Съдови заболявания – разговор с д-р Милан Цеков
Атеросклерозата води до стеноза(стесняване) и тромбоза(запушване) на засегнатите артерии.
…съдовите заболявания не са добре познати не само от общо-практикуващите лекари, но и от лекари от други специалности, включително и хирурзи
Д-р Цеков, какво е обяснението на факта, че атеросклерозата е генерализирано заболяване?
Атеросклерозата е хронично, генерализирано, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой (медията) на големите и средните по калибър артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди. Заболяването е генерализирано защото обхваща всички големи и средни по калибър артерии-артериите на горните и долните крайници, сънните артерии и коронарните (сърдечните) артерии. С отлагането на мастните вешества и последващото отлагане на калции в тях, се намаляват еластичността на съдовата стена , нейният диаметър и способностите ѝ да се свива и разширява (вазоконстрикция и вазодилататция) в зависимост от физиологичните нужди на организма. Това води до намалена перфузия (кръвооросяване) в съответната зона и до загуба на физиологичната активност на прилежащите органи и мускули.
Какво трябва да знаем за клиничните прояви на атеросклерозата?
Атеросклерозата води до стеноза(стесняване) и тромбоза (запушване) на засегнатите артерии. Процесът може да протече остро или хронично. При остро настъпилата тромбоза клиничната картина е драматична. Характеризира се с остър миокарден инфаркт, исхемичен мозъчен инсулт, остра мезентериална тромбоза или ОАНК (остра артериална недостатъчност на крайника). От всички в обсега на съдовата хирургия влиза ОАНК. Останалите заболявания са обект на кардиологията, неврологията и коремната хирургия до стабилизиране на пациента. ОАНК симптоматично се проявява със симптома на 6-те П-та: пристъп на болка , пулсова липса, побледняване, пареза, парестезия, понижаване на температурата на крайника. Т.е. проявява се с рязка болка, изстиване на крайника, липса на палпаторен периферен пулс с последващи загуба на сетивност (чувствителност) и двигателна активност.
При хронично протичащата форма процесите се развиват по-бавно и не толкова драматично, така че организмът има време да се адаптира. Характеризира се с проявата на транзиторни исхемични мозъчни атаки, исхемична болест на сърцето, болка в корема около 30 мин. след хранене. По отношение на долните крайници се проявява с болка и схващане в мускулите при изминаване на определено разстояние, което прогресивно намалява (клаудикацио инетрмитенс).Т.е.пациентът изминава определено разстояние, след което спира за кратка почивка. При горния крайник говорим за хронична исхемична умора на ръката.
Кои са първите симптоми, които могат да ориентират, че става дума за проблем от съдов характер?
Както споменахме, острите процеси протичат драматично, симптомите са ясно проявени и диагнозата се поставя по-лесно. Хроничните процеси настъпват по-бавно и е желателно да се познават от хората, тъй като това до голяма степен води и до ранната им диагностика. Първите симптоми, които ни подсказват за налична съдова патология са именно написаните по-горе- транзитиорни исхемични мозъчни атаки, исхемична болест на сърцето, болка в корема около 30 мин. след хранене, болка и схващане в мускулите при изминаване на определено разстояние, хронична исхемична умора на ръката. Разбира се подобна симптоматика могат да дадат и някои неврологични, ортопедични и автоимунни заболявания.
Къде най-често се локализират атеросклеротичните промени? Какво е обяснението?
Все още причините за появата на атеросклеротични плаки не са напълно изяснени. Предилекционното място на атеросклеротичните плаки се явяват бифуркациите(разклолонението на артериите). Такива са бифуркацията на общата сънна артерия, аортата, общата бедрена артерия, коронарните артерии и т.н. Предполага се, че причина за това се явяват високото налягане в артериите, завихрянето на местата на бифуркациите и т.н. Шиър стрес. Вените не страдат от атеросклероза, но са наблюдавани атеросклеротични промени във вени, изпозвани при артериални реконструкции(т. е. когато собствена вена се използва за байпас).
Д-р Цеков, стигаме в нашия разговор и до още един тежък проблем – мозъчно-съдовата болест. Кои са нейните прояви?
Засягането на артериите, основно на вътрешната сънна артерия е свързано с нарушаване на мозъчната перфузия. Острата тромбоза се проявява с исхемичен мозъчен инсулт. При хронично протичане на процеса се проявяват симптомите на транзиторни атаки, но впоследствие също може да се достигне до исхемичен инсулт. При съмнение за такива е добре да се направи консултация със съдов хирург или ангиолог. При 70-75% стеноза на вътрешната сънна артерия се прибягва до хирургично лечение с цел превенция на инсулта. При наличие на прекаран исхемичен инсулт или на нестабилни плаки се пристъпва към хирургично лечение дори ако стенозата е под 70%.
Д-р Цеков, познават ли общопрактикуващите лекари съдовите заболявания и насочват ли коректно пациентите за необходимата професионална консултация?
За съжаление съдовите заболявания не са добре познати не само от общопрактикуващите лекари, но и от лекари от други специалности, включително и хирурзи. Много често при хронична артериална недостатъчност на крайника (ХАНК), дори и при ОАНК се губи ценно време, тъй като пациентът бива насочен към невролог, ортопед или ревматолог, докато накрая достигне до съдов хирург, а при остро настъпила тромбоза с остра исхемия на крайника, реваскуларизацията (възстановяване на кръвооросяването) на крайника е желателно да се осъществи до шестия час от настъпване на инцидента.
Разговор с д-р Милан Цеков на тема: разширени вени можете да прочетете тук.
Разговора води: Емил Рафаилов