Думи за…думите

Вярвам в силата на думите. Тя е доказана във времето. Безпощадни, точни, казани на място, излезли от дълбините на сърцето, те ни легитимират пред света. Хора, изричали думи, в защита на правдива кауза не са се отказвали от тях дори, когато са били изпращани на кладите. Трябва много сила и воля да отстояваш казаното, независимо от последствията! И така те са останали в историята За пример!

Прочетените книги, сериозното мислене, заложбите, амбициите се изразяват с думите. Богатият речник е сигурно доказателство за висок интелектуален потенциал. Само обаче ако казват истината и показват сериозна подготовка.

Не мога да повярвам в истинността на думите, изречени от бивши комуняги, с манталитета на правешкия каскет. Някои от тях  имат самочувствие  с олимпийски заряд. Малки човечета, които скоро ще бъдат забравени. Но това не им пречи сега да хабят тока на хората с празните си дрънканици по телевизиите от сутрин до здрач. От водопада от думи, с който ни заливат излиза само едно – полуграмотност, аматьорщина, нисък коефициент на интелигентност. Силно изразен манталитет на партийни секретари от времето на соца. Сигурно е обаче, че няма нормален човек, който да ги слуша и да им повярва!…

Моят скептицизъм по никакъв начин не ми пречи силно да вярвам, че думите са най-мощното оръжие. Когато са искрени, честни и изречени от смели и достойни хора. А такива има хиляди!…

Накрая нещо казано от Шекспир: ” Където има малко думи, там те имат голяма тежест”!

Емил Рафаилов