правят. И сигурно печелят. Огледай се и ще видиш, че е точно така. Глупостта и малоумието имат инфекциозен характер. И още въпроси. Помагах, за да извлека полза или просто защото съм добър човек. Оцениха ли твоя жест? Повече от сигурно – не! Как продължавам нататък? Спирам дотук, или още битка? Вероятно, приятелю, ще ме попиташ – не се ли правиш прекалено благочестив? Не, това е част от моята житейска философия. Заложих на нея и мисля, че не сбърках. А ти, имаш ли сила и смелост да застанеш срещу себе си? Опитай! Само, обаче, ако си силен характер. Обади ми се, приятелю!

* * * 

Приятелю, искаш животът ти да бъде приказка. Така ли? Красиви изгреви и залези, пари, пътувания, безкрайни обеди и вечери, красиви жени. И чашата с уискито винаги да бъде пълна. Ще те разочаровам, приятелю. Малко са такива приказки. Иначе  животът е твърда битка, рамо в рамо, трябва да имаш цел, да я преследваш, да искаш наистина да бъдеш успял. Лишения, тревоги, подлост, омраза. Безкрайна битка с тъпаците с неясен край. Но трябва да бъдеш силен, упорит и точен, за да успееш! Ако искаш приятелю, да си сред тези, които правят сериозни неща. Ако ли не, сипи си още една чаша и лягай да спиш. Наполеон беше казал, че мъжът трябва да спи четири часа. Жената шест. Повече от шест часа спят само бебетата и глупаците. В живота има и много обич. Но трябва да я заслужиш. Искрено, с тръпка и болка в сърцето. Ако си истински. Иначе ако си тарикат, с квартален манталитет, сипи си още една чаша и лягай пак да спиш!… И още, приятелю, дали пък не е прав онзи мъдър човек, който беше казал, че животът е една голяма измама? Кой знае?!…Ти решаваш! До скоро!

* * *

Не е важно ти какво мислиш за себе си. Важното е как те оценяват авторитетите!

* * *

Трудно се стига до върха. Но от едно глупаво действие може сигурно да последва каскадно падане.

* * *

Спечелих повечето от битките, които водих. Не успях само да победя себе си!

* * *

Боли ме, много ме боли. Душата. Трагико-комичната имитация на мозъчна дейност  от картонено-дървените кратуни / управленци / показва не само уникална безпомощност, но и сегашни и бъдещи вреди за всички. Освен за тях – благополучие! Търся утеха в интелигентния разговор с умните книги. А после? После пак боли! И си мислиш, когато си навъртял много километри от житейския си път, че не ти остава нищо друго освен, ако си мъжко момче, да продължиш смело по онази магистрала, която е само еднопосочна!….

***

Неукият човек, със самочувствие, е по-опасен от торнадо!

* * *

От истината, за малко, може и да се скриеш. Но не можеш да избягаш! Защото неминуемо идва момент, в който срещата е неизбежна. И тогава ако не цялата истина, то поне части от нея си длъжен да кажеш….Ако искаш поне за малко да бъдеш честен човек!

* * *

Лошите мисли все повече те спохождат, когато ясно виждаш малкото спирки до края. И тогава най-добре е да отвориш “гардероба на спомените” и да прегърнеш отново този, който винаги е бил в сърцето ти.

* * *

Ако искаш да угодиш на някого, на всяка цена, вече си загубил част от себе си. Ако искаш да угодиш на всички, около теб, ставаш пълен глупак.

* * *

Тайфунът “Идиот”. Мощен, неотразим, всепоглъщащ. Помита до основи всичко читаво. Набира скорост сутрин в телевизора, по обед с още сила – другите са виновни. Леко затихва вечер с “мъдрости” пак от екрана. Няма спасение! Той идва! Тайфунът “Идиот”.

* * *

Ако  си роден да работиш и твориш в голям мащаб, ако имаш вече доказани качества за това, никога не се включвай в по-малки формати. Само ще загубиш!

* * *

Да намериш себе си. Това е първото, което трябва да направиш. Трудно е, но не и невъзможно. Трябва малко мозък, интелект и сърце. И после стъпил веднъж на твоя път да вървиш по него с ясни цели. Да не се заблуждаваш. Да, цел, но и да знаеш как да я постигнеш. И още да вярваш в победата на живота, да усетиш неговия аромат!… Това не е бодряшко, празно настроение. А една от истините, които трябва да приемеш, за да не бъдеш като онези с картонените глави на раменете си. Знаеш кои са те, нали?….

* * *

В момента, когато започнеш спор с глупака, вече си загубил!

