Митове и легенди в неврохирургията

Доскоро в не медицинските среди битуваше изразът: „Като ти отворят веднъж главата”..   За  този израз ми  напомни случилото се в град Монтана с мой стар пациент, опериран  за  мозъчен  проблем в ранна детска възраст  и който проблем, негови  колеги в  службата  решиха изведнъж  да  използват  за отстраняването му    от  участие в  конкурс за началник на отдела. В стремежа си  да постигнат своето тези негови „колеги“ бяха  забравили  всичко колегиално. Те  забравиха, че  с този  човек  работят от дълги години; че  той се е справял  винаги успешно  със служебните проблеми;  че  винаги е бил  амбициозен и е бил  лидер в трудните ситуации.  Операцията е била в  миналото, последвало   нормално  развитие  в  детската  възраст ,  завършване   с  отличие    средно и висше  образования, както   и  многобройни  специализации.   От къде  идва  тази  „слава“  на  резултатите  от неврохирургичните   операции  и  заслужена  ли е тя?    До преди няколко  десетилетия,  преди  създаването   на компютърния  томограф, а по–късно  и магнитния  резонанс, диагностицирането    и   локализирането на патологичните процеси  в мозъка се базираше на   несъвършени  технологии  и  индиректни   изображения,  които даваха   често неточна  и непълна  информация на неврохирурга, което неизбежно се отразяваше  и на резултатите от  оперативната  намеса.  Още повече, често   провеждането  на тези,  предимно  инвазивни  изследвания,  бе  изключително  трудоемко,  с  висок риск за  живота на пациента, поради което се извършваха  рядко, диагнозата се поставяше  късно  и  оперативното  лечение, извършвано  с  несъвършена  апаратура, се провеждаше   в последните стадии  на  болестта, което  не даваше  големи  шансове  за пациента. Понастоящем  картината е коренно различна.  С  компютърната     и   магнитнорезонансната   томографии  стана  възможно  ранното откриване  на заболяването, още преди  появата на   специфичните  оплаквания, както и извършването на оперативното  лечение в ранните стадии  на болестта, преди настъпването  на усложнения.  Определянето  на  разположението  на патологичните  процеси  става с изключителна  прецизност,  до милиметри,  прецизно се  определят  разположените  в съседство  нервни  центрове  и  структури, определя  се   тяхната  функционална активност. Интраоперативното  прилагане  на ядреномагнитния ресонанс, ехография, невронавигация, трактография  и т.н. свеждат до минимум риска от увреждане или смърт. При тези  възможности  на съвременните технологии  и  резултатите  вече са коренно  различни  –  рисковете  за инвалидизиране  или  смърт са сведени  практически до нула. С една дума, независимо ,че неврохирургическите операции се отличават със  своята  сложност, висока технологичност, продължителност и  трудоемкост но за пациента  рисковете  за лош изход са минимални.  Така, че този израз, посочен в началото, няма право  на съществуване   в съвременната  действителност  и ако някъде го срещнем,  това   ще е  израз  на невежество   и  липса на елементарна   информираност  и  култура.  

                                                        проф. Христо Цеков – неврохирург