Каротидни артерии – д-р Милан Цеков

49

Каротидните артерии (т. нар. сънни артерии) са основните артериални съдове, кръвоснабдяващи мозъка. Началото им поставя общата сънна артерия, която приблизително на нивото на щитовидния хрущял (т. нар. „адамова ябълка”) се разклонява на вътрешна и външна сънни артерии. Засягането на артериите, основно на вътрешната сънна артерия е свързано с нарушаване на мозъчната перфузия.

   Острата тромбоза се проявява с исхемичен мозъчен инсулт. При хронично протичане на процеса се проявяват симптомите на транзиторни атаки.  Впоследствие също може да се достигне до исхемичен инсулт. След сърдечно-съдовите заболявания, мозъчно-съдовите заболявания са на второ място като причина за смърт и са отговорни за около 9,5% от всички смъртни случаи. От 750000 случаи на мозъчен инсулт в САЩ годишно, около 15% са с фатален изход, от 15%-до 20% са с тежка инвалидизация, а при 15%-20% от случаите, в които пациентите се възстановяват, се очаква повторен инсулт в близко бъдеще.

От групата на пациентите, преживели исхемичен мозъчен инсулт 50% остават с хемипареза. 30% не могат да се придвижват сами без помощни средства.  26% се настаняват в специализирани заведения.

Около 80% от случаите на мозъчен инсулт са причинени от мозъчна исхемия (липса на оросяване). В около две трети от тях причината за исхемичен мозъчен инсулт се дължи на емболия или тромбоза на сънните артерии.

Емболия на сънните артерии настъпва тогава когато тромб или откъснала се атеросклеротична плака „ запушва” или стеснява просвета на артерията. Рискови фактори за емболия се явяват високото кръвно налягане, инфаркта на миокарда, наличието на сърдечни фибрилации или аритмия.

Основна причина за тромбоза на сънните артерии е атеросклерозата. Като основни причини за атеросклерозата можем да посочим тютютнопушенето, диабета и повишените нива на холестерол и триглицериди.

Атеросклерозата е хронично, генерализирано, прогресиращо заболяване, което засяга вътрешния слой (медията)  на големите и средните по калибър артерии на организма. Във вътрешния слой на артериите се отлагат мастни вещества и стените на съдовете стават по-дебели и по-твърди. Заболяването е генерализирано защото обхваща всички големи и средни по калибър артерии. Артериите на горните и долните крайници, сънните артерии и коронарните (сърдечните) артерии. С отлагането на мастните вешества и последващото отлагане на калций в тях, се намалява еластичността на съдовата стена, нейният диаметър и способностите ѝ да се свива и разширява (вазоконстрикция и вазодилататция) в зависимост от физиологичните нужди на организма. Това води до намалена перфузия (кръвооросяване) в съответната зона и съответно до загуба на физиологичната активност на прилежащите органи  и  мускули.                                                                                                                                  Наличието на прекаран исхемичен мозъчен инсулт, на периодично появяващи се транзиторни атаки, световъртежи и шум в ушите са симптоми, които трябва да насочат пациента към съдов хирург. Дори и при липсата на горе-посочените симптоми, пациентите с диабет и високи нива на холестерол и триглицериди е желателно периодично да се консултират със съдов хирург. Както споменахме атеросклерозата е генерализиран процес. Пациенти с прекаран миокарден инфаркт или засегнати аорта или артерии на долните крайници също е много вероятно да имат засегнати сънни артерии.

При 70-75% стеноза на вътрешната сънна артерия се прибягва до хирургично лечение с цел превенция на инсулт.  При наличие на прекаран исхемичен инсулт или на нестабилни плаки се пристъпва към хирургично лечение дори ако стенозата е под 70%.

                                     Коментар на д-р Милан Цеков – съдов хирург

За повече информация и консултация с д-р Цеков виж „Свободен прием“!