Чернодробна цироза – II-ра част
Методи за диагностика и тяхната достоверност…..
Класически диагностиката започва от анамнезата. Пациентът се пита за извършени кръвопреливания, вливания на биологични течности. От значение са данните за употреба на наркотици, в някои случаи татуировки. Съпътстващата заболеваемост и употребата на хепатотоксични медикаменти са от значение. Прекарани заболявания като малария, туберкулоза, оперативни интервенции/особено на жлъчното дърво/също насочват към правилната диагноза. Изследването на пълна кръвна картина с подробна биохимия е от голямо значение. Търсят се отклонения в броя на формените елементи на кръвта, отклонения в билирубиновата, белтъчната обмяна и в ензимите. Последните са цитолитични, наричани още некротични/аспартатаминотрансфераза-АСАТ, аланинаминотрансфераза-АЛАТ/и холестатични/гама ГТП и алкална фосфатаза. Проверява се кръвната захар, която често е променена при цироза поради намален глюкозен толеранс. При наличие на асцит се проверяват серумните електролити/калий, натрий, калций, магнезий/. От особено значение е изследването на маркерите за хепатит В и за хепатит С. При положителен резултат се изследва ниво на виремията. Това изследване е наложително преди лечение с противовирусни средства. При съмнение за усложнена с първичен рак на черния дроб цироза се изследва алфа- фетопротеин. По рядко по преценка на лекаря се изследват маркерите на вирусите на Ебстеин –Бар и херпес.
Ехографията разкрива важни подробности, свързани със заболяването. Отчита се размерът на органа, състоянието на чернодробния паренхим. При цироза се наблюдава клюнообразна промяна във формата на левия лоб и увеличен размер на вена порте и вена лиеналис, която е клон на вена порте. Структурата на дроба е пъстра и се търсят огнищни промени свързани с онкозаболявания, паразити, хемангиоми. Наблюдава се увеличена честота на камъни в жлъчката при това заболяване. При диагностични затруднения се правят КАТ и магнитен резонанс. Чернодробната биопсия дава в някои случаи ценна информация за точния вид на цирозата. Изследването на асцитната течност при болни с декомпенсирана чернодробна цироза е наложително. Така се диагностицира спонтанен бактериален перитонит/възпалително усложнение на асцита/, както и за случаите когато е налице злокачествено заболяване на коремен орган с излив в свободната коремна кухина.
д-р Дереджян, какви са етапите при лечението и от какво се определя крайния успех? Чернодробната цироза е болест с дефинитивно изменен дроб поради, което пълно излекуване е невъзможно, освен ако се извърши трансплантация. В последия случай обаче ще е необходима имуносупресия с оглед потискане реакциите на отхвърляне на трансплантирания дроб и профилактика на големият риск от инфекции. За успешно лечение е необходимо точно определяне вида и стадия на заболяването.
Според клиничната оценка цирозите биват компенсирани и декомпенсирани. За целта се определя математичен сбор от точките на 5 определени показатели по Child-Pouph. Те са ниво на билирубина, албумина и INR, който е показател свъзан с коагулацията на кръвта. Има и два клинични показатели-асцит и енцефалопатия отчитани от лекаря с една до 3точки според изразеността им. В зависимост от събраните точки се формират 3 степени:А, В иС. Те имат важно прогностично значение и определят лечебната стратегия. При 7 и повече точки цирозата се счита за декомпенсирана. Практически , обикновено при наличие на асцитна течност в корема цирозата е декомпенсирана. Декомпенсираната цироза е показание за болнично лечение. Компенсиранат цироза се лекува амбулаторно, при домашни условия. Лечението на вирусните цирози се извършва с противовирусни средства. Въведените от преди няколко тодини директно действащи противовирусни средства направиха революция в лечебните резултати, особено при хепатит С. При него лечебните резултати с протеазни инхибитори варират от 95до 98% вирусна ерадикация според много проучвания. При хепатит В пък се постига трайно потискане на вирусната репликация.
Автоимунният хепатит и първичната билиарна цироза се лекуват с имунорегулаторни средства. Хелатори и кръвопускания са лечението на хемохроматозата. Болестта на Уилсън се третира със средства, намаляващи резорбцията на мед и натрупването й в черен дроб, подкорови мозъчни ядра, панкреас и кожа.
Хепатопротективни средства
Най-добре проучен е белият трън. От него се извлича стандартизиран концентрат силимарин богат на активната съставка силибенин. Доказано е въздействието им върху регенераторната функция на черния дроб, белтъчния синтез в хепатоцита, стимулацията на отделяне на ензими и жлъчен сок. Осъществява мощен антиоксидантен ефект. В комбинация с артишок, куркума полезният синергичен ефект се усилва. Препарати на базата на урсохолева киселина оказват благоприятен ефект върху колоидостабилитета на жлъчния сок и при заболявания на жлъчната каналчеста система.
Разговора води: Емил Рафаилов