* * *

Сънувах сън. Хванати за ръце отново вървяхме по студените софийски улици. Беше зима. Вятърът и снегът се спираха в лицата ни. Вървяхме към топлината….Имахме бъдеще! После дойде онова незабравимо лято, искрящо от багри, светлина, силни чувства. Гледахме появата на слънцето, ярко заявило мощ и сила. И то ни даваше частица от нея, за да вървим напред…Морето, със своята неподправена искреност, заливаше нашите стъпки по пясъка и ги отнасяше в дълбините на своята истина!… Имахме път и бъдеще! Но както в приказките, се появи сила, аз не съм вярвящ, на която не можеш да се противопоставиш. После като в театрална зала светлината започна бавно да угасва. Вече гледахме в различни посоки. Защо ли?…И днес заставам пред олтара на истината, за да призная, че ти беше най-хубавото нещо в моя живот! Къде си сега?…Истина ли бе всичко това? Сънувах сън!…

* * *

Колега, търсил си ме, ама бях зает. И аз щях да ти звъня! Знаеш ли, онази сутрин по една от “големите” телевизии една картонена кратуна, с претенции, заяви: политиците трябва да обясняваме повече на хората нашите идеи. Човекът явно се беше взел прекалено на сериозно. Или може би ние (електоратът ?!) сме някакви дебили, на които бавно и полека да им се говорят “мъдрости”, които ние, видите ли, трудно стопляме! Айде бе! Първо, момче, изреченията ти бяха сбъркани, защото в главата ти са само клишета. И това е така, защото ти нямаш макар и слаба мозъчна дейност. Само като зомби повтаряш онова, което ти е наредено да дрънкаш. Така ли е, колега?!…. Съгласен ли си? Искам да светна “симпатягата” от телевизията, че за управление се учи и то много. Трябва и доста книги да прочетеш. Ама това е в нормалния свят. А тук?… Сещам се и за една приказка от детството. За мечката и мечкаря. Мечката от доста време газела що й падне, от двор в двор. Без да и мигне окото. Защото била гладна. Да, де, ама по пътя се задал мечкарят със сопа в ръката. …. Краят оставям за теб, колега. Довечера има мач. Там поне играта е по правилата!….

* * *

Птиците летят красиво! Нали! Но те си имат водачи, които следват. И на теб ти се иска да бъде така. Ала, не би. Ние нямаме онези личности, образовани, честни, интелигентни, които да ни водят напред. И са заместени с най-тъпия вариант – простотия, неграмотност как се управлява, богато гарнирана с неистиво желание да бъдеш на власт! На картонените кратуни дори не им се удава да симулират, поне, нормална умствена дейност. И оценката, която получиха от онези 70% от българите, наскоро, не е и двойка! Тя е безразличие и умора!….В какво вярвам? Вярвам в това, което със сиурност може да ни запази. Вяра и чест. Вяра, че след мъглата ще изгрее слънце и че ако загубиш честта си си загубил всичко!…Засега хоризонтът е тъмен и няма да е за кратко!!!

* * *

Сметката е ясна, колега. Радвам се, че ми се обади. Коя сметка ли? Ами тази, че средната продължителност на нашия / на българина / живот е най-ниска в целия ЕС! Чуваш ли ме? Добре. Мисля, че с около 6 години живеем по-малко. Вчера разговарях с проф. Куртев, известен онколог. Той ми каза, че ние сме единствената държава в ЕС, в която се отчита  увеличаване на смъртността от рак!… Трагично нали, колега!… Какво друго? Нищо особено, само дето около половината от завършилите средно образование са функционално негроамотни. И с този “багаж” после в университета…  А питам, как излизат според теб, колега? Още малко и завършваме този разговор. Съгласен ли си? Добре. Иначе в негативните класации сме шампиони. А кой е виновен ли? Всички ние, разбира се. И най-вече онези, с кухите картонени глави. Знаеш за кои говоря. Те и бебетата вече знаят. Не е смешно. Какво да се направи ли? Това ти ми кажи! Колкото до сметката, плащаме я всички. И то дебело! Да се чуем отново? Какво ще кажеш? Съгласен си? Тогава до скоро и умната, колега. Чух случайно, че идват избори. Ще гласуваш ли?….

* * * 

Ако искаш да бъдеш наистина щастлив не приемай съвети от другите. Не се интересувай какво мислят те! Винаги има “специалисти” с “далечен”, но иначе късоглед поглед….. Разбира се, в щастието има и илюзорен момент. И за да няма после тежко разочарование трябва да си дадеш ясна сметка кое натежава повече – плюсовете или минусите от щастливите мигове.  И още да не се забравя, че все пак щастието е нещо преходно!

