По данни на Световната здравна организация глaукомата е на второ място като причина за необратима очна слепота в света. Според Европейската глаукомна общност засяга предимно населението над 40-годишна възраст. 50-59% от болните с глаукома са недиагностицирани. Над 50% от пациентите не спазват стриктно предписаното им лечение. 63% са с над 10-годишна давност на заболяването и тежки функционални зрителни нарушения към момента на диагностициране.
Глаукомата е невродегенеративно заболяване. Характеризира се с промени в диска на зрителния нерв и зрителното поле, вследствие на апоптозата ( клетъчната смърт ) на ганглийните клетки. Инициатор за апоптозата може да бъде механична травма, цитотоксичност, исхемия, автоимунен процес. Основен рисков фактор за появата е повишеното вътреочно налягане ( ВОН ).
Видове глаукома
Първична – обикновено се засягат и двете очи, макар и не в еднаква степен, може да се унаследява, често причината за развитието й остава неясна. Вторична – свързана с други очни или общи заболявания, водещи до затруднение в оттока на вътреочната течност, често е едностранна и без фамилна обремененост.
Откритоъгълна – с хронично безсимптомното протичане години наред и закритоъгълна – с изразена субективна симптоматика – болка и тежест в очите и главата, влошено зрение, сълзене, зачервяване на очите, поява на хало около светлинни източници, гадене, повръщане.
Според степента на увреждане – начална, развита, напреднала, терминална.
В зависимост от възрастта на която възниква – конгенитална – след раждането до 3 г. възраст, детска – от 3 до 10 г., ювенилна от 11 до 35 г., възрастова – над 35 г. възраст.
Рискови фактори:
Основни
- повишено ВОН
- тънка централна роговична дебелина ( ССТ )
- възраст над 40 г.
- типични промени в диска на зрителния нерв и неврофибрилерния слой
Допълнителни
- расова принадлежност ( азиатци – до 40% по-голям риск за ПЗЪГ, афроамериканци – до 6-8% по -висок риск за ПОЪГ, глаукома липсва сред коренното население на Австралия и Нова Зеландия )
- фамилна обремененост – до 2-3 пъти по-висок риск, като при кръвнородствени бракове нараства до 10 пъти
- пол – при жените 3 пъти по-честа е ПЗЪГ
- катарактна хирургия с имплантация на вътреочна леща
- понесени очни травми – механични, химични, термични
- заболявания на очите – възпалителни, съдови, туморни
- системни заболявания – артериалана хипертония, хипотония, синдром на Рейно, мигрена, сънна апнея
- продължителен прием на кортикостероиди
- метаболитни смущения – хиперлипидемия, захарен диабет
- рефракционни особености – миопия над 4 диоптъра, хиперметропия.
Основни диагностичните методи
Тонометрия – измерване на вътреочното налягане. Пахиметрия – измерване на централната роговична дебелина. Гониоскопия – оглед на преднокамерния ъгъл посредством специална лупа. Офталмоскопия – оглед на зрителния нерв. Компютърна периметрия – за оценка на периферното зрение. Оптична кохерентна томография – за оценка на микроструктурните особености на зрителния нерв и централната ретина. Фотографиране на неврофибрилерния слой на ретината.
Профилактика
- Редовни очни прегледи.
- Познаване на фамилната здравна история.
- Ползване на предпазни средства за очите.
- Прилагане на предписаната терапия.
Лечението има за цел подобряване на оттока и намаляване на продукцията на вътреочната течност.
Консервативно – локално с капки ( моно или комбинирани препарати ) и/или чрез медикаменти по общ път.
И чрез създаване на нови пътища за дрениране на вътреочната течност – посредством съответни лазерни процедури ( трабекулопластика, иридопластика, иридотомия, циклофотокоагулация) и оперативно – фистулизиращи интервенции с или без имплат – от микронивазивни до класическа трабекулектомия.
С напредването на заболяването пациентите изпитват сериозни затруднения в пространствената ориентация. В късните стадии имат чувството, че гледат през телескоп, силно засегнато е и нощното зрение. Крайният стадий на глаукома е пълна слепота. Редица проучвания доказват, че при лекуваните болни с новооткрита ПОЪГ ( най-често сещаната ), риска от инвалидизация е наполовина по-малък в сравнение с нелекуваните. За период от 10 години в Европа едноочна слепота развиват 16%, а двуочна – 10% от болните с ПОЪГ.
Важно е да се знае, че:
- Поносимостта на зрителния нерв към ВОН е строго индивидуална и не трябва да се слага знак на равенство между него и глаукома.
- Първите забележими за пациентите смущения в периферното им зрение са в резултат на 30% структурна увреда на зрителния нерв в съответното око.
- Пациентите с остър глаукомен пристъп – типичен за закритоъгълната глаукома, трябва да потърсят офталмологична помощ незабавно поради риск от ослепяване, което може да настъпи в рамките на часове.
- Отделните терапевтични подходи не могат да върнат вече загубената функция на зрителния нерв, а само помагат да се съхрани остатъчната такава.
- От изключително значение за успеха в отлагането на тежката инвалидизация от глаукома е както придържането към назначената терапия така и провеждането на редовни контролни прегледи от проследяващия състоянието офталмолог.
Автор: д-р Златка Ямболиева, офталмолог
