Менопауза

28

 д-р Венцислава Каменова завършва медицина през 2000г. Има специалност по ендокринология и болести на обмяната  от 2013 год. В момента е асистент в клиника по ендокринология и болести на обмяната за лечение на метаболитни нарушения към УМБАЛ “Царица Йоанна – ИСУЛ”. Има над 15 години опит в терапията на ендокринните заболявания. 

 Менопаузата е естествен период от живота на жената. Настъпва 12 месеца след датата на последната менструация, независимо дали тя е редовна или не. Средната възраст за това е около 51 години за европеидната раса (с интервал между 46 и 55 годишна възраст). Най-разпространената теория обяснява настъпването на менопузата с намаляването на количеството на яйцеклетките под определна граница. До голяма степен този брой е генетично предопределен. Всяка жена може да си направи ориентировъчна прогноза, ако знае възрастта, при която менопаузата е настъпила при нейната майка. Отделно от това редица други фактори могат да доведат до по-ранното ѝ настъпване: житейски събития свързани с психически или физически стрес, затлъстяване, тютюнопушене, някои хронични заболявания, химиотерапия, лъчелечение в областта на яйчниците, както и процедури по асистирана репродукция.

Менопаузата не е болестно състояние. Въпреки това навлизането в нея е свързано с редица неприятни усещания и повишен риск от счупвания и сърдечно-съдови заболявания. Не всички аспекти на патогенезата на тези нарушения е известна. Най-общо те се дължат на намаляващото производство на естрогени и прогестерон от яйчниците и промени в хормоналния баланс. Това от своя страна се отразява неблагоприятно в прицелните органи – мозък, сърце, черен дроб, млечни жлези и ендометриум.

Най-честите симптоми на менопаузата включват: топли вълни, изпотяване, нарушен нощен сън, депресия, дискретни паметови нарушения, затруднения във възможността за концентрация, влагалищна сухота, инконтиненция на урината, повишение на серумните нива на LDL-холестрола, обуславящо висок сърдечно-съдов риск и остеопороза. Обичайно симптомите на менопаузата не са толкова тежки, че да нарушават възможността на жената да се справя в ежедневнието или в професията си. Техният интензитет намалява във времето и са най-изразени до около 5 години след края на менструалните цикли. При около 10 % от жените могат да продължат и до 12 години, а при малък брой и до края на живота. Продължителността и тежестта на изявата им са индивидуални и зависи много изходното ѝ физическо и психическо състояние на жената.

Има два подхода за облекчаване на менопаузалните симптоми: медикаментозен и немедикаментозен. Основен и най-ефективен представител на първия е хормонално-заместителната терапия (ХЗТ). Тя се провежда с комбинирани препарати съдържащи естрогени и гестагени при повечето жени или само с естрогени при тези, при които е проведена хистеректомия.

Медикаментите могат да са под формата на таблетки, кремове или пластири. ХЗТ повлиява всички аспекти на менопаузата, обаче носи определени здравни  рискове и не е подходяща за всички жени. Тя повишава вероятостта за настъпване на рак на млечната жлеза, инфаркт или инсулт и венозни тромбози. Освен това ХЗТ е свързана с редица нежелани реакции. Това са: маточно кървене, подуване на корема, повишена чувствителност и уголемяване на гърдите, главоболие, промени в настоението и гадене. Следователно подходящи за подобно лечение са само тези жени, при които рискът за подобни събития е нисък и такива, при които менопаузата е настъпила скоро.

Продължителността на ХЗТ е ограничена и обхваща периода на най-бързо настъпващите изменения в тялото – обичайно първите около 5 години. Лечението с растителни екстракти, соеви изофлавони и др. е по-слабо ефективно. Не се препоръчва рутинно в ръководствата за лечение на менопаузалните симптоми. В някои случаи пациентки споделят, че са получили облекчение и имат своето скромно място при жените с противопоказания за прием на хормонални препарати.

Освен ХЗТ могат да се използват и редица нехормоналните лекарствени препарати, които повлияват отделни симптоми или свързани с менопаузата заболявания.

Немедикаментозният подход за лечение на менопаузалните симптоми включва промени в начина на живот и изграждане на здравословни навици като:

  • Хранителен режим с намалено съдържание на наситени мастни киселини, увеличено количество на зеленчуци, плодове и богати на фибри храни. Уместно е да се намали обемът на вечерното хранене и употребата на много подправки, за да се подобри съня.
  • Да се избягва или намали приемът на алкохол до не повече от 1 питие дневно (30 мл концентрат, 150 мг вино и 330 мл бира), тъй като е установено, че това повлиява благоприятно честотата на горещите вълни и нощните изпотявания.
  • Преустановяване на тютюнопушенето също намалява тежестта на вазомоторните симптоми, но и намалява сърдечно-съдовия риск.
  • Намаленият прием на съдържащи кофеин напитки особено в следобедните часове също благоприятно повлиява заспиването и намалява тревожността.
  • Достигане и поддържане на здравословно тегло (БМИ<27 кг/кв.м).
  • Повишаване на физическата активност през повечето дни на седмицата с включване както на аеробни, силови тренировки, както и упражнения подобряващи равновесието. Това намалява риска от падания и фрактури, подобрява подвижността, метаболитните отклонения, самочувствието и съня. При инконтиненция е добре да се прилагат упражнения за стягане на тазовото дъно.
  • Упражняването на релаксиращи техники като йога, медитация, дихателни практики повлиява тревожността и свързаната с нея повишена честота на горещите вълни.

В заключение менопаузата е неизбежен период от живота на жената. Той носи своите промени и е свързан с допълнителни здравни предизвикателства. Съвременната наука до голяма степен е разгадала механизмите, които обуславят раличните симптоми и предлага редица терапевтични решения. Необходим е индивидуален подход при предприемането им.

Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог