ехограф

Личности

Денят бавно отстъпваше пред падащия мрак, който като фина коприна се спускаше от планинските склонове. За да се възцари тишина и спокойствие. Последните слънчеви лъчи сякаш се сбогуваха с най-високите части на дърветата. В далечината огнено червеното сияние напомняше, че след часове идва нов ден, в който ярко ще заяви своето присъствие и сила.

Поглеждам през отворения прозорец и там някъде сякаш четката на някой от майсторите на платното е нарисувал образи на хора, оставили трайна диря в паметта ми.  Отварям отново “книга от библиотеката на спомените”.

Софийският университет. Моите преподаватели. Личности, които ще помня винаги. Акад. Владимир Георгиев, езиковед; акад. Петър Динеков, с неговите лекции по фолклор, по старобългарска и възрожденска литература. Говореше тихо, но много убедително и увлекателно; проф. Симеон Хаджикосев, полиглот, изследовател на западноевропейската и българска литература; проф. Никола Георгиев, литературен критик, културолог.

Какво искаха те от нас, студентите? Да мислим, а не да заучаваме теми от конспекта, да анализираме, да критикуваме смело и аргументирано. Аудиториите бяха пълни. Те цитираха в оригинал европейски и световни авторитети. И с доста ирония тук, там, по нещо, написано от пишман литератори, приближени до правешкия каскет  и неговата послушна гвардия от дебилни недоносчета. Към нас  те се отнасяха като към по-млади колеги. И ни вярваха. Оценяваха знанията ни, но най-вече интелекта, мисълта, собственото мнение. Боже, какво време беше! Личности формираха личности. Нещо изключително ценно!….

Говореха ни за Ницше, Хегел, Шопенхауер, имена табу за комунистическата малоумна мисъл….. Минаха години. Времето не успя да заличи спомените ми от срещите и разговорите с тези изключителни преподаватели, личности, дали много на българската наука и култура.

Защото личностите пишат историята, а тя ги поставя на недостижим пиедестал…..

….Навън вечерта властваше с пълна сила. Затварям “книгата”. И съвсем естествено си задавам въпроса: Има ли днес фигури от такава величина?  Не, няма!….

Емил Рафаилов

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

[bws_google_captcha]