Карцином на простатата

Статистически ракът на простатата е втората най- често срещана онкологична  диагноза при мъжете. Конкретните причини за възникване все още не са напълно изяснени. Напредването на възрастта се счита за основен рисков фактор, поради което и повечето случаи се откриват след 50-годишна възраст. Може би и затова при хистологично  изследване на простатата на мъже над 90-годишна възраст в над 80% от случаите е диагностициран карцином на простатата без клинично проявление. Генетичната предразположеност, наднорменото тегло и семейната обремененост са също от значение. Рискът от развитие на рак на простатата се увеличава 7 пъти при хора с такава обремененост.

Както при всяко онкологично заболяване  и ракът на простатата се характеризира с неконтролируем растеж на клетки в простатната жлеза. Развитието на рака е с бавна еволюция и дълго време може да остане недиагностициран поради липсата на симптоми преди да достигне напреднал стадий. Това се дължи на факта, че той засяга предимно периферната зона на простатата, докато доброкачествената хиперплазия  причиняваща затруднено уриниране и други оплаквания  ангажира основно централната зона около пикочния канал.  От друга страна това дава предимство на уролога при дигиталното ректално туширане  да обследва  повърхността на простатната жлеза и при наличието на суспектни зони характеризиращи се по-висока плътност да насочи вниманието си за злокачествен процес. По тази причина годишните медицински прегледи при уролог  са от решаващо значение за ранната диагностика и успешно лечение.

Съвременната диагностика на рака притежава едно мощно „оръжие „ и това е изследването на т.нар простатно  специфичен антиген PSA  и неговите вариации общ и свободен в кръвта. Достъпността в изследването на този маркер позволява наистина ранната диагностика на заболяването ,но тук има и един тънък момент – вероятността той да е фалшиво позитивен и това да доведе до емоционален стрес у мъжа.

Резултатите обикновено се отчитат като нанограми PSA на милилитър (ng/ml)  кръв. Обичайно за нормални се считат нивата на PSA от 0 до 4-5ng/ml Нивото на маркера има тенденция да се увеличава с възрастта, размера на простатната жлеза ,като и еякулацията или енергичните упражнения (като колоездене) през двата дни преди теста. Редица урологични инфекции засягащи простатната жлеза  също ще повишат нивото на PSA.

Диагностичният  процес обичайно включва освен назначаването на кръвни тестове, ректално туширане и ултразвукова диагностика  за проверка на размера и анатомията на простатата. Анамнестично повечето мъже имат обичайните оплаквания, свързани с уголемената простатата свързани със затруднено уриниране и намалена сила на струята, понякога чувство за непълно изпразване на пикочния мехур, като и често нощно уриниране. Специфични прояви, свързани с карцинома на простатата за жалост се проявяват в напредналите стадий на заболяването ,при които има засягане на други органи и системи – като болки в костите и понякога фрактури, разпространяването на процеса в малкия таз може да доведе до запушване на бъбреците и бъбречна недостатъчност, обилно кървене от пикочния мехур, нарушен лимфен дренаж от долните крайници и отоци при ангажиране на тазовите лимфни възли и т.н

За щастие все по – рядко  има такива пациенти и това се дължи на факта ,че профилактичните изследвания са все по-лесно достъпни и повишената здравната култура.

И така на базата на резултатите от прегледа и кръвните тестове при наличие на съмнение Вашият уролог ще Ви насочи за по-нататъшни изследвания като ядрено-магнитен резонанс (MRI) на простатата и евентуално простатна биопсия, с цел хистологична верификация на тумора.

В ранните стадии на простатния карцином освен липсата на симптоми  са налице и едва доловими промени в структурата на простатата, които дори и опитният уролог понякога не може да установи при рутинния преглед . По статистически данни само около 25% от хората ,които имат простатна  биопсия поради повишено ниво на PSA  се установява, че имат рак на простатата.

Образното изследване освен обща представа за анатомията на мъжа ще ни даде и информация за наличието на суспектни зони  в простатата за карцином ,разграничавайки ги от такива с възпалителна генеза  и възможността на уролога за в бъдеще да извърши по-точни и прицелни биопсии на простатата  при показания за това.

При по- напреднали случай MRI дава възможност за по-точно стадиране на процеса  и съответно определяне на лечебния план.

Лечението на рака на простата може да бъде хирургично и консервативнно. И двата метода са достатъчно ефективни и се прилагат разбира се при строги показания.

От водещо значение освен стадия на заболяването на първо място  e и възрастта на пациента, и наличието на други придружаващи заболявания. Според Европейската Асоциация по Урология  за  оперативно лечение са подходящи мъже с диагностициран карцином, при които заболяването е в начален стадий т.е  все още е ограничен в капсулата на простатата без да  излиза извън границите и /или да са налице метастази в костите и лимфни възли ,като и забележете „очаквана продължителност на живота,  повече от  10 години,  колкото и грубо да звучи това.

Това е така, защото в съвременната медицина лъчетерапията с нейните разновидности  и хормоналното лечение показват  доста задоволителни резултати и осигуряват ремисия на заболяването  и комфортен начин на живот за доста дълъг период от време.

Автор: д-р Светлин Златев, уролог