Съдово здраве

Здравната грамотност и съдовото здраве са сред най-сериозните предизвикателства пред българското общество, тъй като сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат водеща причина за смъртност, а България остава сред страните с най-висока съдова заболеваемост. Атеросклерозата, периферната артериална болест, каротидната стеноза и аневризмите на аортата представляват значим медицински и социален проблем, като успешното им лечение зависи не само от качеството на медицинската помощ, но и от нивото на здравна грамотност на населението.

Недостатъчната информираност относно рисковите фактори, симптомите и възможностите за профилактика често води до късно диагностициране и по-неблагоприятна прогноза. Според Световната здравна организация здравната грамотност включва знанията, мотивацията и компетентността на хората да получават, разбират и използват здравна информация за поддържане и подобряване на здравето си. Ниската здравна грамотност е свързана с по-висока честота на рисково поведение, по-слабо участие в профилактични програми, по-ниско придържане към медикаментозната терапия, по-чести хоспитализации и по-висока смъртност.

При пациентите със съдови заболявания тези последствия имат особено сериозно значение, тъй като заболяванията често прогресират безсимптомно до настъпването на тежки усложнения. България е сред държавите с висока честота на класическите съдови рискови фактори. Тютюнопушенето остава един от основните предотвратими фактори за развитие на периферна артериална болест и аневризмална болест, като значителна част от пациентите продължават да пушат дори след поставяне на диагнозата.

Артериалната хипертония често остава недостатъчно контролирана поради нередовен прием или самоволно прекъсване на терапията, което ускорява развитието на съдови усложнения. Захарният диабет е водеща причина за напреднали стадии на периферна артериална болест, хронични рани и ампутации, а недостатъчните познания относно грижата за диабетното стъпало често водят до тежки последствия.

Заседналият начин на живот и наднорменото тегло допринасят за ускорено развитие на атеросклеротичните процеси и повишават риска от съдови инциденти. Късното диагностициране на съдовите заболявания води до значително нарастване на разходите за здравната система, тъй като пациентите с напреднала периферна артериална болест често се нуждаят от комплексно и ресурсно интензивно лечение, включващо сложни реконструктивни операции, ендоваскуларни интервенции, продължителни болнични престои и дългосрочни грижи за хронични рани.

В много случаи лечението продължава с рехабилитация и необходимост от социална подкрепа, което допълнително увеличава икономическата тежест за обществото. Особено сериозни са последствията при пациентите, достигнали до големи ампутации на крайник, тъй като те водят до трайна инвалидизация, загуба на трудоспособност, влошено качество на живот, психологически проблеми и социална изолация. Поради това здравната грамотност трябва да се разглежда не само като медицински, но и като важен социално-икономически фактор.

Повишаването на информираността относно рисковите фактори, ранните симптоми и възможностите за профилактика може да намали честотата на тежките съдови усложнения и да доведе до по-ефективно използване на ресурсите в здравеопазването. Ролята на съдовия хирург далеч надхвърля рамките на оперативното лечение, като той има съществен принос за профилактиката, ранното откриване на съдовите заболявания и обучението на пациентите относно рисковите фактори и необходимостта от промени в начина на живот.

Необходимо е активно участие на съдовите специалисти в обществени кампании, скринингови програми, медийни инициативи, обучение на пациенти и техните семейства и популяризиране на здравословния начин на живот. Информираният пациент взема по-отговорни решения относно лечението си и демонстрира по-висока терапевтична дисциплина. В редица европейски държави скрининговите програми за аневризма на абдоминалната аорта и каротидна болест показват значително намаляване на смъртността, а подобни програми биха могли да бъдат особено полезни и в България сред рисковите групи, включително мъже над 65 години, активни или бивши пушачи, пациенти със захарен диабет и пациенти с установена атеросклероза.

Ранното откриване на заболяванията значително намалява честотата на тежките съдови усложнения и необходимостта от спешни интервенции.

Здравната грамотност представлява фундаментален елемент от профилактиката и лечението на съдовите заболявания. Ниското ниво на информираност в българското общество продължава да бъде причина за късна диагноза, по-висока честота на усложнения и увеличена смъртност. Повишаването на медицинската култура трябва да бъде национален приоритет, а съдовата хирургия следва да заеме активна роля не само в лечението, но и в изграждането на по-информирано и здравно отговорно общество.

Автор: д-р Маргарет Димова, съдов хирург