Разпространение на злокачествените заболявания в България

41
проф. Панайот Куртев
проф.Панайот Куртев

По данни на GLOBOCAN – 2018 новите случаи от злокачествени новообразувания в България са 35 378, умиранията – 19 139 , а броят на болните, преживели 5 години с диагнозата рак е 83 849 души. Най-честите локализации и при двата пола са колоректален карцином (4604 новозаболели), рак на простатата (4256), белия дроб (4250) и женската гърда (4016). На тези четири локализации се дължат почти половината (48.4%) от случаите в структурата на новодиагностицираните със злокачествени заболявания.

Те са и най-честата причина за смърт от злокачествени новообразувания. Всеки пети от починалите е с рак на белия дроб (20.2%), следва колоректалния карцином (14.2%) и рака на женската гърда (7.2%). Поради по-добрата си прогноза, ракът на простатата се нарежда на пето място (5.8%) след този на панкреаса (6.5%).

Нарастващото засягане от рак в света, вкл. България, се дължи на няколко основни фактора, включващи увеличаване броя на населението и неговото остаряване, както и промяна в преобладаването на причините, свързани със социалното и икономическо развитие, както и начина на живот на населението. Характерно за раковите заболявания е тяхното нарастване с възрастта, като в страната това е най-подчертано при мъжете след 50 години и при жените след 40 години. По-честото засягане на възрастното население се обяснява с  времето, необходимо за да прояви своето канцерогенно действие даден фактор или съвкупност от фактори, като този период е различно дълъг при отделните локализации. 

По данни на GLOBOCAN 2018 стандартизираната заболяемост и смъртност при мъжете в България е с по-високи стойности при почти всички локализации (с изкл. на рака на стомаха) в сравнение със средните за света .

Направените изчисления за заболяемостта и смъртността от злокачествени новообразувания по пол в Европа показват двукратна разлика между отделните държави. България е с показатели на заболяемост доста по-ниски от тези за Европа и Европейския съюз-28 (ЕС-28) и при мъжете, и при жените и сходни с тези на другите страни от Източна Европа и Балканите

При смъртността се наблюдава обратна тенденция. Показателите при мъжете в България са над средните за Европа и ЕС-28. Те са значително по-високи от тези за страните от Западна Европа, Обединеното Кралство и Скандинавието. Смъртността при жените у нас е сходна със средните показатели за Европа, ЕС-28 и Балканите и по-висока от повечето страни от Южна и Западна Европа, Финландия, Швеция и Норвегия.

По отношение на първичната профилактика може да се каже, че е постигнат някакъв напредък в България с приемането на Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести за периода 2014-2020 г., в която са включени и злокачествените заболявания.

При скрининга и скрининговите програми за контрол на рака, особено локализации като женска гърда, маточна шийка, простата и колоректален карцином има какво да се желае. В страната има въведен опортюнистичен скрининг за тези локализации и осигурено финансиране от Националната здравноосигурителна каса, разписано в Националния рамков договор за 2020-2022 г. Според европейските правила за качествен популационен скрининг обаче, опортюнистичният скрининг не отговаря на необходимите изисквания, не е ефективен и не води до намаление на основните показатели за смъртност и преживяемост.

Пропуските във вторичната профилактика (скрининга) са една от основните причини за късната диагностика на редица злокачествени заболявания.              Показателите за преживяемостта също са неблагоприятни за страната.

За България те са значително по-ниски от средните за Европа и тези за Източна Европа при всички изследвани локализации. Най-ниска е 5-годишната релативна преживяемост в страната при рак на стомаха, белия дроб, кожен меланом, простата, бъбрек и Нехочкинов лимфом, в сравнение с другите държави на континента. При рак на колона, ректума и женската гърда показателите също са ниски в България и при тези 3 локализации сме на предпоследно място след Латвия и Полша, съответно.

Преживяемостта е най-същественият и синтезиран показател за състоянието на онкологичната помощ в дадена страна. Данните за България отразяват проблемите и сериозните пропуски по отношение на вторичната профилактика (скрининга) при основните локализации на рака, нивото на ранната диагностика и лечението на онкологично болните. Липсата на национална програма за контрол на онкологичните заболявания и национална програма за популационен скрининг са едни от най-важните фактори, рефлектиращи върху неблагоприятните показатели за смъртността, ранната диагностика и преживяемостта в страната.

 

                                                  Коментар на проф.Панайот Куртев – онколог