Разговор с проф. Христо Цеков
проф.Христо Цеков: ” Празното говорене е на практика грима на празната глава”.
Кои са „законите” на човечността?
За човечност можем да говорим, когато ни стане ясно какво е това „човек”, как се е появил и какво е неговото предопределение в този свят. Дали „човек” е продукт на еволюцията или неочакван резултат от необяснима мутация при нечий експеримент. Като философско определение „човечността” би трябвало да означава на първо място взаимоотношения, свързани с ненарушаване на личното свободно пространство на себеподобните при контактуването с тях, а на второ – да се радва, ако събеседникът му се чувства по-добре след този контакт. Общо взето тези правила са формулирани преди векове в т.н. десет божи заповеди, но еволюцията на човека още не е довела до тяхното осъзнаване.
Силна личност ли е човек, който може знаково да мълчи?
Когато човек е станал известен със значими дела в обществото, то неговото мълчание при някои обстоятелства е със същата стойност и тежест.
Успявате ли да направите света около Вас по – добър , по – човечен?
Какво сме направили или какво сме постигнали ще оценят не толкова нашите съвременници, колкото техните потомци, но знаем от историята, че човечеството няма спомен за много велики успехи , владетели и цивилизации, докато казаното от човек, живял в изпразнената вече бъчва, формира духът и развитието на съвременните поколения. Не трябва човек да е непременно известен за да прави добри дела, а това трябва да бъде ежедневие. А колко е добро или полезно едно дело това може да оцени само бъдещето. Човекът съществува и преценява в рамките на своя живот или ежедневие. Както е казал шопът – мъдрец: Да се прави каквото и както трябва, а ще стане това, което трябва да стане.
Какво се крие зад празното говорене – празноглавие или лоша клоунада?
Клоунадата и клоуните не са тъпи представления на прости смешници, а начин, по който може да се изразят мисли и отношения към личности и процеси в обществото, чието гласно коментиране не е безопасно. Празнословието, респективно многословието е начин по който политическите и другите типове безделници си запълват свободното време или имитират ангажираност. Действително ангажираната с полезна и продуктивна дейност личност, независимо от нейния характер, не изпитва необходимост да говори , тъй като времето никога не и стига. Празното говорене е на практика грима на празната глава.
С какво е вреден и опасен полуграмотният човек?
Най – опасното е, че той не знае, че е неграмотен. Както гласи една стара поговорка „За жабата в кладенеца, кладенчовия отвор е цялото небе”. Още по-опасно е , че грамотните около него си мълчат и се самозаблуждават, че са неуязвими и в безопасност. Най-трагичното е, когато това мълчание стане предпоставка за организирането на полуграмотните в структури, вкл. парламент или академично звено. А такава структура, когато набере инерция става трудно контролируема, като изтървана по наклона каменна топка. А какво може да предизвика тази „топка”, грамотните скоро ще разберат.
Защо само интелигентният човек може точно да оцени друг интелигентен човек?
Интелигентността е форма на самокритичност, а само този, който е самокритичен, може да оцени другите около себе си, да бъде реално критичен към тях. Но да оцени правилно другите трябва да бъде не само интелигентен но и добронамерен и обективен.
Постижимо ли е съвършенството? Вие на колко крачки сте от него?
Съвършено може да бъде нещо в което вярваш, а самата вяра вече е представата за бог. Така, че вярата в съвършенството е нещо което е пред нас, тя е хоризонта към който човек трябва да върви, знаейки, че никога няма да го достигне. Крачката е материално измерение и не приложимо към безкрайността в посока към съвършенството.
Може да разбереш колко пари струва нещо само и единствено , когато го изправиш срещу вечността….
Ако човек се изкачи вечер в планината и легнал на тревата съзерцава Млечния път той изведнъж разбира, че е прашинка на фона на тези съзвездия, че е част от нещо безкрайно и необхватно, че той е толкова велик и толкова нищожен същевременно, че всичко земно губи своя смисъл.
Кое е най-трудно в упражненията по мислене?
Мисленето е форма на осъзнаване на получена информация, а най-трудно е събирането и осмислянето на тази информация. Информацията и разумът са аналитични процеси, чиито граници са извън пространството под шапката на главата, чиято ограниченост е най-честата пречка за раждането на мисълта.
Разговора води: Емил Рафаилов