Разширени вени – разговор с д-р Милан Цеков
Разговор с д-р Милан Цеков на тема: разширени вени
д-р Милан Цеков – съдов хирург, асистент в клиника „Съдова хирургия“ ВМА – София.
д-р Цеков, каква е функцията на вените?
Сърдечно-съдовата система е съставена от сърцето и кръвоносните съдове.
Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат ВЕНИ, а тези, които я отвеждат от сърцето – АРТЕРИИ. Колкото повече артериите се отдалечават от сърцето, толкова повече се разклоняват и диаметърът им става по-малък. Артериите първо стават артериоли, те от своя страна преминават в капиляри които достигайки междуклетъчните пространства, снабдяват тъканите с кислород и хранителни вещества. Капилярите се обединяват и образуват следкапилярни венули, които на свой ред се обединяват образувайки вени. С прилбижаването си към сърцето, те стават все по-широки.
Най-големите вени в човешкото тяло са горна и долна празна вена. Те внасят неокислена кръв в дясното предсърдие на сърцето. Всички вени носят венозна (неокислена)кръв, която е богата на въглероден диоксид. Изключение правят четирите белодробни вени, които пренасят артериална кръв от белите дробове до лявото предсърдие на сърцето. Човекът има дълбока и повърхностна венозна система. Повърхностните вени са разположени между кожата и мускулните фасции. Дълбоките вени са разположени дълбоко под фасциите и повечето от тях са успоредни на артериите и имат същите наименования( например arteria Iliaka externa и vena Iliaka externa). По строеж венозните стени приличат на артериалните, но имат по-слабо развит мускулен слой и са по-тънки. Характерни за вените на долните крайници са джобовидните клапи по вътрешната им страна. Те осигуряват еднопосочно движение на кръвта и я подпомагат в движението ѝ към сърцето.
Кои вени са разширени?
Наличието на разширени вени или така наречената варикозна болест (варикоза) е ЗАБОЛЯВАНЕ, КОЕТО СЕ ПРОЯВЯВА В НЕРАВНОМЕРНО РАЗШИРЯВАНЕ И ЗМИЕВИДНО НАГЪВАНЕ НА ПОДКОЖНИТЕ ВЕНИ НА КРАКАТА. Най-често се засягат повърхностните (подкожните) вени на долните крайници. Много често в ежеднежната практика се натъквам на пациенти дошли да проверят дали нямат разширени „дълбоки вени”. Понятие „разширени дълбоки вени” няма описано в медицинската литература. Както споменахме по-горе, дълбоките вени са дълбоко под мускулните фасции, т. е. те са протектирани и са приспособени да понасят по-високо налягане от повърхностните вени. Ако има разширени дълбоки вени, то това се дължи най-често на травми или вродени малформации. Разбира се не всички хора които имат „изпъкнали” вени страдат от варикозна болест, такива например са по-слабите хора или спортистите.
Какви са оплакванията на пациентите? И още – навреме ли търсят специализирана консултация?
Най-често пациентите се оплакват от тежест, тъпа болка, сърбеж, крампи и поява на оток в краката обикновено в края на деня. Отокът може и да е постоянен. В по-напредналите стадии се добавят наличието на хиперпигментация на кожата и появата на трудно заздравяващи рани на подбедриците.
За съжаление в България пациентите не търсят лекарска помощ в началните стадии на заболяването.
Кои са основните причини за развитието на ХВБ/ хронична венозна болест/?
Основните причини са наследствената обремененост и начина на живот. Повечето пациенти, с които се срещам в ежедневната си практика имат роднина по права линия със същия проблем-родители,баби, лели и т. н. Това се дължи на вродена слабост на съединителната тъкан. При тези пациенти често варикозата е съпътствана от наличие на плоскостъпие и хернии. Начинът на живот също оказва влияние. Най-уязвими са хората, чиято работа изисква продължително стоене на крака –хирурзи, фризьори, магазинери и т. н. При тези пациенти продължителното стоене води до повишаване на венозното налягане в дисталната (долната) част на крайниците с появата на отоци, разширени вени и трофични промени по кожата на подбедриците. Бременността също се явява честа причина за поява на разширени вени, което се обяснява с настъпилите хормонални промени, повишаване на вътрекоремното налягане и притискане на тазовите вени което рязко затруднява венозната циркулация. Това са причините за т. нар. първична варикоза.
