Разговор с д-р Цветеслава Гълъбова – I -ва част

81

                                     ...винаги поражението има пречистваща сила“.

Защо, когато търсиш истината попадаш в блато от лъжи?

Защото повечето хора не са свободни. Свободен си, когато не лъжеш, т.е. можеш да кажеш всичко, разбира се, без обиди. А на хората ежедневно и даже ежеминутно им се налага да послъгват или откровено да лъжат, за да си осигурят спокойствие, за да бъдат харесани, за да не бъдат остракирани, за да са модерни, за да изпитат някакво моментно удоволствие и т.н. и т.н. И така, понеже светът е пълен с несвободни хора, обществената територия, правя уточнението не само у нас, а и по света, е доста заблатена. Много лесно човек може да потъне в нея. Не всеки има очи да я види и нос да усети вонята понякога….

Какво е обяснението, че каскадата от грешки води до купища глупости?

Моето лично обяснение е, че липсата на критично мислене, на анализ, както и назидаването да мислим „позитивно“, да „приемаме предизвикателства“ /модерно словосъчетание/, да „правим проекти“ /също модерен словесен „паразит“/, водят много често до грешки. Защото съвременният човек иска да се впише в реалността, която често е чисто виртуална, да получи „лайкове“, той е несигурен и треперлив и няма стабилни вътрешни устои. И воден от желание на всяка цена да задоволи потребността си от одобрение, но не само  от значимите за него хора – което е съвсем нормално, но и от много други, ако може от всички. Когато това не се случи, започват проблемите. Вземат се грешни решения, не се прави критичен анализ на ситуациите и поведението и резултатът е някаква глупост. После си намира оправдание, което обичайно е насочено към другите и така човекът се върти като хамстер в колело в собствените си грешки, без да извлича поука от тях. Както казваме в ежедневието все „настъпва една и съща крива плоча“.

Трудно ли е да бъдеш достоен човек? Защо? Вие достоен човек ли сте?

Понякога е трудно да съхраниш достойнството си, защото се налага да правиш уж малки компромиси. А впоследствие те могат да се окажат и много големи. За съхраняване на достойнството в днешните трудни и смутни времена е нужна много сила на характера, нужен е ум /да не се бърка с образователна степен/ и много себеуважение. Обективен отговор на въпроса дали съм достоен човек могат да дадат другите хора, извън моите близки и приятели. Те, разбира се, смятат, че съм такава.  Ако моята лична история, моят житейски път послужи на идващите след мен и бъде тяхна пътеводна светлина, значи съм ще съм изживяла достойно моя път и ще съм изпълнила мисията, с която съм дошла на този свят.

Кога поражението има пречистваща сила?

Според мен винаги поражението има пречистваща сила. Но това изисква да не се самобичуваме и самонабутваме в блатото на дълбокото лично отрицание. Това означава, според мен, да можем да направим критичен анализ на грешките си, да извлечем поука, за да не ги повтаряме /нови – може J/ и да имаме сили да понесем наказание или възмездие за сторено от нас зло. Но да го понесем ние, а не да се опитваме да се отървем, защото така ще натоварим кармата на идващите след нас. За това се сещам винаги, когато някой, причинил болка, страдание или смърт другиму по непредпазливост или по хашлашки причини /убиецът Максим Ставийски, убиецът на Георги от Борисовата градина, убиецът на Милен Цветков и др./ прави и невъзможното да се отърве от наказание. Не си дават сметка, че техните деца и внуци ще плащат вместо тях. А това не е справедливо. Трябва всеки от нас да си учи уроците. И в живота, и в университета има изпити. Разликата е, че в живота първо е изпитът, после идва научаването. В университета е обратното.

Какви „плодове“ ражда квадратната глава на тъпоглавието?

Щом е тъпоглавие, как главата е квадратна? J Проблемите са много и са големи, защото всъщност глупостта, когато е съчетана с простотия и арогантност, се явява едно нелечимо „заболяване“. За съжаление в последните години този „социален феномен“ придоби застрашителни размери. Ние се срещаме всеки ден с такива хора – в главите им няма мисъл, в сърцето няма емоция и всичко е обрасло с претенции – за висок стандарт на живот, за лична значимост, но без реално покритие, за непогрешимост.

  Разговора води: Емил Рафаилов