Ендометриоза

Ендометриозата е хронично възпалително заболяване, което засяга жените в репродуктивна възраст. То се характеризира с наличие на тъкан, подобна на ендометриума извън кухината на матката. Нормално маточната кухина е постлана от ендометриум, който под действието на женските полови хормони всеки месец се подготвя за забременяване. Когато такова не се случи, тази тъкан се изхвърля навън – това е обичайната месечна менструация. Когато на друго място в тялото имаме подобна на ендометриума тъкан, тя се подлага на същите хормонални промени, както тази в маточната кухина, но няма къде да бъде изхвърлена. Това води до образуване на ендометриозни импланти и кисти, които притискат и инвазират тъканите, върху които са разположени, получава се възпалителна реакция и сраствания.

От ендометриоза страда всяка десета жена. Независимо, че засяга жените в репродуктивна възраст, може да се диагностицира както при млади момичета, под 10 годишни, така и при жени в менопауза.

Към рисковите фактори за поява на ендометриоза спадат: ранното започване на менструалния цикъл (преди десет годишна възраст); кратките менструални цикли (по-кратки от 26 дни); нераждалите жени; жените с по-нисък индекс на телесна маса; Мюлерови аномалии; интраутеринно излагане на диетилсилбестрол; фамилната обремененост. Наличието на някои от рисковите фактори не е задължително условие за ендометриоза, поради което те не трябва да се абсолютизират.

Съществуват няколко теории за генезиса на заболяването. При една от теориите се смята, че причина за ендометриозата е ретроградната менструация – менструацията преминава от матката през тръбите, връща се назад и попада в малкия таз. Втората теория е за метаплазия на тъканите – преминаване на един вид клетки и тъкани в друг вид. Трета теория е разпространение на ендометриума по кръвен и лимфен път. Четвъртата е трансплантационната, с която се обяснява ендометриозата след хирургични интервенции, „трансплантиране“ на ендометриум от кухината на матката в други части на тялото. Петата теория е за поява на ендометриоза при нарушения на имунната система.

Симптомите при ендометриозата могат да варират в много широки граници. Понякога може да няма симптоми или симптомите да са нетипични. Те се определят от това къде е разположена ендометриозата. Най-често се открива в репродуктивната система, в малкия таз. Симптоми тогава са дисменорея (болезнена менструация), болка при полов контакт, болка в кръста, болка при уриниране, дори болка при чревната перисталтика (движението на червата). Невъзможността да се забременее също може да се дължи на ендометриоза. При ендометриоза на други места в тялото – в пикочния мехур, в червата, в диафрагмата, в белия дроб, дори в мозъка, симптоматиката е различна.

Лечението  на ендометриозата е индивидуално и зависи от симптоматиката, локализацията и от репродуктивните планове. То може да бъде както медикаментозно, така и хирургично. Медикаментозното лечение има за цел да облекчи симптомите и да потисне развитието на ендометриозата чрез хормонална регулация. То има своето място както преди хирургично лечение, така и след такова за долекуване, както и преди асистирана репродукция, когато се избере консервативен подход. Хирургичното и най-вече миниинвазивното лапароскопско лечение е златният стандарт , тъй като по-добре повлиява тазовата болка, повишава честотата на спонтанните бременности и намалява честотата на рецидивите. Лапароскопията като оперативна техника има огромни предимства – интервенцията протича по-безболезнено, усложненията са редки, пациентката се връща много бързо към обичайния си начин на живот. Предимство за лекаря, който извършва лапароскопската процедура е, че вижда много по-добре оперативното поле и затова оперира по-щадящо, с най-голяма прецизност. При екстрагенитална ендометриоза е необходим мултидисциплинарен подход.

Автор: д-р Дориан Досев, акушер-гинеколог