Пациентът е активен участник в лечението
Преди започване на лечение пациентите често допускат грешки, които могат да влошат състоянието им още преди поставянето на диагноза.
Една от най-честите грешки е отлагането на посещение при лекар. Много хора пренебрегват симптоми като болка, температура, задух или промени в организма, надявайки се проблемът да премине сам. Забавянето води до късно откриване на заболявания, когато лечението вече е по-трудно и рискът от усложнения е по-висок.
Друга сериозна грешка е самолечението. Приемът на антибиотици без лекарско предписание, използването на медикаменти по съвет на близки или информация от интернет може да прикрие симптомите, да предизвика нежелани реакции или лекарствена резистентност. Например неправилната употреба на антибиотици увеличава риска от устойчиви инфекции.
Съществен проблем е и непредоставянето на точна информация на лекаря. Пациентът може да пропусне да съобщи за алергии, хронични заболявания, приемани лекарства или предишни операции. Липсата на тази информация може да доведе до неподходящо лечение и нежелани последствия.
Нездравословният начин на живот – тютюнопушене, прекомерна употреба на алкохол, лош хранителен режим и липса на физическа активност – също увеличава риска от усложнения още преди започване на лечение.
По време на терапията пациентът трябва активно да съдейства за изпълнение на лечебния план. Именно тогава често се появяват грешки с най-пряко отражение върху резултатите.
Най-разпространената грешка е неспазването на лекарските указания. Пациентите пропускат прием на лекарства, променят дозировката или прекратяват терапията при първо подобрение. Това е особено опасно при хронични заболявания като диабет, хипертония и сърдечни заболявания.
Друга грешка е неявяването на контролни прегледи. Проследяването позволява лекарят да оцени ефекта от лечението и при нужда да го коригира. Пропускането на тези прегледи може да доведе до пропускане на ранни признаци на усложнения.
Пациентите понякога крият симптоми или странични ефекти, страхувайки се да не удължат лечението или подценявайки проблема. Това забавя реакцията на медицинския екип.
Особено значение имат грешките при болнично лечение – неспазване на хигиена, преждевременно натоварване след операция, прием на забранени храни или вещества. Подобно поведение може да причини инфекции, кървене или забавено възстановяване.
След приключване на основната терапия много пациенти приемат, че оздравяването е напълно завършило и престават да се грижат за здравето си. Честа грешка е прекъсването на поддържащо лечение или отказът от рехабилитация. Например след операция или инсулт възстановяването често зависи от продължителни упражнения и наблюдение.
Неспазването на диетични и двигателни препоръки също може да доведе до повторна поява на заболяването. При сърдечно-съдови заболявания или диабет промяната в начина на живот е част от лечението.
Друг проблем е липсата на профилактични прегледи. Дори след успешно лечение е необходимо проследяване, защото някои заболявания могат да рецидивират.
Пациентът е активен участник в лечебния процес и неговото поведение има съществено значение за крайния резултат. Грешки могат да бъдат допуснати преди, по време и след лечението – от забавено търсене на медицинска помощ до неспазване на терапията и препоръките за възстановяване. Част от усложненията действително произтичат от тези действия, но не всички негативни последици могат да бъдат приписани единствено на пациента. Най-добрите резултати се постигат чрез сътрудничество, доверие и взаимна отговорност между пациента и медицинските специалисти. Само така лечението може да бъде по-успешно, а рискът от усложнения – значително намален.
Автор: проф. Панайот Куртев, онколог
