Стоиш прав само за снимката!….

Искам да споделя някои мои мисли, провокирани от мнението за публицистиката и рейтингите в България в „Ехограф“ на Емил  Рафаилов. Аз няма да говоря, че журналистиката у нас прилича на училищна пиеса. Камерите снимат, студиото блести, а водещият се усмихва. Само че зад декора има страх. Страх да не прекъснеш „важния“ гост. Страх да не зададеш въпрос, който не е в сценария. Страх да не излезеш от редицата!…

Аз  ви приветствам с добре дошли в страната на снишените! Тук хората не закусват с хляб, а с тревога – дали утре ще имат работа, дали „някой“ няма да им дръпне килимчето. Страхът е националното ни гориво – нефта на властта.

Втората ни „гордост“ е некомпетентността. У нас не се издигаш, защото знаеш и можеш. Издигаш се, защото си „наш човек“ и умееш да кимаш с правилния ъгъл на главата. Колкото по-малко знаеш, толкова по-лесно управляваш – та нали няма с какво да объркаш началството.

А за десерт – нагаждачеството. Това е българският йога стил: винаги гъвкав, винаги приведен, винаги готов да се огъне още малко. Да, може да боли гърба, но пък оцеляването е сигурно.

Така властта си е уредила рай: уплашени граждани, посредствени управници и сервилни нагаждачи. Демокрация? По-скоро цирк на послушанието.

Но какво да се прави – явно е открита нова поза в световната политика: „Стоиш прав само за снимката, а после пак се навеждаш.“

проф. Панайот Куртев