Затлъстяване -I-ва част
Затлъстяването е хронично, рецидивиращо заболяване, дължащо се на ексцесивно натрупване на мастна тъкан, което има прогресиращ характер и е самостоятелен рисков фактор за развитие на други патологични състояния като сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет и някои видове карциноми. В основата на развитието му стоят взаимодействието между редица генетични фактори с фактори на средата, в комбинация с психологически особености, диета и липса на адекватна физическа активност.
Затлъстяването е във фокуса на здравните специалисти, защото по данни на СЗО от 2019 година, то е петият най-чест рисков фактор за смърт след артериалната хипертония, тютюнопушенето, замърсяването на въздуха и повишената кръвна захар. Мъжете страдат повече от жените, като стандартизираната заболеваемост в България е 20,1 срещу 16,6%. В последните 30 години в световен мащаб се отчита драматично нарастване на хората, живеещи с това заболяване, като то все по-често се среща и в детска възраст.
Диагнозата се поставя чрез измерване на телесното тегло в съпоставка с ръста на пациента, телесния състав чрез бодиимпедансметрия, допълнителни показатели като обиколка на талията, на шията, съотношение талия/ханш и т.н. Особено опасно по отношение на здравните последици за индивида е т.нар. абдоминално затлъстяване – натрупване на мастна тъкан в коремната кухина, между органите, тъй като клетките и са функционално активни. Те не само служат като депо за енергия, под формата на мазнини, но отделят и редица хормони, цитокини и медиатори, повлияващи различни ендокринни жлези, нивото на възпаление, апетита и чувството за удовлетвореност. Една от последиците на това е развитието на инсулинова резистентност, която както поддържа, така и се влошава от прогресиращото затлъстяване. Постепенно в резултат от ефектите на веществата отделяни от мастната тъкан се развива захарен диабет тип 2, артериална хипертония, нарушения в мастния профил на кръвта. Всичко това се обединява в т. нар. метаболитен синдром, който от своя страна води до повишена склонност към развитие на инфаркт или инсулт.
Всички хора с наднормено телесно тегло и затлъстяване трябва бъдат консултирани от лекар и стимулирани да предприемат действия за намаляването му. Дори тези от тях, които нямат другите компоненти на метаболитния синдром са по-застрашени от онкологични заболявания или увреждане на опорно-двигателния апарат.
Трябва да се разграничават различните категории на повишеното телесно тегло. Универсален, макар и не съвършен измерител за това е индексът на телесна маса (ИТМ/BMI). Той представлява съотношение между теглото в килограми и квадрата на ръста в метри. За норма се приема ИТМ 18,5-24,9 кг/м2, наднормено тегло 25-29,9 кг/м2 и болестно затлъстяване – ИТМ>30кг/м2. Наднорменото тегло и болестното затлъстяване представляват един спектър от състояния. Самото затлъстяване се разделя на 3 степени – I-ва ИТМ 30 – 34,9, II-ра 35-39,9 и III-та – ИТМ > 40. Важно е да се отбележи, че както хората с ИТМ над 25 кг/м2, така и тези с ИТМ под 18,5 кг/м2 носят повишен здравен риск.
Целите на лечението на затлъстяването са до голяма степен индивидуални в зависимост от тежестта му и наличието или не на придружаващи заболявания. Обичайно при по-леките степени стремежът е към редукция на 5-15% от изходното тегло за срок от 6 месеца, тъй като дори толкова е свързано със значителни ползи за здравето. При ИТМ над 35 кг/м2 пациентите са показани за по-съществено намаляване на теглото – с около 20% от изходното. Много важно е целите да са реалистични и резултатите да бъдат задържани в дългосрочен план, като второто е от особено значение. Честото рязко отслабване и напълняване само по себе си носи значително повишен риск от захарен диабет тип 2.
Лечението все още се базира на парадигмата, че телесното тегло е резултат от баланс между енергийния внос и енергийния разход на организма, т.е. или трябва да се намерят начини за намаляване на количеството на внесените калории с храната или да се увеличи енергоразходът – сумата от енергията необходима за поддържане на жизнените процеси (основна обмяна), тази, която се изразходва при усвояването на храната (специфично термично действие – най-голямо за белтъците) и енергията използвана за придвижване на тялото.
Всъщност енергийният баланс в организма е предмет на фина и комплексна регулация много от механизмите, на която са насочени по-скоро към запазване на жизненоважна енергия, а не към поддържане на здравословно тегло. За съжаление към момента възможностите за постигане на терапевтичните цели са свързани основно с намаляване на приемът на енергия и увеличаване на двигателната активност. Разработените в миналото медикаменти, които повишаваха нивото на основната обмяна, днес вече са изтеглени от пазара, поради поява на сериозни странични ефекти.
Автор: д-р Венцислава Каменова , ендокринолог