Простащина срещу интелект

Умора и разочарование. Това се вижда у хората около мен, в телевизионни репортажи, в разговорите, които имам. Умора от всекидневните проблеми, много от тях с доста задна дата. Разочарование, че всеки новопоявил се в управлението гръмогласно тръби, че вече е друго време, че има много натрупани проблеми от предишните на власт, но  се взимат спешни мерки, за да се оправи положението. Едни и същи лица с пионерски плам посочват от сутрин до вечер трудностите, но видите ли тяхната същност е комплексна… Браво!…И веднага ни сервират “операта”, че нищо не може да се реши с магическа пръчка. Това, сигурен съм, и дебилите го разбраха. Но съм повече от убеден още, че всеки нормален човек е наясно, че да чакаш професионални действия от аматьори е меко казано абсурдно. Защото за управление се учи, а после започваш да действаш. Така е, но някъде другаде. Тук верните на вожда стават първа цигулка. Само защото са послушни и с клепнали уши го гледат в очите. Жалко, но факт.?!… Има един постоянен стремеж, който аз много уважавам. Да бъдеш победител в битката с простотията и простака. Тя е тежка и неравна и за съжаление на доста от читавите хора у нас отдавна им светна в главите, че другаде трябва да търсят своето бъдеще. И го намират. Там, където има условия да вървиш напред. Тържеството на квадратните глави ни лиши от възможността да бъдем поне в средата на класирането на Европа, където ни е мястото. Не се иска много акъл, за да разбереш, че само един лекар да работи в друга държава е сериозна загуба за нас. Не само с медиците е така. Крехките партийни мозъци нямат потенциал да стигнат до “гениалното” за тях прозрение, че интелектуалният потенциал е безценен! Светът отдавна се развива само със силата на интелекта. И най-важното – никой не му пречи!…. Малко акъл и ситна памет трябват, за да стане ясно, че това е единственият начин най-после да тръгнем по пътя към нормалния свят. Но за тази цел преди всичко трябва качествено образование, което да създава мислещи хора, с широки интереси, подготвени за живота. Така е в цивилизования свят!… Поне за сега у нас, обаче, със сигурност посредствеността, със солидна доза простащина в нея, аматьоризмът в широк мащаб, водят в резултата! До кога?

Емил Рафаилов