Хранене и онкологични заболявания
Темата за хранене при онкологични заболявания е предмет на много спекулации поради терапевтичната и социалната значимост на проблема. Тя е разгледана в медицински проучвания, като и към момента липсват категорични данни, които да ни насочат към конкретен хранителен режим, оставяйки много място за поява на спекулативни теории. Проведените обсервационни научни изследвания най-често завършват с противоречиви резултати, повлияни както от методически, така и от етични проблеми. На първо място препоръките за хранене следва да се разглеждат в два аспекта: кои храни да се избягват или предпочитат с оглед профилактика на появата на онкологично заболяване и как да се храни пациентът който вече е диагностициран с такова.
Цялостният диетичен модел е много по-важен от консумацията на отделни “суперхрани”. Ето някои от храните и хранителните принципи, за които се смята, че имат защитен ефект: плодове и зеленчуци – те са богати на витамини, минерали, фитохимикали и антиоксиданти, които се борят с оксидативния стрес и възпалението – два фактора, свързани с развитието на рак. В листни зеленчуци (спанак, маруля, зеле, броколи) се съдържат каротеноиди и фолати. В боровинките, малини и ягодите се съдържат антоциани. За ликопенът (домати) има категорични научни данни за намаляване на риска от рак на простатата. Сулфитите от чесъна и лука могат да помогнат за намаляване на растежа на раковите клетки. Бобови растения (леща, фасул, грах, нахут) – изключителен източник на растителни протеини, фибри и фитохимикали, които могат да забавят растежа на раковите клетки. Ядки и семена (орехи, бадеми, семена от лен и чия) – съдържат полезни мазнини, витамин Е и други антиоксиданти. Семената от лен са богати на лигани, които могат да имат защитен ефект срещу някои видове рак.
От друга страна прекомерната консумация на някои храни и напитки се свързва с повишен риск от онкологични заболявания. Това са: червени меса и колбаси – свръхконсумацията им води до повишена честота от карцином на дебелото черво, като освен естествени съставки на месото, значение имат и добавените с цел консервация и органолептични качества нитрити; редовната алкохолна консумация уврежда лигавицата на гастро-интестиналния тракт и има естрогеноподобни свойства, което е свързано с повишена честота на рак на гърлото, хранопровода, черния дроб, дебелото черво и гърдата; препечените и препържени храни (чипс, пържени картофи, снаксове и крекери) съдържат акриламид – вещество образувано от свързването на аминокиселината аспарагин с въглехидратите под влияние на високата температура е с доказани канцерогенни свойства; свръхконсумацията на захар и сладки храни може да доведе до затлъстяване, хронично възпаление и оксидативен стрес. Това от своя страна повишава нивото на инсулина, хормон с растежно действие, включително и върху раковите клетки.
В случаите, в които вече има развито онкологично заболяване ролята на диетата може да се разглежда също в два аспекта: като част от поддържащото лечение и като евентуална пречка за действие на медикаментите. В първия аспект хранителният режим може да има значителен ефект върху хода на терапията и качеството на живот на пациента като подобрява способността за понасяне на лечението, намалява страничните ефекти, като подкрепа за имунната система и за подобряване на общото качество на живот. От друга страна, неподходящата диета може да има негативен ефект, водейки до недохранване и кахексия, което дори може да доведе до прекъсване на лечението. Някои храни или хранителни добавки могат да взаимодействат с химиотерапевтични препарати, правейки ги по-малко ефективни или дори опасни. Например, високи дози антиоксиданти (витамин С, Е) по време на химио- или лъчетерапия не се препоръчват, тъй като теоретично могат да предпазват и раковите клетки.
По отношение на конкретните хранителни режими, които могат да се препоръчат по време на химио- и лъчелечение, както и за предпазване от рецидив на онкологично заболяване, все още в науката няма единно становище. Същите храни, които имат благоприятни ефекти в профилактиката на заболяването се препоръчват и при развито такова, като основен проблем при даването на хранителни препоръки е избягването на малнутрицията (недохранването). Бялата захар е източник на глюкоза, която съгласно ефекта на Варбург е предпочитаното гориво на раковите клетки. Когато приемът и се ограничава, се предполага, че има възможност за по-ефективно въздействие на химиотерапевтиците.
Въз основа на известните в науката данни за ефектите на храната и храненето върху профилактиката на онкологичните заболявания могат да се формулират следните препоръки: важно е да се поддържа оптимално телесно тегло, като се избягва затлъстяването, тъй като това намалява възпалението в организма и понижава нивата на хормони като инсулин и инсулиноподобен растежен фактор-1 имащи отношение към повишения потенциал на клетките да се делят и туморите да нарастват. Да се ограничи консумацията на червено и преработено месо, тъй като те променят в неблагоприятен аспект чревната флора и доказано увеличават риска от рак на дебелото черво. Да се избягват преработените храни с високо съдържание на захар, бели брашна и наситени мазнини. Ограничаване на алкохола. Препоръчва се балансирана, разнообразна диета, богата на цели, нерафинирани храни от растителен произход. Необходимо е хранителният режим да включва пълноценни и лесно усвоими източници на белтък, като това са основно яйца, млечни продукти, риба и бели меса Препоръчва се активен начин на живот, тъй като при мускулната работа се отделят сигнални молекули, намаляващи стреса, увеличава се разхода на енергия и се поддържа оптимално телесно тегло. Освен това физическата активност стимулира имунната система включително и за отстраняване на раково трансформираните клетки.
В заключение, вместо да се следват недоказани хранителни режими е добре пациентите да получат консултация с диетолог, специализиран в онкологията, който да създаде персонализиран хранителен план, базиран на конкретните нужди и научни доказателства.
Автор: д-р Венцислава Каменова, ендокринолог, диетолог
