Очен травматизъм
Очните травми са много разнообразни и често имат лоша прогноза. Обикновено водят до влошаване или загуба на зрението. Своевременно поставена диагноза, правилно оказана спешна медицинска помощ и добра обработка на първичната находка, често определят крайния резултат за изход от заболяването.
В зависимост от травматичният агент биват химични или термични изгаряния, лъчеви увреждания, контузионни наранявания, проникващи наранявания с или без наличие на чужди тела. Често очният травматизъм има трудово – правен аспект, тъй като се случва по време на изпълняване на служебните задъжения, травми при пътно транспортни произшествия.
Профилактиката на очния травматизъм е от изключително значение. Използване на лични предпазни средства при работа с опасни химикали, висока температура, остри и режещи предмети, взривоопасни вещества и т.н.
Термичните изгаряния се причиняват от контакт на окото и придатъците му с горещ предмет или флуид – открит огън, запален предмет, ютия, течен метал, гореща течност. Очните увреждания зависят от големината и температурата на горещото тяло, както и от продължителността на въздействие. Много тежки изгаряния могат да се получат при пожари или при падане върху нагревателни уреди, особено в състояние на безсъзнание. Първата помощ се състои в охлаждане чрез промивка със студена вода и насочване за лечение от очен специалист.
Химичните изгаряния са много и разнообразни, могат да бъдат битови или промишлени. В бита химическите агенти са с по-ниска концентрация, но в лабораторни и промишлени условия изгарянията могат да са с химикали с много висока концентрация. Различаваме изгаряния с киселина и основа.
Алкалните изгаряния (с основа) са по-опасни, защото причиняват коликвационна некроза, поради което химичният агент бързо прониква дълбоко в очните тъкани и почти незабавно причинява увреждания. Най-честите причинители на алкално изгаряне са с негасена вар (калциева основа), сода каустик (натриева основа), амоняк, белина за домашна употреба.
Киселинните изгаряния водят до коагулационна некроза, която предотвратява бързото навлизане на химичния агент във вътрешността на окото. Най-често са изгарянията със солна, сярна и азотна киселина.Изгарянията с химически агенти обичайно поразяват повече от една очна структура поради течния им характер и възможността да проникнат в конюнктивалния сак през полузатворените клепачи.
Първа помощ при химични изгаряния – прави се обилна промивка с физиологичен серум, дестилирана или чешмяна вода в продължение на 15-20 минути, при добре изложена клепачна и булбова конюнктива. Може да се използва струя вода или система. Не се прави неутрализация, защото може да доведе до повишаване на температурата и допълнителни увреждания на очните структури. Поставят се антибиотични капки локално, епителизиращ гел. Не се поставя превръзка! Със сълзите допълнително се отстраняват евентуални остатъци от химичния агент и токсични продукти от възпалението и некрозата.
Прогнозата зависи от много фактори: вида на агента, продължителността на неговото действие и адекватните мерки след настъпването на инцидента.
Към лъчевите увреждания на очите спадат уврежданията от ултравиолетови лъчи, увреждания от инфрачервени лъчи и лъчеви радиационни увреждания. Най-разпространени са уврежданията от УВ-лъчи, поради това, че всеки човек е изложен на тяхното въздействие. Очната профилактика на УВ-уврежданията има важно значение за очното здраве.
Ултравиолетовите лъчи присъстват все по-често не само в природата, но и в бита. Фотополимеризацията, солариумите, лампите за различни козметични цели са все източници на УВ- лъчи. Има три групи УВ-лъчи: A, B и C, като тези, които получаваме в природата, са основно А и по-малка част В. В промишлеността може да има и В и С, последните могат да дадат тежки остри увреждания. Ултравиолетовите лъчи тип В се смятат за основната причина за кожни карциноми.
Радиационните увреждания са рядкост и в мирно време се дължат основно на приложена лъчетерапия по повод на злокачествени образувания в областта на главата. Едно от най-честите оплаквания е дразнене и дискомфорт в окото от страната на облъчването, синдром на сухо око. Обективно окото е зачервено, а в тежки случаи може да има и тежка радиационна кератопатия. При много високи дози, независимо от използваните протектори може да се развие радиационна катаракта, както и вторична глаукома, радиационна ретинопатия, ексудативно отлепване на ретината, некротичен склерит.
Лъчевите увреждания на очите: най-важно е те да не бъдат допуснати. Това става чрез използване на съответните професионални средства и повишаване на общата култура на населението. Защитата от УВ-лъчи на кожата е популярна, но не по-малко значение има и защитата на зрителния анализатор.
Контузионните наранявания на окото и околоочната област са чести. Измененията при този вид травма зависят от силата на удара, мястото на травмата и агента, предизвикващ травмата (тъп предмет, взривна вълна, течност под налягане, удар с юмрук при сбивания). При този тип травми могат да бъдат засегнати всички структури на окото- фрактури на орбитата, хематоми, кръвонасядания на клепачите, охлузвания и разкъсно контузионни наранявания на клепачите, разкъсвания на конюнктивата, ерозии на роговицата, увреждания на ириса и цилиарно тяло, увреждане на лещата, наранявания на орбитата и клепачите.
Пробивните рани най-често се предизвикват от посрещащ много силен удар на окото с остър режещ предмет. Клиничната симптоматика е много характерна – болка, зачервяване, деформации на зеницата, кръвонасядане, намалено очно налягане, намалено или влошено зрение.
Този вид травми често са предпоставка за инфекция на ретината или роговицата, засяга се и лещата. Развива се абсцес на стъкловидното тяло, вдлъбване на очните ябълки, глаукома, отлепване на ретината и трайно разширени зеници с нарушаване в двуочното зрение.
В заключение очните травми са състояния с висока инвалидизация със загуба или намаление на зрителна острота. Тяхното предотвратяване е от изключително важно значение за запазване на зрението и зрителният анализатор като цяло.
Автор: д-р Юлия Барахарска, офталмолог