* * *

Тих, скромен и безличен. Много го харесват в квартала. Дебилен, но сервилен, слага се на всеки. Браво! Като добавиш и пейзанския му вид, глуповатата усмивка, интелигентност на хамстер, “изпълва те” с чувство на гордост?!.. Май такива “симпатяги” ги има и то много не само в нашия квартал. Не остава друго, освен да ги опазим като пример за поколенията!… Тъпоглав, но успешен. Огледайте се около вас. Има ли ги?

* * * 

“Пътувам” в миналото си. Запомнящи се разговори, образи, хора, но и Човеци. И разбира се тези, които са ми дали нещо много ценно. Уроци по откровение, човечност, благородство, железен професионализъм. От тях се научих как човешкото страдание докосва сърцето ти и те кара да помагаш. Личностите. Великолепните лекари – академик Григор Мечков, проф. Йовчо Топалов, незабравимия актьор Андрей Чапразов. Публиката в Народния театър го боготвореше. Вече ги няма. Някой ще каже, но това е минало. Да, така е, но без минало няма и бъдеще!…. 

* * *

Как се раждат звездите? Не знам, но знам колко красиво, но и тъжно е  да видиш падащи звезди! Едно се ражда, друго умира. Така става и в живота. Бляскави стремежи, високи цели, звездни успехи. После годините минават, идва зрелостта. Темпото пада…. И накрая остава само споменът за теб. Предпочитам ярко да светиш и да не се страхуваш после от падането. То е неминуемо! Другото е “стандарт” за дребни души….

* * *

И след снощния проливен дъжд продължавам да мисля, че сме полу. Полу европейци, полу демократи, полу професионалисти / има доста изключения на хора, които работят с акъла си и са признати от истинските професионалисти!/ За мое съжаление има и сериозна гвардия от полу идиоти на важни позиции, които здраво искат да се докажат, че са нещо!?…. Горчивината обаче, остава за нас, които поне на пръв поглед изглеждаме нормални. Как мислите? Прав ли съм?…

* * *

Има  две думи с богато съдържание и смисъл. За тях са изписани стотици страници от умни хора. Достойнство и чест! Можеш да загубиш всичко, но достойнството си трябва да запазиш. Защото, ако го загубиш, каквото и да си постигнал, то е без значение. Истинският човек държи и на своята чест. Тя /честта/ е тази, която носи белега на силната личност. Достойнство и чест. Те са част от философията и поведението на интелигентните хора и твърде далеч от птичия мозък на цървуланковците!

* * *

Не се опитвай да променяш хората около теб. Упражнението е малоумно и обречено на пълен провал. Потърси позитивното, заложи на силните му страни, не прави усилия да го поучаваш. Интелигентният човек е широко скроен и не се занимава с дреболии!…

* * *

Истината, истината и пак истината. И само в много крайни случаи части от нея!

* * *

Когато много дълго време не можеш да постигнеш нещо, остават само мечтите…..

* * *

За идиотите и идиотията няма почивен ден!

* * *

Кой може да спре инвазията на дебилите? Никой! Отваряш телевизора – там са. Захапали въздух и ръсят “умни” мисли. Оглеждаш се и пак те. Тъпоглави, без мисли в главата, удобни, защото са послушни. Но и много вредни…..Какво ти остава, освен да им се радваш?!… До кога?….

* * *

Не е страшно ако си глупав. Опасно става ако си много глупав. За околните!…

* * *

Футболът и политиката са прости игри за интелигентни хора.

* * *

Добрината се измерва с това, което създаваме и с онова, което остава след нас. Другото са празни приказки.

* * *

Страданието има пречистваща сила. Кара те да мислиш какво не си направил, на кого не си помогнал. Чувствал ли си болката на човека до теб. Бил ли си съпричастен? Отговорите са трудни и само ако си честен към себе си и околните ще усетиш силата на това признание!…

* * *

Музиката се “слуша” със сърцето. Нейният свят е едно богатство, което може да оцени само силният интелект, с богата душа и култура.

* * *

Какво е нищото? Никога само едно  нещо! Пъстър конгломерат от дебела, кръгла глава, интелигентност на хамстер, поглед на бик в теменужка; опит да се докажеш, а всъщност си минус нула. Идиотско самочувствие. И една единствена цел – да покажеш колко велики дела си сътворил. Трагично, нали!….

* * *

Няма спор. Има лоши хора и ние сме свикнали с тях. Но повече ме е страх от  лошотията на иначе добрите хора. Неизвестните тук са много?!….

* * *

Кой човек е добър? Труден въпрос и още по-труден за отговор. Дали този, който се усмихва широко, помага, за да трупа актив, но душата му е празна? Не, каквото и да правиш преди да бъдеш добър човек, трябва да бъдеш човек! Трудно, нали?…

* * *

Тишина. Влизаш и в  стаята е пусто. И столът е празен. А на него години е седял човек и личност. Поглеждаш към портрета на стената и там отново те среща усмивката на един труден характер, с богата душа и сърце. Буен и непокорен, но винаги предан човек. И тогава тишината те пита – ти оцени ли го? Кой знае?!….

