Избори, лъжи, инфантилност
Ото фон Бисмарк е казал: “Никога не лъжат толкова, както по време на война, след лов и преди избори”. За изборите, на нашия политически терен, знаем, че е така от години. И няма да се промени! Виновни сме ние, които вярваме на приказките на тези политиканчета, които са се взели съвсем на сериозно. Даже има случаи, когато нещата отиват към самообожествяване. …..Бравос, както е казал един безсмъртен литературен персонаж.
Ние отново сме в избори, а в нормалния свят къде по-бързо, къде по-бавно нещата вървят напред. При нас движението е активно само че в обратна посока! Примери много. Иначе всичко е като в турски сериал – досадно, банално, доволно лъжливо. За кампанията иде реч. Има и тв диспути, интервюта. Както си му е редът. Смутени водещи задават захаросани и добре филтрирани въпросчета. Само и само да не настъпят по мазола някоя важна персона! Ако не дай си боже стане това, веднага пак ще ни прожектират “Случаят Мария” С педагогическа цел. Колкото до участниците в т.н. диспути виждаме стари, втръснали до болка муцуни и малко нови лица за цвят. Въпросите, които им се задават изискват преди всичко “глобално, междуконтинентален поглед”, при отговорите!…. В същото време, поне аз не съм видял, да се пита за много по-важни за българина неща. Примерно: 1. Как ще се справят реално с бедността? 2. Кой допусна в XXI в. в България 1.9 млн души да живеят в населено място без аптека? 3. Трябва ли в 5000 коли?! да се возят държавни чиновници? Няма ли градски транспорт? 4. Защо от нашия джоб държавата плаща на 558 000 души в обществения сектор. Само за протокола – САЩ – 312 млн население – 800 000 държавни служители. 5. Защо не се предприемат стъпки за сериозно намаляване на публичните разходи? 6. Защо България е първа в ЕС по сърдечно-съдова смъртност? Според СЗО 45% от българите / 30 – 79 г / живеят с високо кръвно налягане / около 2.4 млн души /. Само 18.4% от тях са постигнали контрол на кръвното налягане!
Иначе вървят разни приказки за разграждане на корупционния модел, здраво създаден и функциониращ без грешка. Как ще стане това след като мафиотската философия и действие отдавна е родила и отгледала вече дори и трудни за диагностика и дефинитивно лечение метастази в тази област?
Ами икономиката? И за нея се споменава по нещо в иначе доста инфантилните тв дебати, където неуважението към опонента е безспорен факт. Както е добре известно не друго, а именно икономиката е огледалото на държавата.
На крайно разкаляния български политически терен вече има нов играч. Воден от своя скептицизъм мисля обаче, че иначе срещу добрите му намерения, ще се играе грубо, с бутоните напред. Какво ще стане след изборите? Един господ знае! …
Емил Рафаилов
