Кой човек е независим — от кого и от какво?
Веднага искам да развия тезата за връзката между независимостта и свободата . Да, независимостта и свободата са свързани, но не са едно и също. Независимостта означава да не бъдеш подчинен на чужда воля или изцяло зависим от нечия подкрепа. Свободата е възможността да мислиш, да избираш и да действаш според убежденията си, като уважаваш същото право на другите. Човек може да бъде финансово независим, но вътрешно несвободен — подвластен на страха, предразсъдъците или нуждата от одобрение. И обратно — човек, който зависи от чужда помощ, може да запази свободата на мисълта и съвестта си. Независимостта разширява възможностите ни за свободен избор. Свободата обаче изисква и смелост да направим този избор, и отговорност да приемем последиците му. Не е необходимо да бъдем независими от всички, за да бъдем свободни; необходимо е отношенията ни с другите да оставят място за собствената ни воля. Всеки човек иска да бъде независим — сам да избира пътя си и да решава как да живее. Но възможна ли е пълна независимост, когато се нуждаем от другите, от тяхната обич, подкрепа и труд? Никой не живее извън света. Зависим от природата, от обществото и от обстоятелства, които невинаги можем да променим. Дори човекът, който сам изкарва прехраната си, може да бъде зависим от чуждото одобрение. Понякога една неодобрителна дума е достатъчна, за да го накара да се откаже от собственото си желание. Независимостта започва с умението да мислиш самостоятелно. Независимият човек изслушва чуждото мнение, но го преценява, преди да го приеме. Той може да каже „не“, когато от него се иска да постъпи против съвестта си. Може и да признае грешката си, защото не е пленник на гордостта. Най-трудно е да станем независими от собствените си страхове — от страха да не бъдем отхвърлени, да не загубим удобството си, да не се провалим. Свободата изисква смелост да избираш и готовност да понесеш последиците от избора си. Затова независим е човекът, който запазва правото си на лична преценка и поема отговорност за действията си. Той може да обича, да търси помощ и да принадлежи към общност. Близостта с другите оставя място за свобода, когато човек не трябва да се отказва от себе си, за да бъде приет.
Автор: проф. Панайот Куртев