Има и вторична варикоза предизвикана от други заболявания. Такива са наличието на вродени малформации, травми и ДВТ(дълбока венозна тромбоза). В първият случай имаме вродена аплазия или хипоплазия(липса или недоразвитие) на дълбоки вени и венозния кръвоток се поема от повърхностните вени, които физиологично не са „приспособени” да поемат такова налягане и количество кръв, което води до тяхната дилатация(разширяване). При травми често се получават артерио-венозни комуникации, при които механизмът на варикозата е същия. Най-честата причина обаче за появата на вторична варикоза се явява ДВТ(дълбока венозна тромбоза). В следствие на тромбозата (запушване) на дълбоките вени, отново кръвотока се поема от повърхностните, което води до тяхното разширяване–т. нар. пост флебитен синдром (ПФС).
Говорим вече за усложненията при ХВБ – повърхностен тромбофлебит и флеботромбозата. Какво трябва да знаят пациентите в тези случаи?
Напоследък вместо флеботоромбоза се използва терминът DVT (Deep Vein Thrombosis), на български ДВТ (дълбока венозна тромбоза). Тя се характеризира с тромбоза (запушване) на дълбоките вени. Клинично се проявява с появата на напрегнат оток на крайника под мястото на тромбозата, тъпа болка и тежест в засегнатия крайник и изпъкване на повърхностните вени. В някои случаи се променя цвета на кожата-леко ливиден, наблюдават се повишена температура и ускоряване на пулса.
Повърхностният тромбофлебит е асептичен (неинфекциозен) възпалителен процес на венозната стена, придружен от интравенозна тромбоза. Характеризира се с появата на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегнатат вена.
Най-често повърхностният тромбофлебит се явява усложнение на варикозно променените повърхностни вени – 10 пъти по-често отколкото при варикозно непроменени вени. В тези случаи го наричаме варикофлебит.
За съжаление и двете заболявания не са добре познати на повечето общопрактикуващи лекари и дори на голяма част от хирурзите и пациентите рядко стигат до съдов хирург при първите симптоми на заболяването. Иначе лечението е основно консервативно(медикаментозно). До хирургично лечение се достига сравнително рядко. Това са случаите когато има тромб в близост до връзката между дълбоките и повърхностните вени при повърхностния тромбофлебит или при наличието на емболоопасен (който има вероятност да се откъсне) тромб при ДВТ. В първият случай се лигира(връзва) и прекъсва повърхностната вена, а във втория се прави венепликация (прошиване) на дълбоката вена над мястото на тромба. И двете манипулации са профилактични и целят ако се откъсне тромб, той да не стигне до белия дроб и да не предизвика БТЕ( белодробна тромбо емболия –инфаркт на белия дроб).
Коя разширена вена трябва задължително да бъде консултирана и от какъв специалист?
При наличие на разширени вени или при съмнение за такива от страна на пациента, трябва да се поиска мнение от съдов хирург или ангиолог. Независимо от това колко са „големи вените”. Лечението е много по-лесно, когато заболяването е хванато в начален стадии.
Защо при лечението на ХВБ се залага на комплексния подход? Какво включва той?
Лечението на разширените вени и техните усложнения е комплексно и в много случаи засяга повече от една специалност. Основно с това заболяване се занимават съдовите хирурзи и ангиолозите. При настъпване на усложнения като липодерматосклероза и поява на венозни язви, често се прибягва и до помощта на дерматолози и пластични хирурзи.
Лечението на /хронична венозна недостатъчност/ както и на всяко друго заболяване започва с профилактиката. Пациенти, които имат наследствена обремененост, работят „на крака” или в седнало положение, при първите симптоми, като тежест в краката, поява на отоци в края на деня, които на сутринта са изчезнали и при поява на капиляри и разширени вени трябва да се консултират със съдов хирург.
Профилактиката включва съответен двигателен режим, венотонични медикаменти и профилактични еластични чорапи. Целта на профилактичното лечение е да се забави или спре развитието на ХВН.
Разговора води: Емил Рафаилов
