Пошлост
Артист от такъв мащаб се ражда веднъж на сто години. Магнетичното й присъствие на световните сцени караше публиката, останала бездиханна от нейното изпълнение, френетично дълго да я аплодира. Тя беше и си остава очароващ владетел на оперното изкуство, който с гласа и таланта си създаде емблематични образи в “Набуко”, “Турандот”, ” Джоконда”…. Гена Димитрова, удостоена с престижните награди “Златен Верди” и “Джакомо Пучини” казва в едно интервю: “Пошлото ни е заразило….”
Далеч съм от мисълта да коментирам казаното от тази велика и незабравима жена. За съжаление констатацията крие в себе си много тъга и разочарование. Ще се опитам само бегло да посоча откъде тръгват нещата. За пошлото иде реч. Вижте само поведението на т.н. народни избранници в залата. От трибуната – обиди, просташко поведение, наглост, непукизъм, мания за величие!.. Ако и това не е пошлост, здраве му кажи. Пошлото отдавна заема централно място в телевизиите. Малоумни “шоу” програми, гарнирани богато с тъпи текстове, представени от едни персони, обладани от тежката амбиция да бъдат водещи. Лошото е, че не им се получава… За разкош има и реклами, явно дело на хора с доста компрометиран умствен капацитет. Това какво е ? Не е ли пошлост?!…Някои яхнали здраво пошлото, изкарват добри пари. Здрави да бъдат! Само не искам да се мисли, че зрителите сме дебили, на които можеш всичко да предложиш. Защото ироничната усмивка е най-малкото, с което се посрещат тези творчески “фантазии”. Другото е съжаление….За пошлото ставаше дума….
Емил Рафаиов
