акад. д-р Богдан Петрунов на 90 години

Истината е винаги субективна

акад.д-р Богдан ПЕТРУНОВ е един от водещите специалисти в областта на имунологията и алергологията в България и по света.

Специализирал е в Чехословакия, Англия, Франция, Холандия и САЩ. Дългогодишен преподавател по имунология и алергология в Медицинския университет в София. Бил е директор на Националния център по заразни и паразитни болести в периода 1993-2009 г.

Създател е на първата в България лаборатория по алергия, в която се разработиха и внедриха широко в практиката повече от 200 вида алергенни препарати за специфична диагностика и лечение, с които се сложиха основите на съвременната клинична алергология у нас. Изнасял е лекции в Русия, САЩ, Чехия, Канада, Китай, Австралия, Тайван, Индия, Куба, Либия и др. Акад. Петрунов има публикувани 255 научни труда, 105 от тях са публикувани в най-авторитетни международни научни списания и има участие в 14 монографии, от които 3 в чужбина. Научните му трудове са цитирани 169 пъти. Един от първите носители на почетния знак на БЛС за висок професионализъм; Лекар на годината (2006 г). През същата година получава най-високото отличие на БАН – Почетния знак “Марин Дринов”, а през 2007 г. става носител на наградата на името на проф. К. Чилов за висок професионализъм и за съществен принос в развитието на българската медицина.

Честит рожден ден, бате Боби! Позволявам си да се обърна така към теб, защото се познаваме повече от 40г. и сме много добри приятели. За мен това е привилегия и чест.Достойна възраст за един достоен и много уважаван и ценен човек. За нашия разговор избрах въпроси, които ще покажат твоята житейска философия и мъдрост.

Каскадата от глупости до какво води ?

Пак до каскада от глупости в личен или обществен план.

Научихте ли се да губите с  достойнство ?

Определено, да ! Но много зависи какво точно губиш и от кого го губиш. Старая се да извлека поука от случилото се и да призная предимството на опонента/те.  Завиждам им с „бяла завист“ и се старая да достигна тяхното ниво. По характер съм толерантен и смятам, че всеки има право да живее по свой начин. Друг въпрос е как ще се отнасям към него и как ще осъществявам социалния си или професионален контакт.

Коя истина е вашата ?

Истината е винаги субективна. За да се достигне до пълния и „обем“ зависи от много фактори. По тази причина при оценка на различните събития и явление случващи се около нас и поднасяни или интерпретирани  от масмедиите напр.  се старая да бъда нито оптимист, нито  песимист,  а добре информиран реалист. За мен истината, моят „ девиз“ е висок професионализъм и добронамереност.

Кое е най-трудното в един разговор със себе си ?

Този въпрос е много философски и дълбоко личен. Трудно е човек да бъде обективен при оценка на собствените си слабости и грешки. Особено по отношение на последните винаги се опитвам да ги погледна от „добрата“ страна и да си взема поука. Но в контекста на моите 90 години мога да кажа, че при „ разговор със себе си“ съм доволен от моя живот и независимо от всичките трудности и проблеми, с които е бил съпътстван, аз се чувствам щастлив човек и в семеен, и в професионален и в социален план.

Вярно ли е, че когато търсиш истината попадаш в блато от лъжи ?

Частично отговорих на този въпрос вече. Зависи от много фактори, а и понятието „лъжа“  е силно субективно. Един  факт, едно явление за един е лъжа, за друг истина !

Да управляваш е изкуство. Да прощаваш е израз на благородство. Така ли е ?

Напълно споделям и двете твърдения. В моята професионална кариера съм бил дълги години  ръководител на различни звена от системата на здравеопазването и БАН и от личен опит знам, че за да си добър ръководител изисква много качества, едно от които е да знаеш, да можеш да прощаваш. Но това важи в същата степен и в личния и социален живот.

Приемате ли, че  глупакът не е опасен за себе си, но е вреден за другите ?

Глупакът – най-често ниско образован, не достатъчно обективно информиран, винаги смята, че е прав, с високо самочувствие и често агресивен към околните. С него трудно се спори и се убеждава.  Той има ограничено мислене. Разбира се той е опасен за другите хора, но много често и за себе си, без да съзнава това. За отношението ми към глупака си позволявам да цитирам думите на Нобеловия лауреат, един от откривателите на лазера  академик Басов, които напълно подкрепям: „ Надо запретить думать. Это оскорбляет чувства тупых „ . Думи изпълнени с ирония, но много точни.

Как си “ партнират „ посредственост и простащина ?

Това е най-опасната комбинация в характера на един човек. Този тип хора са крайно агресивни, способни на всичко, за да постигнат своите цели. Това е т.н. агресивна посредственост едно много опасно, за съжаление не рядко срещано явление. Въпреки ниската им социална и професионална интелигентност тези хора са убедени в правотата си, без да съзнават ограничените си възможности. За тях в пълна степен важат думите на академик Басов. За съжаление те  много често  намират реализация в значими политически, управленски и други от национално значение институции. Борбата с тях е много трудна, за да не кажа невъзможна.

До какво води агресията на тъпоглавието ?

В контекста на казаното по-горе е  ясно, че ниско образованите, неинтелигентни хора, с ограничена професионална подготовка и социална култура, които не осъзнават това, а са водени само от болезнени не почиващи на нищо амбиции са много опасни за обществото и вредите, които нанасят в цялостния ни живот са многопосочни и трудно предвидими  и преодолими.

Кога човек става смешен и жалък в очите ви ?

Трудно е да се отговори на този въпрос. Много и най-различни са ситуациите и отделните случаи когато един човек може да стане смешен в очите на друг, а и в собствените си очи. Това е крайно субективно и зависи от много фактори. Според мен няма значение  нивото на интелигентност, образование, професионална и социална подготовка, личностна характеристика и др. в случая – всеки при определени обстоятелства може да стане смешен в очите на друг или други.

                Разговора води: Емил Рафаилов