Глаукома

Глаукомата е невродегенеративно заболяване, при което настъпват характерни промени в диска на зрителния нерв и  в ретината. Те се изразяват в загуба на нервни клетки, водеща до атрофия  на зрителния нерв, което се съпътства с прогресиращо ограничаване на периферното зрение, загуба на зрителнита функция и накрая води до слепота.

Глаукомата е на второ място като причина за слепота след катарактата. Но  слепотата, причинена от катаракта, е оперативно лечима, поради което глаукомата остава на първо място като причина за невъзвратима слепота.

Рискови фактори:  Най-важният от тях е повишеното вътреочно налягане. Нормално вътреочното налягане се движи между 10 и 21 mmHg. Рискът от възникване на глаукома се повишава пропорционално с повишаването на стойностите на вътреочното налягане над нормата. Широката денонощна амплитуда на вътреочното налягане също допринася за развитие на заболяването. Фактът, че се срещат пациенти с нормални стойности на вътреочното налягане но развиват глаукома, показва, че то не е единственият рисков фактор; увреждане на очния кръвоток; съдови фактори, свързани с хипертоничната болест, периферни съдови заболявания и др.; възраст над 45г.; расова принадлежност – черната раса е засегната 4 до 6 пъти повече от първична откритоъгълна глаукома. Жълтата раса боледува два пъти  по-често от първична закритоъгълна глаукома. Докато коренното население на Австралия и Нова Зеландия не боледуват от глаукома; генетични фактори; наличието на късогледство и др.

Кои са основните видове глаукома? Първична глаукома, която се дели на открито- и закритоъгълна. Най-често срещаната и коварна форма (поради липсата на симптоми в началото) е първичната откритоъгълна глаукома, развиваща се обикновено след 35-годишна възраст. В зависимост от степента на увреждане на зрителните функции всяка от тези форми бива: начална, развита и напреднала – с различна по степен атрофия  на папилата и дефекти в зрителното поле. Последният стадий на увреждане е терминалната глаукома, когато окото е сляпо; вторична глаукома – възниква като усложнение на друго очно заболяване или травма; вродена глаукома – дължи се на непълноценно развитие на дренажната система на окото или е в резултат на дефекти в развитието му.

Първичната откритоъгълна глаукома се развива при видимо непроменен преден очен сегмент – окото е спокойно, при изследване се вижда, че предната камера е нормално дълбока, преднокамерният ъгъл (иридокорнеалният ъгъл) е нормален и винаги открит. Покачването на вътреочното налягане става бавно и постепенно, затова то не се съпровожда от субективни симптоми като болки в очите, главоболие, сълзене и др. В началото стойностите му не превишават 30-35 mmHg., като едва в терминалния и претерминалния стадий стойностите достигат до 40-50 mmHg., при което се появява тъпо неопределено главоболие в съответното слепоочие. Така с течение на месеци и години първичната откритоъгълна глаукома протича без алармиращи симптоми и коварно и незабелязано уврежда папилата на зрителния нерв. Влошава се храненето му, като се развива прогресираща атрофия с вдлъбване.

Първичната закритоъгълна глаукома е по-рядко срещана форма от откритоъгълната. Засяга последователно и двете очи. Протичането й бива остро, подостро и хронично.

Вторичната глаукома протича със симптоми подобни на първичната, но се добавят и симптоми на заболяването, което е довело до нея.

При вродената глаукома първите прояви са зачервяване на конюнктивата без секреция, светлобоязън на кърмачето, сълзотечение, спазъм на клепачите. Родителите забелязжат, че “окото помътнява “ – поради оток на роговицата.

Диагнозата на глаукомата е трудна, тъй като повишеното вътреочно налягане предшества с месеци и години измененията в папилата и често протича безсимптомно.

Основните методи на изследване и диагностициране на глаукомата са: оглед на папилата на зрителния нерв (офталмоскопия); изследване на зрителното поле (периметрия); оглеждане на предния очен сегмент и камерния ъгъл (гониоскопия); измерване на вътреочното налягане (тонометрия) и др.

При първичната откритоъгълна глаукома безсимптомното протичане и постепенното отпадане на зрението първо на едното око, което при гледане с двете очи остава незабелязано, води до често наблюдаваното късно откриване на глаукомата. Едва при случайно закриване на „виждашото” око болният установява, че другото вижда слабо. Обратно развитие на атрофията и възстановяване на функциите са невъзможни. Нещо повече, при напреднал процес нормализирането на вътреочното налягане по медикаментозен или оперативен път невинаги преустановява прогресията на атрофията. Всичко това прави особено важно ранното откриване на глаукомата.

Профилактиката на заболяването се постига чрез активното му търсене особено у родственици на болни с глаукома сред съответната възрастова група (35-40г.), чрез профилактични измервания на вътреочното налягане, включително при всеки преглед за подмяна на очила.

Лечението при глаукома е симптоматично и цели снижаване на вътреочното налягане до нормални стойности, а при вече увредена папила и до по-ниски. При откритоъгълната глаукома винаги се започва с медикаментозно лечение. Когато се изчерпят възможностите за медикаментозно повлияване, се предприема лазерна манипулация (трабекулопластика) и едва след това, ако е необходимо, се прибягва до оперативно лечение. Медикаментозното лечение бива местно – капки, мехлеми и общо. Местно се прилагат медикаменти, които намаляват вътреочното налягане, действащи по различен начин.

  Всички форми на терапевтично повлияване се определят след консултация с офталмолог.

                                             Автор: д-р Юлия Барахарска, офталмолог