Атопичен дерматит – I-ва част
Атопичният дерматит (АД) е възпалителна, сърбяща, хронична или хронично-рецидивираща дерматоза.
Клинично заболяването се характеризира със суха кожа, сърбеж и поява на екземни плаки с различен интензитет, в зависимост от степента и хода на заболяването. Морфологията и локализация на обривите се променят в зависимост от възрастта на пациента. АД често се проявява и с други атопични заболявания (бронхиална астма и/или алергичен риноконюнктивит).
АД се среща сравнително често. Засяга между 15 и 30% от детската популация и между 2 и 10% от възрастните. Честотата на заболяването постоянно нараства през последните десетилетия.
Над 90% от всички случаи възникват преди 5-тата година от живота, като по-голяма част – през първата година от живота. Половината от всички заболели деца получават цялостно подобрение след 3-годишна възраст, а при 30% от болните симптомите продължават и след пубертета. Възможно е АД да възникне за първи път и в зряла възраст. Около 1/3 от пациентите с АД развиват астма, алергичен ринит или хранителна алергия.
Атопичният дерматит е свързан с нарушена бариера на кожата и имунно разстройство. Отслабената защитна функция на атопичната кожа също е свързана с дефицит на филагрин (ген, който отговаря за развитието на структурни протеини, които укрепват защитната функция на кожата). Нарушената бариера води до повишено изпарение на вода от вътре на вън, което обуславя сухотата на кожата и повишена пропускливост от вън на вътре на редица дразнители от околната среда. Страдащите имат нередовна имунна функция (известна като атопия), което кара тяхната кожа да реагира по-силно на въздействията на околната среда и я прави податлива на възпаление.
При АД съществува генетично предразположение. Децата могат да наследят недостиг на филагрин от засегнатите родители и тези генетични дефекти са особено чести сред хората от европеидната раса. Многобройни изследвания показват, че FLG генът играе ключова роля в защитната функция на кожата и че мутациите на гена водят до случаи на атопичен дерматит. Когато са налице мутации на филагрин, болестта е по-тежка и упорита.
Симптомите на атопичния дерматит започват със сухота на кожата, която предизвиква сърбеж, той води до разчесване, нарушаване целостта на кожата и инфектиране със Staphylococcus Aureus. Тази инфекция причинява възпаление и сърбеж, което влошава състоянието и прави кожата още по-раздразнима и сърбяща: порочен кръг, известен като атопичен цикъл на кожата.
В зависимост от времето на поява заболяването се проявява по различен начин.
- АД в ранна детска възраст (eczema verum infantum): Започва около 3-ия месец, а обривът е най-често симетричен и ангажира кожата на лицето и по-точно страничните части на бузите. Клиничната картина отговаря на остра екзема с еритем, папули, везикули, крусти, ексориации и ексудация. Капилицумът също може да е засегнат. В зоната под пелените (памперсите) обикновено няма обрив.
- АД в детска възраст: Може да възникне de novo или като последва измененията, наблюдавани при кърмачетата. Засягат се най-често коленните и лакътните гънки, гърба на дланите, клепачи и шията.
- АД в юношеска и зряла възраст: Типично е засягането на определени кожни участъци – клепачи, длани, рамене, гръден кош, коленни и лакътни гънки, на фона на генерализирана кожна сухота.
Автор: д-р Ася Николова, дерматолог-венеролог