проф. Панайот Куртев – голямото сърце на един голям хирург

Има хора, за които е трудно да пишеш. Не защото няма какво да кажеш за тях, а защото думите сякаш не са достатъчни. Защото професионалните им постижения могат да бъдат изброени, но човешкото им присъствие трудно се побира в биография. За мен проф. Панайот Куртев е един от тези хора.

В медицината често говорим за големите имена. За хирурзите с впечатляваща кариера, за учителите, за хората, оставили следа в развитието на специалността си. По-рядко говорим за нещо, което не може да бъде измерено с научни публикации, академични титли или брой извършени операции – способността да останеш добър човек, независимо колко високо си стигнал. А това понякога е най-голямото постижение.

Проф. Куртев е хирург с десетилетия опит, посветил професионалния си живот на онкохирургията. Работил е с едни от най-тежките диагнози, пред които може да бъде изправен човек. Ръководил е хирургични екипи, обучавал е поколения лекари и е участвал в развитието на българската онкология. Но ако трябва да го опиша само с едно изречение, не бих започнала с титлите му. Бих казала, че той е човек с огромно сърце.

Хирургията като характер. Хирургията е особена професия. Тя изисква знания, техническо майсторство, бързи решения и способност да поемаш отговорност, когато залогът е човешки живот. Но има нещо, което никой учебник не може да преподаде – характерът на хирурга.

Той се проявява не само в операционната зала. Вижда се в отношението към пациента, в разговора с близките, в поведението към по-младите колеги. Вижда се и в онези моменти, когато нещата не вървят по план. Именно там проличава разликата между човек, който владее хирургията, и човек, който разбира истинския смисъл на лекарската професия.

В проф. Куртев аз виждам това рядко съчетание – професионална увереност, натрупана с десетилетия труд, и човечност, която не е изгубена по пътя. Защото големият хирург не е този, който никога не изпитва съмнение. Големият хирург е този, който разбира тежестта на всяко свое решение и никога не забравя, че зад диагнозата стои човек. Да останеш човек в една трудна професия. Онкохирургията не е просто хирургия на тумори. Тя е ежедневна среща със страха, надеждата, несигурността и понякога с границите на възможното.

Пациентите не идват само с образни изследвания и медицинска документация. Те идват с живота си – със семействата, с плановете, с всичко, което се страхуват да не загубят.

В подобна среда е лесно човек да изгради дистанция. Понякога тя дори изглежда необходима, за да продължиш да работиш. Много по-трудно е да запазиш чувствителността си. Да продължаваш да виждаш човека, а не само заболяването. Да намираш време за разговор. Да разбираш, че за лекаря една тежка диагноза може да бъде част от ежедневието, но за пациента тя е събитие, което преобръща целия му свят.

Точно тази човешка страна на медицината свързвам с проф. Куртев. Неговата сила не е само в хирургичния опит. Тя е и в отношението към хората. Истинският авторитет не се налага. В хирургията съществува особена йерархия. Тя е изградена върху знания, опит и отговорност, но понякога и върху страх.

Младите лекари бързо научават пред кого могат да зададат въпрос, пред кого трябва да мълчат и от кого могат да очакват подкрепа. С годините започваш да разбираш, че най-големите професионалисти невинаги са най-шумните хора в една операционна. Истинският авторитет не се нуждае от непрекъснато доказване. Той се усеща.

Той е в спокойствието, с което се взема трудно решение. В готовността да споделиш знанията си. В способността да дадеш увереност на друг човек, вместо да му покажеш колко много още не знае. И може би най-вече – в умението да бъдеш голям, без да караш останалите да се чувстват малки. За мен това е една от най-ценните характеристики на проф. Куртев. Следата, която оставяме. Професионалната биография на проф. Куртев е впечатляваща. Но когато мисля за хора като него, си задавам един друг въпрос. Какво всъщност остава след един лекар? Остават научните трудове, операциите, създадените екипи, обучените специалисти. Остават медицинските резултати, които имат огромно значение. Но остава и нещо друго. Начинът, по който си накарал някого да се почувства в най-трудния момент от живота му. Увереността, която си дал на млад колега. Помощта, която си оказал, без да очакваш признание. Доброто, което си направил, когато никой не е гледал. Тези неща рядко присъстват в официалните биографии. Но именно те изграждат истинската памет за един човек. Човекът отвъд бялата престилка.

Рубриката „Другият до мен“ е посветена именно на това – да погледнем отвъд професията, титлата и общественото положение. Да си припомним, че зад всяко голямо професионално постижение стои човек със свой характер, ценности и отношение към света. За мен проф. Панайот Куртев е пример, че можеш да бъдеш изключителен хирург, без да изгубиш човешката си топлота. Че професионалният успех и добротата не са противоположности. Че силата и съпричастността могат да съществуват заедно. И че колкото повече знаеш и можеш, толкова по-важно е да не забравяш откъде си тръгнал и защо си избрал тази професия. Медицината има нужда от добри хирурзи. От хора, които владеят сложните техники, които не се страхуват от трудните случаи и които могат да вземат решения в критични моменти. Но има също толкова голяма нужда от добри хора. От такива, които ни напомнят, че зад всяка операция стои човешка съдба. Че знанието има истинска стойност, когато е съчетано с отговорност. И че уважението към човека е не по-малко важно от умението да го лекуваш.

Проф. Панайот Куртев е от хората, за които думата „голям“ има повече от едно значение. Голям хирург. Голям професионалист. И преди всичко – човек с голямо сърце. А може би точно това е най-важното.

“Другият до мен” е рубрика на д-р Маргарет Димова, съдов хирург