* * *

Някъде  прочетох, че има класация на загадките на XX век. По принцип доста романтичен, конфликтен, изпълнен с присъствието на изключителни личности. И постижения, достойни за благородна завист. Но имаше един голям пропуск – не видях да е записана тъпотата. Тя, разбира се, не е нещо ново и за тези години. Но вродена или придобита, без значение, нейната активност има разрушителна сила! Греша ли?!…

* * *

Сигурно и вие сте искали, понякога, да “откупите” младостта си. От кого? От времето, разбира се. Но то не я дава, въпреки че цената за вас няма значение. Реката на живота пък е отнесла всичко: детските игри и спомени, морето, снегът, който още помните, голямата обич. И все пак остава нещо завинаги. Споменът!…. 

* * *

Не отвръщай на злото със зло! Защото творението на добротата може да докосне сърцето и на най-големия тъпоглавец. Както татко казваше, светла му памет, направи добро и го хвърли на боклука. Все някой ще го намери!

* * *

По-бързо ще успееш ако се насочиш към възможното, отколкото към желаното!

* * *

Годините оставят своя отпечатък. Искрящите цветове на младостта тихо отстъпват място на златистите тонове. Сезонът на зрелостта вече е настъпил. И неминуемо в един миг заставаш пак на житейския кръстопът. Спомени отново се пробуждат, думи, изречени някога звучат все така силно. Защото са били искрени. И въпросът пак е същият – кой път да поемеш? В избора на кого да повярваш? Довери се на мъдростта на сърцето си и няма да сгрешиш!….

* * *

Да имаш само мечти прилича повече на някакъв романтизъм. Аз съм твърд скептик и затова си поставях ясни и точни цели, със сериозни аргументи дали имам качества и възможности да ги постигна. Казват, че съм успял човек. Дай Боже!

* * *

Да съжаляваш за отминали неща е сантиментално, но и глупаво. Ако с влажен поглед гледаш някогашни снимки също е проява на слаб характер. Не можеш да върнеш времето. Остава ти само да отговориш честно пред себе си – бях ли на “ти” с изискванията на времето, в което живях?!…

* * *

Незнанието ти осигурява лъжлив комфорт на спокоен и безметежен живот….

* * *

Има два типа свобода. Едната е на идиота, за който всичко е позволено. Другата, истинската, е на интелигентния човек. Светът на книгите, на умното кино, на качествената мисъл, на ценностите, които никой не може да отрече. Само истински свободният човек може да има свободно, нормално мислене и поведение!

* * *

Самотата ражда откровенията, от които боли.

* * *

Омразата е лош съветник!

* * *

Можеш да коментираш само собствените грешки, провали и неуспехи. Да обсъждаш чуждите е проява на клюкарски манталитет от квартален мащаб.

* * *

Успехът се състои в това да вървиш от една грешка към друга, без да губиш ентусиазъм.                                                                                                                   Уинстън Чърчил

* * *

Глупакът сам никога не може да разбере колко е глупав.

* * *

Съвършенството е почти непостижимо. Това е едно смело пътуване към голямата истина в изкуството, литературата, живопистта, техниката. Такива творби показват мощен размах на мисълта, търсене и постигане на иначе недостижими височини. Висш пилотаж на талант, интелект, богата душевност. Колко са те?

* * *

Много пъти правих опити да стана приятел със себе си. Не можах. Защото това значи да правиш компромиси като между приятели.

* * *

В Пантеона на Вечността са намерили място само личностите, направили най-трудното – революция в мисленето. Ние, обикновените хора, и днес и утре, можем само дълбоко да им се поклоним. Защото личностите правят историята, тя пък ги поставя на недостижим пиедестал именно там – в Пантеона на Вечността!

* * *

Киното е огледален образ на живота. Там откриваш себе си, хората около теб и техните болки и тревоги, щастливи мигове, спомени от детството. Приятели, жената , оставила най-трайна диря в живота и сърцето ти. Ставаш съпричастен към всичко, което е било, е, и ще бъде. Условието е само едно – да имаш мозък и интелект да видиш това, което ти поднасят майсторите в жанра. Истината за живота.

* * *

Животът е една игра, която всеки играе по своите правила. Но обикновено времето не стига да прецениш до край наистина ли си заложил на печелившата карта, или си сгрешил!

* * *

Винаги съм се учил от собствените грешки, а не от грешките на другите.

* * *

За да бъдеш искрен с другите, първо трябва да си искрен със себе си!

