Методи на молекулярната патология за диагностика на меланома част-I-ва
Меланомът е една от най-агресивните форми на рак на кожата, произхождащ от трансформацията на меланоцитите, клетките на кожата, произвеждащи пигмент. Ранната диагностика на меланома е от решаващо значение за определяне на биологичната прогноза и поведение на туморния процес. Традиционните диагностични методи като хистопатологията, където тъканните проби се изследват с рутинен микроскопски анализ, остават златен стандарт. Въпреки това, последните постижения в молекулярната патология драматично подобряват точността, специфичността и ускоряват процеса на верификация.
Молекулярната патология включва анализ на биологични молекули в клетки, тъкани или телесни течности за диагностициране на заболявания. За меланома тези методи се фокусират върху идентифицирането на генетични мутации, хромозомни аберации и специфични протеинови експресии, които са характерни за злокачествените меланоцити. Най-значимите методи на молекулярна патология за диагностика на меланома включват имунохистохимия (IHC), флуоресцентна in situ хибридизация (FISH), сравнителна геномна хибридизация (CGH) и секвениране от следващо поколение (NGS).
Имунохистохимията е широко използвана техника, която открива специфични антигени (протеини) в тъканни проби чрез използване на антитела, белязани с хромогени. При диагностицирането на меланома IHC играе съществена роля в разграничаването между доброкачествени и злокачествени лезии. Меланомните клетки често свръхекспресират определени протеини като S100, HMB-45 и Melan-A, които могат да бъдат открити чрез IHC. Освен това IHC може да се използва за определяне на мутационния статус на протеини като BRAF, NRAS и c-KIT, които често демонстрират мутации в случаите с меланом. Чрез идентифициране на тези мутации, IHC предоставя критична информация за диагностична прецизност, прогностична оценка и вземане на терапевтични решения, особено по отношение на включване на специализирана таргетна терапия, индивидуализирана спрямо нуждите на пациента.
Флуоресцентната in situ хибридизация (FISH) е молекулярна цитогенетична техника, използвана за откриване на хромозомни аномалии в раковите клетки. Използват се флуоресцентни сонди, които свързвайки се със специфични ДНК последователности, визуализират различни структурни хромозомни промени. При диагностицирането на меланом FISH е особено полезен в случаи на противоречеви по характер и с граничен биологичен потенциал меланоцитни лезии. Най- честите анализи се фокусират върху структурата на хромозоми 6 и 11, които са най-тясно обвързани с прогресията на меланома.
Сравнителната геномна хибридизация (CGH) е техника, използвана за откриване на вариации на броя на копията в целия геном. Този метод сравнява ДНК от туморна проба с нормална ДНК и идентифицира области от генома, които са или амплифицирани, или инактивирани в туморната тъкан. При меланома, CGH е инструмент за разкриване на хромозомни региони, които често се променят в злокачествените клетки, например хромозоми 1q, 6p, 7, 8q и 10q. Идентифицирането на тези генетични изменения не само подобрява разбирането на биологията на меланома, но също така подпомага адекватната му верификация. CGH е особено полезен при идентифициране на генетични промени, които може да не са видими чрез конвенционално хистологично и имунохистохимично изследване.
Секвенирането от следващо поколение (NGS) представлява един от най-специфичните и чувствителни методи за молекулярна диагностика. Той позволява едновременно секвениране на множество гени, предоставяйки подробен анализ на генетичните мутации, които довеждат до прогресията на меланома. Идентифицирането на мутации в гени като BRAF, NRAS, TP53 и PTEN е определящо за адекватната диагностика на меланома, позволявайки по-акуратно разграничаване на меланоцитните лезии с неясен биологичен потенциал. NGS панелите, които включват стотици гени, свързани с меланома, могат да осигурят персонализиран молекулярен профил на тумора, насочвайки решенията за лечение. Например откриването на BRAF V600E мутация може да направи пациент подходящ за таргетна терапия с помощта на BRAF инхибитори като вемурафениб или дабрафениб. Освен това NGS позволява откриването на нови мутации, допринасяйки за още по-прецизна диагностика и отваряйки нови терапевтични хоризонти.
Автор: доц. д-р Валентина Брощилова
