Остра бъбречна недостатъчност

20

Внезапното отпадане на бъбречната функция води до комплекс от симптоми, което в медицинската практика се обозначава като остро бъбречно увреждане или остра бъбречна недостатъчност. То се дължи на рязко намаляване на способността на бъбреците да излъчват излишните течности и азотни продукти от организма, както и да запазват електролитния и киселинен баланс. Най-характерният белег за остро бъбречно увреждане е острото покачване на креатинина и уреята /за часове и дни/ в кръвта, при предварително здрави или увредени в по-слаба степен бъбреци.

Причините за острата бъбречна недостатъчност /ОБН/ могат да бъдат различни, но най-общо се свеждат до 3 основни групи:

 Намаляване на кръвооросяването на бъбреците или т.нар. преренална ОБН.

Причини за това могат да бъдат ниско кръвно налягане /под 90/60 мм живачен стълб/, намалена помпена функция на сърцето и нисък сърдечен дебит при сърдечна недостатъчност, ритъмни нарушения, перикарден излив, белодробна емболия и др. Бъбречното кръвоснабдяване страда и при състояния на дехидратация, обилни повръщания и диария, интоксикации, изгаряния, остър хирургичен корем, панкреатити, диабетна кетоацидоза, чернодробни заболявания, остра дихателна недостатъчност, прекомерен прием на диуретици и др. Наблюдава се намаляване на количеството на отделената урина до пълното и спиране.

Остро увреждане на бъбречния паренхим и неговите структури /гломерули, каналчета и интерстициална тъкан, микросъдовете в бъбречния паренхим/. Това е т.нар. ренална или истинска ОБН, тъй като причините се свеждат до самите бъбреци.

Така могат да протекат някои бъбречни заболявания- остър гломерулонефрит, остър алергичен интерстициален нефрит, мембранопролиферативен гломерулонефрит, бързо-прогресиращ гломерулонефрит, множествен миелом, някои инфекциозни заболявания, медикаменти – определени антибиотици, противотуморни препарати, отравяния с антифриз, гъби, разграждане на мускулни клетки при мускулни травми, тежки физически натоварвания, някои фитнес упражнения /спининг тренировка/ и редица други причини.

Особеното при тази форма на ОБН е, че може да се наблюдава покачване на креатинина и уреята в серума при запазено отделяне на урина.

Често срещана в практиката причина за остро бъбречно увреждане е т.нар. контраст-индуцирана нефропатия. Развива се вследствие приложение на контрастни вещества при рентгенологични изследвания /коронарографии, ангиографии, компютърни томографии с контрастно усилване/. Повишен риск за изявата й са пациенти  с предварително нарушена бъбречна функция, в по-напреднала възраст, диабетици, обезводнени лица, прием на определен вид медикаменти.

 Механична пречка в оттичането на урината, т. нар. постренална или обструктивна ОБН. Среща се при увеличена простата, запушване на пикочните пътища от камъни, тумори, фиброзни процеси, неврогенни увреждания на пикочния мехур и др.

Нарушеното изхвърляне на урината води до покачване на налягането в дренажната система на бъбреците, което по законите на физиката предизвиква намаляване и спиране на филтрацията, респ. отделянето на урина. Впоследствие се повишават креатинина и уреята. Колкото по-дълго стои тази механична пречка, толкова по-големи са трайните бъбречни увреждания.

Обикновено ОБН протича в 3 фази:

Първата фаза е на остро намаляване и спиране отделянето на урина. Тя може да продължи от няколко дни до 3 седмици. Клинично се характеризира със задръжка на течностите в организма, поява на отоци, изливи в телесните кухини- плеври, коремна кухина, перикард. Задръжката на течности в белия дроб води до задух и остра дихателна недостатъчност. Белодробният и мозъчен оток са животозастрашаващи състояния.

Рязкото покачване на азотните тела в тази фаза води до изява на уремична симптоматика: гадене, повръщане, диария, уремичен перикардит с опасност от сърдечна тампонада. Токсичното въздействие на високите креатинин и урея върху мозъка води до общо-мозъчни прояви, като сънливост, обърканост, различни по степен нарушения в  съзнанието до уремична кома.

Нарушената способност на бъбреците да регулират електролитното и алкално-киселинно равновесие в тази фаза се проявява обикновено с високи нива на калия в кръвта и метаболитна ацидоза. Високият калий /над 6,5 ммол/л/ крие риск от поява на ритъмни нарушения на сърцето и внезапна сърдечна смърт.

Втората фаза е т.нар. полиурична фаза, при която бъбреците възстановята способността си да отделят урина. Количеството на отделената урина може да достигне големи размери- до 10 и повече литра за 24 часа. В началото на тази фаза креатинина и уреята се задържат все още високи, но започват постепенно да спадат, ако е налице процес на възстановяване. Продължителността на този стадий може да бъде от 1-2 седмици до няколко месеца. Загубата на течности и електролити тук може да доведе до дехидратация и ниски стойности на калий, което от своя страна също може да доведе до сърдечни артитмии. Това налага съответно заместване на обема и електролитите.

Третата фаза е възстановителната фаза, при която бъбреците възвръщат своята функция напълно или частично. Този процес може да продължи до 1 година. Тук е особено важно правилното лечение на основното заболяване и наблюдението на болния.

Острата бъбречна недостатъчност е спешно състояние, което налага прецизна оценка на цялостното състояние на болния, придружаващите заболявания и приеманите медикаменти. Хемодиализата е животоспасяваща процедура, с която се отстраняват излишните течности, намаляват се нивата на азотните вещества в организма, нормализират се електролитите и киселинността на кръвта. При навременно и правилно проведено лечение, шансовете за пълно възстановяване на бъбреците и тяхната функция са много големи.

Автор: д-р Станислава Илиева – нефролог