* * *

Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

* * *

Можещият и талантлив човек е лесно раним. Простотията и цървуланковците му причиняват тежки душевни травми.

* * *

Умствената ограниченост е лесна за диагностика. 500 – 600 думи в речника, тъпоглав поглед, бледи напъни за мозъчна дейност, силно изразено чувство за превъзходство, без покритие, просташки хумор. Всичко това богато “гарнирано” с демонстрация на безгрешност и инфантилизъм в големи размери.

* * *

Има много хора, но човеците са малко!

* * *

Невежеството има силата на природно бедствие!

* * *

Ако успееш да победиш себе си, после нещата стават по-лесно.

* * *

Мрачен, мъглив софийски след обед . Ти вървеше в изискано палто по единия тротоар, аз също бързах, вървейки в обратната посока. Видях те и изтичах да те пресрещна. Беше от онези първи срещи, отдавна чакани и от двамата. Говорихме за незначителни неща доста време. Първите снежинки плавно се спускаха по уличните лампи. Не помня точно, но е било в края на ноември или началото на  декември. Срещнахме се отново на другия ден и така още много, много пъти! Поривът на чувствата беше силен. И двамата не обичахме хорското любопитство и ревниво пазехме топлината в сърцата си. Да, уловихме точния миг за да бъдем заедно. Но после ни липсваше малко мъдрост и да продължим силно напред…… Сега и ти и аз вървим по пътища, които никога няма да се пресекат. Жалко и тъжно! А в далечината на умиращия ден ярко се извисява споменът за едно друго време. Господи, какво се случи тогава?….

* * *

Болката сега е част от щастието някога!

* * *

Истинските хора. Има ли сега? Къде са те? Какво зависи от тях? Можем ли да ги срещнем някъде? Къде? Успяваме ли да ги опазим от инвазията на кретенизма? Много въпроси. Малко отговори. Защо ли?

* * *

Дали някога си обичал? Точният въпрос е как си обичал? Силно и егоистично, всеотдайно, или с резерви, с компромиси, или безрезервно. Или пък лудият вихър на чувствата те е водил по пътя на щастието.  Всичко вече е свършено! Остава още един въпрос –  къде и в какво сбърках?….

* * *

Най-трудни са упражненията по интелигентно мислене.

* * *

Агресивното малоумие нанася тежки вреди на нормалните хора.

* * *

Има разлика между живея и живуркам.

* * *

Да си свободен, значи да си сам.

* * *

Нощта и самотата раждат откровенията, които липсват при агресията на деня.

* * *

Трудното идва, когато не можеш, а искаш да надскочиш себе си.

* * *

Сигурно, когато откъснеш красиво цвете го боли. Както е сигурно, че когато някой гази душата ти с войнишки ботуши болката е нетърпима.

* * *

Мълчанието. Онова интелигентно мълчание, което казва много. Дали го разбираме? Едва ли?!…

* * *

Когато угаснат светлините вече е късно за всичко. Затова в един момент на откровение трябва да проведеш онзи труден разговор със себе си. Въпросите са тежки – какво добро оставяш; на кого си помогнал; заставаше ли винаги зад истината; предаде ли някого.                                                        После идва по-лесното – пътят към безкрая……

* * *

Във водопада от падащи звезди искам да има една, която свети малко по-ярко. Моята звезда. Споменът за мен! Дали? Кой знае?!…..

* * *

Истината е в умните книги. Отнасят те в едно тайнство от съдби, характери, сълзи и тревоги. Карат те да мислиш, да съпреживяваш. Четенето не е за всеки! Трябва ум, интелект, сърце, за да стигнат до теб посланията им!…..

* * *

Глупавият човек гледа глупави филми, не чете, защото е глупав и прави само глупости.

* * *

Най-трудно се прави революция в мисленето.

* * *

Правилната посока на движение е от интелигентност към интелигентност.

* * *

По принцип не съм страхлив човек! Но определно изпитвам страх от тъпоглавиeто на тъпоглавците.

* * *

Личностите имат труден характер. Интелект, знания, авторитет, високи цели, признание от авторитети. За ужас на малоумниците.

* * *

Малоумникът има една цел – с влажен и подъл поглед да завижда на успелия, можещ човек.

* * *

Часът за спомени. Тогава идват родителите ми, приятелите, които си отидоха без време, хората, които остават завинаги в сърцето ми.  Успехите, терзанията, безсънията. Върховете, които останаха, далеч от мен. Спомени и размисли.

* * *

И мъжете плачат. В техните сълзи има много сила, когато са искрени.

* * *

Не давай акъл на малоумника. Той няма да те разбере.

* * *

Простотията също мирише. И то много!

* * *

Цял живот съм робувал само на две неща – на истината и на професионализма.

