Неудобни отговори

Как си “партнират”бездарието, скромният умствен потенциал и бледичките интелектуални заложби?

проф. Панайот КуртевБездарието като термин означава, без дарба, липса на талант. Но дали човек се ражда без талант, без дарба. От биологична гледна точка , когато няма генетични малформации всички новородени се раждат с  равни възможности за развитие на  умствен потенциал.  Т. е. бих казал че съществува „билогичен“ егалитаризъм (егалитаризъм от френски  egalitarisme egalite) – равенство, разбира се, терминът  се прилага преди всичко  в идеологическа, политическа  социална и др.сфери), равноправие пред биологичния закон, принцип според който всеки индивид няма биологични умствени привилегии. Биологичният егалитаризъм не приема  биологично неравноправие . Биологичните ни заложби ни дават изключителни възможности за нашето умствено развитие, ако някакъв  „фактор или фактори“ в процеса на развитието ни не ни отклонят от този процес. Възниква един много труден въпрос. Дали ние оценяме тези промени или не?  Ако ние сме критични към тези промени  пред себе си , ще заемем реалното място в обществото и по този начин ще допринесем за неговото развитие с нашия скромен принос. Всеки човек има качества и когато правим оценка за неговите възможности „ние“  трябва да изискваме от него това което може да ни даде. Това е идеалният вариант.  Това е възможно, когато членовете на това общество са възпитани към уважение на създанените морално етични ценности, в уважение към истински авторитети , като по този начин всеки заема реалното място в обществото и се стреми към своето усъвършестване. Разбира се не искам да се прави асоциация с идеалното общество на Томас Мор. Кога започват да си партнират бездарието, скромният умствен потенциал и бледичките интелектуални заложби ?  От по- горе казаното става ясно , че самото общество създава своите идоли , лидери, хора за подражание. Всичко това е следствие на неговата бих казал „ интелигентност“. Нека да се разбира средна интелигентност. От тази средна интелигентност произтича начина на общуване между нас, избора на елита на обществото в парламента, икономическото ни развитие и много други по-малки и по-големи неща. Тя се базира на познаване на миналото на един народ, нивото му на образование, да дава път на компетентните , да се мобилизират собствените сили за благополучие и т.н. Къде сме ние в тази средно интелигентна среда? Липса на гражданско общество , което да защитава инициативността, предприемчивостта, смелостта да се казва истината, но и да се бори за нея. През този период на така наречени „промени“ на преден план излязоха прости, некомпететни хора , които завзеха  водещи позиции в управлението на държавата (политика, икономика, образование, здравеоопазване, култура), които се водеха от принципа след мен и потоп, без визия за развитието на страната  години напред. Лъжата стана официална политика за общуване. На преден план излезе формата без съдържание.  По време на избори аз се учудвам колко много политици, минали, сегашни и бъдещи непрекъснато мислят за моето“ благоденствие“ и говорят от мое име. Т.е. настъпи една повсеместна симплификация на обществото, докато преди на всички ни беше  известна сентенцията  „ учи мама за да не работиш,“ сега нито учиш нито работиш. Накрая ще цитирирам известен английски политик, че „ най- голямото наказание за простотията на един народ е бедността“.

проф.Панайот Куртев

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[bws_google_captcha]