Бъбречни увреждания при захарен диабет

40
д-р Станислава Илиева

Захарният диабет е широко разпространено, социално-значимо заболяване, водещо до ранна инвалидизация и смъртност, поради сърдечно-съдови, неврологични и бъбречни усложненения. Бъбречните увреждания при захарен диабет, известни като диабетна бъбречна болест, са водеща причина за терминална бъбречна недостатъчност и започване на диализно лечение. Ето защо е особено важно тяхното ранно диагностициране и предотвратяване на прогресията им.

Специфичното бъбречно увреждане при захарен диабет се нарича диабетна нефропатия. При захарен диабет тип 1 началната и изява може да се очаква след 5-тата година от диагностициране на заболяването. При захарен диабет тип 2, обаче, проявите и може да са налице още при диагностицирането на диабета, поради продължителния латентен период на метаболитните нарушения при тип 2, в сравнение с тип 1. Затова всички пациенти с новодиагностициран захарен диабет тип 2 трябва да проведат скрининг за диабетна нефропатия, който включва изследване на албумин в урината и креатинин в серума.

Диагнозата диабетна нефропатия се поставя чрез пункционна бъбречна биопсия. Тя има специфична хистологична характеристика, установена още през 1936 г. от Kimmelstiеl и Wilson. Презумцията за осъществяване на тази инвазивна манипулация при диабетици е възможността отклоненията в уринната находка и бъбречната функция да се дължат не на диабетни увреждания, а на недиабетни бъбречни заболявания. Последните подлежат на различно терапевтично поведение.

За диабетната нефропатия няма специфично лечение. Самата и изява е резултат от продължително действие на увреждащи бъбречните структури фактори, като висока кръвна захар, артериална хипертония, тютюнопушене. От значение е и фамилната обремененост, при наличие на преки родственици със захарен диабет и диабетна нефропатия. Тъй като генетичните фактори не могат да се променят, то от особено значение е добрият гликемичен контрол, поддържане на нормални стойности на артериалното налягане, по възможност до 130/80, спиране на тютюнопушенето, корекция на повишените мазнини и пикочна киселина в кръвта. Някои от антихипертензивните медикаменти, като инхибиторите на ренин-ангиотензин-алдостероновата система допринасят за намаляване на протеинурията и забавят прогресията на бъбречните увреждания. Подобен нефропротективен ефект е доказан напоследък и при определен клас противодиабетни средства, като блокерите на натрий-глюкоза транспортен протеин 2 в бъбречните каналчета.

Ефектът на хигиенно-диетичните и терапевтични мерки е най-голям в ранните и предклинични стадии на диабетните бъбречни увреждания. Затова е важно тяхното ранно установяване и своевременно насочване към нефролог.

Захарният диабет е предразположение за чести и рецидивиращи уроинфекции, които в немалка част от случаите протичат усложнено, с развитие на гнойни процеси и септично състояние.

Едно от неврологичните усложнения на диабета- диабетната автономна невропатия, засяга и отделителната система чрез т.нар. неврогенен пикочен мехур. При него е налице нарушено изпразване на пикочния мехур със задръжка на урина, което води до увреждане на бъбреците с нарушаване на функцията им и предразположение към инфекции.

 Ускореното развитие на атеросклероза при диабетиците може да засегне и бъбречните артерии с ограничаване на бъбречния кръвоток, развитие на исхемия и нефросклероза, както и влошаване на артериалното налягане , вследствие т.нар. реноваскуларна хипертония.

В хода на острите диабетни усложения, като диабетна кетоацидоза и хиперосмоларна кома, често се наблюдава и остра бъбречна недостатъчност.

Засягането на бъбреците в хода на захарния диабет може да бъде многостранно. Терапевтичното повлияване на вече изявените усложнения е трудно. Поддържането на нормални нива на кръвната захар още от самото начало на заболяването е ключът към предотвратяване появата на съдови и неврологични увреждания и съхранение на органната функция.

 

Автор: д-р Станислава Илиева – нефролог