* * *

Сборът от нули е също нула.

* * *

Глупакът се ражда глупак.

* * *

Господи, ако те има спаси душата ми, ако имам такава.

Шопенхауер

* * *

Най-точното време да посадиш дърво е било преди 10 години. Следващият най-добър момент е да го посадиш сега.

Конфуций

* * *

За света ти си един човек, но за един човек може да си целия свят.

Г. Маркес

* * *

Мъдростта на времето, която си натрупал има сила само тогава, когато се докосне до човека, който и днес и утре и след години ще бъде за теб ярък и незаличим спомен.

* * *

Човек трябва да остарява с достойнство.

* * *

Когато заговори споменът в теб най-добре е да замълчиш.

* * *

Или вдигаш прах или гълташ прахта.

Хенри Кисинджър

* * *

“Камбаната” на истината звучи силно. Чуват я обаче само интелигентните и добронамерени хора.

* * *

Очите на човека говорят много. Остава само да ги разбереш.

* * *

На тъпоглавието са чужди разумните компромиси.

* * *

Полуграмотни и верни на “вожда” хора заемат все нови територии. Жалко?!

* * *

Не прощавам подлостта и лицемерието, желанието да се докажеш на всяка цена, а умственият “потенциал” е на дебил.

* * *

Не харесвам хората, които се опитват да ме тупат по рамото.

* * *

Затворената страница остава завинаги затворена.

* * *

Спомен мой! Толкова красив и искрен. Съществувам, защото те има!…

* * *

Мъдростта идва с годините. Глупостта остава завинаги.

* * *

Научих се първо да казвам “не”, преди да кажа “да”.

* * *

Когато сърцето “говори”, разумът обикновено “мълчи”.

* * *

Вълната на времето е безсилна да изтрие най-силния за мен спомен. За теб, Татко! Мъдрост, ерудиция, човечност. Сигурно, пак ще се съберем в един далечен и по-добър свят.

* * *

Да покориш себе си иска повече усилия,отколкото да изкачиш Еверест, без кислород.

* * *

Интелигентният човек дава най- много “жертви” в битката с простотията.

* * *

Никога не съм искал да бъда симпатичен на някого. Бил съм само и единствено верен на себе си и своите железни позиции. Това ми донесе всички успехи.

* * *

Най-хубавите си спомени направих като млад. Сега, от дистанцията на времето, виждам колко красота и неповторимост има в тях. И тъга, разбира се, че нищо вече не може да се повтори.

* * *

Иска се доблест да кажеш истината. Но и трябва също така доблест, за да защитиш истината до край.

* * *

Страхливият човек е по-вреден и от агресивната глупост.

* * *

По-лесно е да се доверите на ресторант, отколкото на жена.

/ Ф.Фелини /

* * *

Отчаянието е най-прекият път към неуспеха.

* * *

В писмото, което не написах до любимия човек трябваше да има само една дума – вярност.

* * *

Всичко, което преживях и изстрадах бих искал да се повтори отново. Защото е било силно и истинско. Защото само силният характер знае, че всеки един миг е безценен.

* * *

“Изкуството” да живеем заедно. Трудно постижимо, но е възможно.

* * *

Музика се “слуша” със сърцето.Отнася те в света на нежността, кара те да чувстваш силно топлината на подадената от любимия човек ръка. Музиката не е за всеки, трябва богата душа, за да я усетиш и разбереш.

* * *

Демокрацията – това е повече дисциплина, свободно мислене и действие, в рамките на позволеното. Висок професионализъм и много, много труд.

* * *

Има много кандидати за отличници в часовете по малоумие /телевизиите/.            Доста спечелиха първите места. Останалите мечтаят да са като тях.

* * *

Мисли със сърцето си. Дай му цялата власт на света и няма да те подведе. Ще имаш верен приятел и съветник за цял живот.

* * *

По-трудно е да победиш себе си, отколкото добре подготвен противник.

* * *

Глупавият човек мрази книгите. Те му пречат.

* * *

Атакуващият кретенизъм не може да бъде спрян.

* * *

Човешкото страдание има пречистваща сила.

* * *

В “света” на тишината има най-много време за спомени.

* * *

Можеш да познаеш примитивното мислене по резултатите от него.

* * *

Гласът на истината не винаги е първи глас в хòра. Жалко!…

* * *

Душата на човека е лесно ранима и не може да газиш върху нея с войнишки ботуши.

* * *

Когато си тръгваш също значи, че обичаш.

* * *

С пари  щастие не можеш да купиш.

* * *

Животът е измамно нещо.

* * *

Стъпалата към славата са не само стръмни, но и доста хлъзгави. Паданията са чести и болезнени.

