Дефинитивен анус претер – проф. Панайот Куртев

Проф.Панайот  Куртев, дмн, началник  клиника  по  обща  и  коремна  хирургия  при  Университетска специализирана болница за активно лечение по онкология – УСБАЛО – София

Психо-социални проблеми при болните с дефинитивен анус претер.

Операциите за рак на ректума са два вида:  1.Със запазване на аналния канал и сфинктерната мускулатура. 2. Премахвмане изцяло на аналния канал. Извеждане на дебелото черво на коремната стена. Оттам се осъществява акта на дефекация т.е. извеждане на дефинитивна колостома. Този процес е свързан с промяна на конфигурацията на тялото. Колостомата е нов орган, който има отделни заболявания и хигиенни изисквания. От направените проучвания се установи, че настъпват изключително тежки психосоциални проблеми при болните в различни сфери на живота:

Социална сфера: Голяма част  болните  преустановяват старите познанства, имат чувството, че са по различни от останалите, не намират разбиране от  близките им хора, и им се напомня по различен начин за техните проблеми. При жените тези проблеми са по силно изразени и повечето от тях, живеят  в страх някой да не  зададе въпроси с които да  напомнят за проблема.

Професионална сфера: Една малка част продължават да работят на старото си място, но повечето са били пенсионери преди операцията, докато други са останали без работа. Голяма част от болните са трудоустроени, като причината за  повечето от тях е била нежеланието колегите  да разберат за операцията.

Финансова сфера : Почти при всички болни са установени финансови проблеми. Тъй като те не могат вече да изпълняват своите трудови задължения. Причината е нарушените социални взаимоотношения и проблеми с физическата дейност.

Семейни отношения: И  мъжете и  жените съобщават , че операцията е била голям удар за тях и за семейството. Трудно се адаптират към семейната среда. Настъпват промени в семейните взаимоотношения.  Настъпват два вида промени:  Сплотяване на семейството и увеличаване на грижата за болния.  Отчуждаване на семейството и изолация на болния до развод.

Сексуален живот:Почти всички пациенти прекратяват сексуалния си живот, поради променения си външен вид или поради липса на желание за секс.

Психологична сфера: Болните са с повишена дразнимост след операцията, изолират се, все по-малко хора ги интересуват. Непрекъснато мислят за здравето си. Винаги са тъжни и депресиран, като някои от тях злоупотребяват с алкохола и се стига до суицидни мисли, но не биха посегнали на живота си. Много от тях считат, че неуспехите са много повече. Мисълта за бъдещето ги обезкуражава. Считат се за непривлекателни и страдат от лош сън.

Пред вид гореспоменатите нарушения в различните сфери се предлагат следните възможности за реадаптация на тези пациенти:

За да се намали стреса от перспективата за постоянен анус претер пред който болният е изправен се   осъществяват  срещи между пациента на който му предстои оперативната интервенция и колстомирани болни, които вече се бяха интегрирани както в социалната така и в професионалната сфера.

Да се внуши доверие на тези хора, че винаги насреща има подготвен екип, който може да реши медицинските  проблемите, свързани с колостомата.

Да извършва информационна дейност по отношение качествата на отделните стома-продукти и възможностите за тяхното снабдяване.

Да запознае пациентите с начина на хранене, спортуване, къпане, екскурзии и др.

В професионалната сфера 38% от мъжете се трудоустрояват, докато 62% от жените се пенсионират. Тези стойности рефлектират върху финансовото състояние, за което 94.44% от мъжете и 87%.5% от жените съобщават за изключително трудно. По-ниските стойности при жените се обясняват с факта, че основният източник за приходи при повечето семейства е мъжът. С оглед търсене на възможности за облекчаване на материалното положение при колостомираните да се излезе с предложение пред Министерството на Финансите, засягащи въпросите на трудоустрояване и пенсиониране.

Интересен е факта, че 75% от жените и 44% от мъжете съобщават за стомашно-чревен дискомфорт (болки в корема, запек, разстройстсво). Установи се, че тези болни с колостома нямат изграден диетичен режим т.е. намесата на диетолог в следоперативния период при тези болни е наложителна за подобряване на качеството им на живот.

Значителен е процентът за мисълта за суицидиум – мъже 50% и жени 75%, което налага създаването на стоматерапевтични кабинети към съответните хирургични звена с участието на психотерапевт.

В заключение се установява, че психосоциалната реадаптация при колостомираните болни е изключително труден и продължителен процес. В  него участват лекуващият екип, семейната и трудовата среда, изискваща значителни материални разходи.

 Коментар  на  проф. Панайот  Куртев