Разговор с д-р Цветеслава Гълъбова – II – ра част
“…. за едната чест влизам във всякакви битки и не се отказвам”. Интелигентност на хамстер. Какви са пораженията? Пораженията са много сериозни. Знаем, че хамстерът тича в едно колело и това му е забавлението, работата и целия живот, освен хранене и размножаване. А ние, според Аристотел, а и много други древни и съвременни мислители, сме „социални животни“. Е, как едно ужким социално животно преживява, въртейки се в колелото на собствената си безпогрешност, представа за лукс и претенция за красота. Ами така, преживява си един безсмислен и празен живот, който обаче е бил на показ в социалните мрежи и е събрал хиляди „лаайкове“, сърчица и има „последователи“, т.е. инфлуенства на воля и помпа егото си….с въздух.
Как запазвате достойнството си?
Доста трудно понякога. Но аз съм много силна по характер, биткаджийка и честолюбива. Последното май е грях, но ми помага – за едната чест влизам във всякакви битки и не се отказвам. Водя ги с аргументи и съм се научила да чувам другата страна. Така го пазя този скъп дар от моите родители – достойнството ми!
Има ли позитиви от “политиката” на примирението?
На примирението – не, но на смирението – да, на примирието – също да. При това позитивите могат да бъдат много и различни в различните ситуации – лични и социални.
Един от класиците в литературата Ремарк казва: “Най-тежката болест на света е мисленето. Тя е неизлечима”. Защо?
Ще отговоря така: Еклисиаст 1:18, „Защото в многото мъдрост има много тъга; и който трупа знание, трупа и печал.“
Вярно ли е, че за да останеш в сърцето на хората, трябва да си дал нещо и от твоето сърце?
Да, разбира се. Всичко е взаимно, което не означава, че трябва да се мери с метър, на кантар и т.н. Всъщност, давайки от своето сърце, емоции, време, енергия, ти изпращаш това като послание към другите, към Космоса и ставаш частица от вечността. Материалната щедрост е хубаво нещо, но когато си щедър в нямането си, а не в имането. Благотворителността е прекрасно начинание, когато не е креслива и не произвежда медиен шум. Една прегръдка, една топла дума и споделена сълза, когато сърцето ти кърви, но друго има нужда от това, е безценна. Тя е всичко от нас и носи огромна сила и заряд – на доброто във вселената и между човеците.
По шетобалната система каква цялостна оценка си пишете?
Понеже скромността краси човека, а аз съм много красива и без да съм скромна /все пак съм Мисис Баба /, ще си пиша отлична оценка. Извън шегата – аз съм наясно, че съм стойностен човек, което в голяма степен дължа на моите прекрасни родители. Те ме възпитаха строго, но с много любов – научиха ме на труд, на упоритост, на системност и последователност, дали са ми от своята природна интелигентност и много тънък усет за хората. Разбира се, че имам и много трески за дялане, но животът добре се погрижи те да не стърчат много и да не задират другите хора, когато имат досег до мен. А и професията много ми помогна в това отношение – да не хвърча из облаците, държи ме здраво стъпила на земята. Работата с човешките болки, с дълбокото нещастие на хората, винаги те приземява и те прави толерантен, спокоен, а с годините и мъдър човек.
Кога човек е наистина свободен в мисленето си?
Когато не лъже и има силата и самочувствието са се изправи срещу трудностите, а не да ги заобиколи безмълвно. Силен е, когато има свои лични стабилни вътрешни устои и морални спирачки.
Разговора води: Емил Рафаилов
