Моята непозната
Лято, като лято. Краят на август, началото на септември. Горещо, задушно, досадно топло. Не по мой вкус. Още повече, че…
Прочети ощеЛято, като лято. Краят на август, началото на септември. Горещо, задушно, досадно топло. Не по мой вкус. Още повече, че…
Прочети ощеОтдавнашна истина е, че да управляваш е изкуство. Но нали изкуството, истинското, се прави от талантливи, умни хора, а не…
Прочети ощеУмора и разочарование. Това се вижда у хората около мен, в телевизионни репортажи, в разговорите, които имам. Умора от всекидневните…
Прочети ощеВярвам в силата на думите. Тя е доказана във времето. Безпощадни, точни, казани на място, излезли от дълбините на сърцето,…
Прочети ощеЖивотът е компромис! Замисляш се трябва ли, заслужава ли си? Действаш и когато прощаваш правиш компромис, някакъв, за нещо. Продължаваш…
Прочети ощеДа се бориш със слабостите си? Кой би го направил? Единствено и само силен характер. За да направиш това вече…
Прочети ощеНе беше лесно, но го направих. През годините се учех от моя опит, успехи и повали. Не от чуждия! Той…
Прочети ощеВеднъж продал съвестта си, сигурно ще го направиш пак. И пак. Защото си слаб характер. Защото нямаш здрав разум, който…
Прочети ощеДенят бавно отстъпваше пред падащия мрак, който като фина коприна се спускаше от планинските склонове. За да се възцари тишина…
Прочети ощеНачалото на декември. София бе потънала в мъглива пелена. От небето вече няколко дни валеше ситен дъжд. Идваше зимата. Моето…
Прочети още