* * *

Кретеноидите не само настъпват, но и заемат нови територии. Желанието им винаги си остава едно – интелигентният човек в ъгъла. За да не им пречи.

* * *

Още не съм чул някой да си признае, че е глупав.

* * *

Искреността не се възприема от тъпоглавеца.

* * *

От детството запазих мил спомен – топлата и искрена усмивка на моите родители. Спомням си я и днес.

* * *

Малоумното поведение има инфекциозен характер.

* * *

Ако не можеш да помогнеш с нещо, то поне недей да пречиш.

* * *

Преди да тръгнеш да променяш света, промени първо себе си (към повече доброта и човечност).

* * *

Качественото мислене има много врагове.

* * *

Интелигентността на хамстер осигурява безгрижно съществуване.

* * *

Формулата на успеха – висок коефициент на интелигентност, силен характер, воля за победа и много, много труд.

* * *

Не е лесно да си достоен човек, но си заслужава.

* * *

“Идеалната” комбинация – тъпота в големи размери, глупава усмивка и високо самочувствие.

* * *

Интелектуалният дефицит е изписан на лицето.

* * *

Интелигентността у нас няма адекватна цена. Защото за да оцениш интелигентен човек трябва да си поне на неговото ниво.

* * *

Дефинитивните отговори са по вкуса само и единствено на мислещия човек.

* * *

“Хорът” на дебилите става все по многогласен.

* * *

Човек не може сам да се пребори с пошлостта и войнстващата простащина, с безгръбначното съществуване само и само да бъдеш на власт. Зная го от собствен опит. Но винаги ще заставам до тези, които започват и водят тази неравна битка.

* * *

Всяко съмнение поражда ново съмнение. Кръгът става затворен. Излизане няма.

* * *

Личностите, талантливите хора дразнят бездарието. Причината е само една – безпомощност пред невъзможността да ги стигнеш.

* * *

Кретеноидът се труди много, неуморно, с пот на челото. Крайният резултат – кръгла нула. Защо ли?….

Мащабите на човешката глупост са функция от “мозъчната дейност” на техния създател.

* * *

Тъпотата има различни измерения. Но особена тежест имат арогантното самочувствие и демонстрация на безгрешност.

* * *

Казват, че музиката лекува. Аз не вярвам. Нo съм сигурен, че тя докосва най-нежните струни на душата и сърцето. И отваря широко един “прозорец” към човечността.

* * *

Правият текст не е по вкуса на дебилите.

* * *

В сърцето има място само за една голяма обич, за едно силно разочарование и за много болка и тъга.

* * *

Душевните рани никога не зарастват. Времето само опитва да ги лекува. Без успех!    Те кървят, напомнят за неща, безвъзвратно отминали. Така ще бъде докато светлината угасне завинаги.

* * *

Само глупакът стои на едно място. Интелигентният човек върви напред и се развива.

* * *

Ако не си бил полезен поне с едно нещо за себе си, не може да си полезен за никого.

* * *

Избледняват само онези спомени, които не са истински.

* * *

Не приемам, когато някой каже: “Днес за първи път изневерих на себе си”. Защото много пъти преди това си го правил. А сега просто си намерил сили да го признаеш.

* * *

Твърдоглавието не носи белега на силен характер.

* * *

Има три условия ако наистина искаш да си господар на съдбата си: да бъдеш силен характер, следващото – да знаеш какво точно искаш и как да постигнеш целта си. И не на последно място да имаш собствена житейска философия.

* * *

Няма вечно приятелство. Има вечни интереси.

Уинстън Чърчил

* * *

Ако копираш нечий модел на поведение има опасност да повториш и чуждите грешки.

* * *

Само тъпоглавието не се интересува от мисленето на интелигентния човек.

* * *

Ако искаш да “чуеш” гласът на истината довери са на сърцето си.

* * *

Нищо не свършва завинаги. Просто пътуването към безкрая продължава!

* * *

Не обичам празниците. Те само ме натъжават.

* * *

В “гората” на незнанието най-добре виреят кретеноидите.

* * *

Енергията на идиотите носи маса поразии за нормалните хора.

* * *

Властта е “сладка отрова”.                                                                                                                   /татко/

* * *

Ако тръгнеш по “следите” на изгубеното от теб време или няма друго какво  да правиш или си пълен глупак!

* * *

Всеки “фонтан” от празнословие има нулева стойност. Важното е какво е значението, на това, за което се говори.

* * *

Може да разбереш колко пари струва нещо само и единствено когато го изправиш срещу вечността.

* * *

Усмивката на лицето на идиота е сигурен знак, че нищо добро не те чака.

* * *

Политиката е “изкуството” на възможното!

* * *

Разумният компромис е признак на интелигентното мислене. Остава да те устройва и “цената”.

