Разговор с проф. Христо Цеков

112

проф.Христо Цеков: “ Празното говорене  е на практика  грима на празната глава“.

Кои са „законите” на човечността?

За човечност можем да говорим,  когато  ни  стане ясно какво  е това  „човек”, как се е появил и  какво е неговото предопределение  в този свят. Дали „човек” е продукт на еволюцията или   неочакван  резултат от необяснима мутация  при  нечий експеримент.  Като философско определение  „човечността” би трябвало да означава  на първо   място  взаимоотношения,  свързани  с  ненарушаване на  личното свободно  пространство на себеподобните  при контактуването с тях, а на второ – да се радва, ако събеседникът  му се чувства по-добре след  този контакт.  Общо взето тези правила са формулирани преди векове в  т.н.  десет  божи заповеди, но  еволюцията на човека още не е довела  до тяхното осъзнаване.

Силна  личност ли е човек, който може знаково да мълчи?

Когато човек е станал известен със  значими  дела  в обществото, то неговото мълчание  при някои обстоятелства  е  със същата стойност  и тежест.

Успявате ли да направите света около Вас по – добър , по – човечен?

    Какво сме направили или какво сме постигнали  ще оценят не толкова  нашите  съвременници, колкото   техните потомци, но знаем от историята, че човечеството  няма спомен за много велики  успехи , владетели  и цивилизации,   докато   казаното от човек, живял в  изпразнената вече бъчва, формира духът и  развитието на съвременните поколения. Не трябва човек да е  непременно известен за да прави добри дела, а това трябва да бъде  ежедневие. А колко е добро или полезно едно дело това може  да  оцени  само бъдещето. Човекът съществува и преценява в рамките на своя живот или ежедневие.  Както е казал шопът – мъдрец:  Да се прави  каквото и както  трябва, а  ще стане това, което трябва да стане.

Какво се крие зад празното говорене – празноглавие  или лоша клоунада?

     Клоунадата и клоуните не са   тъпи   представления  на   прости смешници, а   начин,  по който   може да се изразят мисли и  отношения към  личности   и   процеси в обществото, чието  гласно  коментиране  не е безопасно. Празнословието,  респективно многословието  е начин по който политическите и другите типове  безделници си запълват свободното време или   имитират  ангажираност. Действително  ангажираната  с   полезна и продуктивна дейност личност, независимо от нейния характер, не изпитва необходимост да  говори , тъй като времето никога не и стига. Празното говорене  е на практика  грима на празната глава.

С какво е вреден  и опасен полуграмотният човек?

 Най –  опасното е, че той не знае, че е неграмотен. Както  гласи една стара поговорка „За жабата в кладенеца, кладенчовия  отвор  е цялото небе”.   Още по-опасно е , че  грамотните около него  си мълчат и  се самозаблуждават, че са  неуязвими  и  в  безопасност.   Най-трагичното е,  когато  това мълчание стане предпоставка  за организирането на полуграмотните в структури, вкл. парламент или академично звено. А такава структура, когато набере  инерция става трудно  контролируема, като  изтървана по наклона каменна топка. А какво може да предизвика тази „топка”,  грамотните скоро ще разберат.

Защо само интелигентният човек  може точно  да оцени друг интелигентен  човек?

     Интелигентността  е  форма на самокритичност, а  само този,  който е самокритичен,  може да оцени  другите около себе си, да бъде реално  критичен  към тях.  Но да оцени правилно другите  трябва да бъде не само  интелигентен но и добронамерен и обективен.

Постижимо ли е съвършенството? Вие на колко крачки сте от него?

Съвършено  може да  бъде нещо в което вярваш, а самата вяра  вече  е представата за бог.  Така, че вярата  в съвършенството   е нещо което е  пред нас, тя  е хоризонта  към който човек трябва да върви, знаейки, че никога няма да го достигне. Крачката е материално измерение и не приложимо към  безкрайността в посока към съвършенството.

Може да разбереш колко пари   струва нещо само и единствено , когато го изправиш срещу вечността….

     Ако  човек се изкачи  вечер в  планината  и легнал на тревата съзерцава Млечния  път  той  изведнъж  разбира, че  е прашинка  на фона на   тези съзвездия, че е  част от  нещо безкрайно и  необхватно, че той е толкова велик и  толкова нищожен същевременно, че всичко земно губи своя смисъл.

Кое е най-трудно  в упражненията по мислене?

Мисленето е форма  на  осъзнаване на  получена информация, а  най-трудно е  събирането  и  осмислянето  на  тази информация.  Информацията  и  разумът са  аналитични процеси, чиито   граници са извън пространството  под шапката на  главата, чиято ограниченост  е  най-честата   пречка  за  раждането на мисълта.

Разговора води: Емил Рафаилов