Заболявания на гръбначния стълб – проф. Цеков

Разговор с проф. д-р Христо  Цеков дм на тема: заболявания на гръбначния стълб. Проф. д-р Цеков е неврохирург, началник  отделение по неврохирургия в Аджибадем Сити клиник болница Токуда.
Специализиран  в  хирургичното  лечение  на  тумори  на  централната  и  периферна нервна  система, съдови  заболявания, аневризми, заболявания  на гръбначния  стълб, дискови  хернии,стенози, стабилизации на гръбначния стълб, черепно-мозъчни травми и травми на гръбначния  стълб, вътрешна  хидроцефалия, спина бифида, краниостенози, кисти и други малоформации в детска  възраст.   

Проф. Цеков, с  вас  ще   говорим  за  заболяванията  на  гръбначния  стълб, с  основен  акцент  дегенеративни  проблеми.  От  каква  възраст  се  наблюдават  те?  И  още  до  каква  степен  става  дума  за  промени, свързани  с  общото  стареене  на  организма?

По принцип се касае за дистрофично-дегенеративни промени – най-общо казано са промени с възрастта, натоварването или с нарушения в метаболизма и обмяната,поради това се наблюдава значително намаляване на възрастта.До скоро обичайната възраст на тези изменения беше след петото десетилетие,но с нарушаването на храненето и начина на живот-такива промени се диагностицират и през второто и третото десетилетие, а и по рано.

Какво  трябва  да  знаем  за  дегенеративните  заболявания  на  гръбначния  стълб? Какви  типични  примери  ще  посочите?

Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб са свързани с нарушена трофика и засягат, както костните структури,така и свързващия апарат – сухожилия,стави, междупрешленни дискове. Най-честите прояви на дегенеративни заболявания това са дисковите хернии, стесненията на вертебралния канал, компресионни фрактури,фрактури на ставните израстъци (водещи до спондилолистеза).

Проф. Цеков, до  каква  степен,примерно,  наднорменото  тегло,  тежкия  физичесчески  труд  и  др. имат  важна  роля  при  проявите  на  тези  заболявания?

 Тежкият физически труд, води до ранното износване на ставните повърхности и формирането на остеофити,а наднорменото тегло се явява еквивалент на тежката физическа работа (ежедневно носене на тежест 30-50 кг. на гръб),което предизвиква същия неблагоприятен ефект, още повече при наднорменото тегло се  явяват  фактори, като неправилното хранене,неправилната употреба на медикаменти (анаболи, кортикостероиди),които също променят костната плътност.

От  какво  най-често  се  оплакват  пациентите? И  друго – личните  лекари  познават  ли  проблема, правилно  и  навреме  ли  насочват  пациентите  за  специализирана  консултация?

Практиката показва, че личните лекари не са наясно с някой физиологични процеси, като менопаузата, които са свързани с промени в плътността и здравината на костите и води до остеопоротични фрактури, които са част от дегенеративните заболявания.Най-честите оплаквания са болка ( постепенна или остра),ограничена ставна и пространствена подвижност, смущения в половите и отделителни функции.

Проф.Цеков, изборът  на  терапия  от  какво  се  определя? Вашите  наблюдения  какво  показват? Кога  резултатите  са  най-добри?

Най – добри са резултатите от профилактиката,но при настъпилите вече дистрофично-дегенеративни изменения,създаващи проблеми от механичен характер – компресия се изисква оперативна намеса.Медикаментозното лечение може да компенсира до известна степен хормоналния дефицит, да тушира болката и съпътстващите възпалителни промени,но медикаментите само смекчават симптомите,а не лекуват причината за тях – механичната компресия.

Самолечението   се  среща  често. Дали  поради  липса  на  средства  или  пък  поради  ниска  медицинска  култура  факта  си е  факт. Какви  могат  да  бъдат  пораженията  от  този  тип  „терапия“?

Самолечението никога не води до траен ефект. Появата на болка и други оплаквания налага консултация със специалист. Този тип оплаквания могат да се дължат и на други заболявания, изискващи спешно и неотложно лечение. Симптомите при тези заболявания, не са специфични само за дегенеративно дистрофичните промени. Те могат  да са израз на широк кръг от заболявания, изискващи друг тип лечение.

И  един  последен  въпрос, малко  продължение  на  предишния  –  на  какво  ниво  е  здравната   култура  на  българина?  

За съжаление, настъпилите демократични промени доведоха до рязък срив на всякакъв вид култура в населението.Поради социални и образователни фактори достъпа до здравна помощ и култура е най-ограничен при тези, които най много се нуждаят от това – най-социално слабите прослойки на обществото.

Разговора  води: Емил  Рафаилов