Какво ви казва потрета от стената?

В едно старо таванско помещение, скрито от погледите на времето, лежеше портрет. Рамката му бе овехтяла, а по стъклото — слой прах, натрупан от десетилетия забрава. Портретът изобразяваше лице — младо, уверено, с искрица в очите, която сякаш се опитваше да пробие завесата на годините. Но прахът, тази тиха пепел на времето, бе покрил не само повърхността, а и самия спомен.

Прахът е символ на отминалото — на всичко онова, което някога е било живо, истинско, значимо, но днес е затрупано от забвението. А портретът е съпротивата срещу това забвение. Той е опитът на човека да спре времето, да улови мига, да остави следа. И макар и покрит с прах, портретът още говори. За миналото, за личността, за историята, която чака някой да я разчете.

Понякога и в нас самите се натрупва прах — от неизказани думи, от изгубени спомени, от страх да се върнем към себе си. А душата ни, като стар портрет, очаква да бъде открита, погледната, разбрана. Нужно е само малко усилие — едно почистване на стъклото, един искрен поглед, и миналото оживява отново.

Така „прах и портрет“ се превръщат не в антоними, а в две страни на една и съща монета — времето и паметта. Едното прикрива, другото съхранява. А между тях — човекът, който търси смисъла и се бори да не бъде забравен.

Автор: проф. Панайот Куртев