* * *

Истината никога не е абстрактна. Тя винаги е конкретна.

* * *

Пред “олтара” на истината имаш само един шанс – да бъдеш искрен до край.

* * *

Когато човек е глупав, то не е за малко.

* * *

Тъпотата винаги е “гарнирана” с арогантност и войнстваща простащина.

* * *

Няма неудобни въпроси. Има неудобни отговори.

* * *

В зрелостта човек “бере” плодовете от своята младост.

* * *

Годините минават като дни. /татко/

* * *

“Прахът” на времето не може да покрие само искрения, топъл и сърдечен спомен. Той винаги ще бъде част от теб.

* * *

Малко преди светлината да угасне завинаги вече е късно да си отговориш кой, всъщност, бях аз и какво добро оставям след себе си.

* * *

Личностите правят историята.

* * *

Бездарието винаги върви “под ръка” със завистта и злобата.

* * *

Това, което не искаш сам да направиш и господ не може да те накара.

* * *

Умният човек не допуска глупаците до себе си. Те само “изяждат” от времето му.

* * *

Глупакът винаги е доволен. Интелигентният човек винаги се съмнява.

* * *

Не е толкова важно какво мислиш за себе си. По-важно е как те оценяват авторитетите.

* * *

Само от върха можеш да прецениш какво си постигнал! Не тръгвай към друг връх, преди здраво да си стъпил на предишния.

* * *

Научих се да губя с достойнство.

* * *

Има три пътя – правият, грешният и този на Рафаилов.

* * *

Силно вярвам, че срещу всяка подлост стои доброта и човечност.

* * *

Направи добро и го хвърли на боклука. Все някой ще го намери.                                  /татко/

* * *

Не е фатално, че си се провалил. Лошото е когато това стане практика.

* * *

“Мисли” със сърцето си.

* * *

Някой беше казал, че когато спреш да мечтаеш значи вече си остарял.

* * *

Да загубиш родител – болката е до гроб. Ако загубиш верен приятел, много боли. Загубиш ли, обаче, достойнството си – загубил си всичко!

* * *

Когато търсиш истината попадаш в блато от лъжи!

* * *

Светът на идиотите е пъстър.

* * *

Кретеноидите настъпват, за сметка на нормалните хора.

* * *

Талантливият човек трябва да се отглежда като малко дете – с много обич!

* * *

Да управляваш е изкуство. Да прощаваш е признак на благородство.

* * *

Каскадата от грешки води до купища глупости.

* * *

Игра по правилата, а не правила заради играта.

* * *

Футболът и политиката са прости игри за интелигентни хора.

* * *

Тъпотата е изписана на лицето.

* * *

Старият глупак е бил и млад глупак.

* * *

Не помагай на падналия! Остави го сам да се изправи.

* * *

Успях, защото се съмнявах във всичко.

* * *

Не се доверявайте на „недоправени“ хора. Те винаги ще ви подведат.

* * *

Не може да понесеш всички грехове. Трябва да оставиш и за другите.

* * *

Глупакът не  е опасен за себе си. Той е вреден за другите.

* * *

В пътуването към истината има много непознати „гари“.

* * *

Вината за твоите поражения търси първо у себе си.

* * *

Не е достатъчно само да четеш книги. Трябва и да ги разбираш.

* * *

Предпочитам сам да се уча, а не да ми дават акъл.

* * *

Не можеш да разбираш другите, ако не си наясно със себе си.

* * *

За да останеш в сърцето на хората трябва са си дал нещо от своето сърце.

* * *

Предателството от приятел боли най-много.

* * *

Има три неща с буквата „Т“, от които ме страх –  ток, топло и тъпак.

* * *

Животът е като свещ – колкото по-малко остава, толкова по-слабо свети.

* * *

Мъдър е онзи, който от купищата грешки, които е направил е успял да извлече максимум  поуки за себе си.

* * *

От нищо не ме е страх така, както от старостта.

* * *

Като не знаеш какво да правиш, довери се на принципите си.

* * *

За една работа трябва малко акъл и ситна памет.

/татко/

* * *

Самотата можеш да смениш най-успешно с друга самота.

* * *

Да построиш мост към душата на човека е трудно! Но направиш ли го ще бъдеш много щастлив!

* * *

Книгата е още един прозорец към света.

* * *

За да направиш нещо, първо ти трябва да си Нещо.

* * *

Аз съм това, което съм, а не това, което другите искат да бъда.

* * *

Можеш да оцениш свободата само, когато я загубиш.

* * *

Обичта е до време. Истинското уважение – за цял живот.

* * *

Когато си тръгнеш и кажеш “сбогом” не се обръщай назад! Боли! Много!