Сърдечна недостатъчност -I-ва част

35

проф. Трендафилова: „Пациентите най-често се оплакват от лесна умора и задух при по-леки физически усилия……“ 

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, обединяващ симптоми и белези, характерни за сърдечната недостатъчност при наличие на структурно или функционално увреждане на сърцето, което нарушава способността му да се пълни или да изтласква кръв. В основата на тази широка дефиниция стои намалената способност на някоя част на сърцето да се пълни с кръв  или да изтласква кръв към периферните органи и тъкани.

Сърдечната недостатъчност е клиничен синдром, при който пациентите имат:

  • Оплаквания (симптоми), типични за СН – задух при усилие или в покой, умора при по-леки физически усилия или в покой, отоци.
  • Белези, типични за СН – ускорен пулс (тахикардия), ускорено дишане (тахипнея), затруднено дишане (диспнея), хрипове, плеврални изливи, отоци по краката, увеличен черен дроб
  • Обективни данни за структурно или функционално увреждане на сърцето – увеличени размери и обеми на сърцето, сърдечни шумове, ЕКГ промени, повишени серумни маркери за сърдечна недостатъчност.                                                 Пациентите най-често се оплакват от лесна умора и задух при по-леки физически усилия, внезапен нощен задух, преминаващ от сядане в леглото, отоци по краката, които се увеличават вечер и намаляват сутрин, тежест в корема,  основно дължаща се на увеличени размери на черния дроб, сърцебиене. Няма типичен симптом, с който да отличим сърдечната недостатъчност от други заболявания. Описаните оплаквания са много общи и се срещат при повечето сърдечни и много несърдечни заболявания. Напр. умората при по-леки физически усилия и съпровождащият я задух може да се дължат на неконтролирана хипертония и да изчезнат с нормализиране на артериалното налягане. Същите симптоми може да са налице при пациенти с изразено затлъстяване или с анемия.

Описаните белези също не се срещат само при сърдечна недостатъчност. Тахикардията съпровожда редица сърдечни и несърдечни заболявания (напр. анемия, стрес, тиреотоксикоза и др.). Ускореното дишане (тахипнея) се среща при множество белодробни заболявания.

Важен елемент от диагнозата е клиничният преглед и инструменталните изследвания. Наличието на сърдечни шумове и промени в ЕКГ повишават вероятността описаните симптоми и белези да се дължат на сърдечна недостатъчност. Най-важното изследване за диагностициране и категоризиране на сърдечната недостатъчност, което е достъпно и лесно изпълнимо, е ехокардиографията. Нормалната ехокардиография не изключва сърдечна недостатъчност. Възможно е да възникне сърдечна недостатъчност при функционални и временни промени  в сърцето. Не всяка структурна промяна в сърцето непременно обуславя сърдечна недостатъчност.

Диагнозата СН се поставя от наличието и на трите й елемента – симптоми, белези и структурни/функционални промени на сърцето. Наличието на симптомите, за които стана дума, налагат консултация с лекар. ЕКГ, ехокардиография и лабораторни изследвания, които трябва да се интрепретират внимателно и в тяхната цялост, за да се диагностицира правилно СН.

Кои пациенти са застрашени от развитие на СН (кои са рисковите фактори за СН)?

Сърдечната недостатъчност е честа и засяга 2 – 3 % от популацията. Зачестява с възрастта и достига до над 10 % при хора над 75 години. Броят на хората, които се диагностицират по света със сърдечна недостатъчност нараства прогресивно. Очаква се през 2030 година болните със сърдечна недостатъчност да са с 46% повече в сравнение с тези през 2012 г. Това заболяване се асоциира с висока смъртност и инвалидизация. Все по-големи разходи за здравните системи (напр. в Европейския съюз 2% от здравния бюджет се изразходва за лечение на СН). СН може да се лекува, но по-добре е да се лекуват заболяванията, които водят до развитие на СН, т.е. превенцията е по-ефективна от лечението.

Сърдечната недостатъчност е крайна фаза на всички сърдечни заболявания, може да възникне и при множество несърдечни заболявания:

Най-честите причини за развитие на СН са:

  1. Коронарна артериална болест във всичките й форми – стенокардия, остър инфаркт, нестабилна ангина, преживян (стар) инфаркт, микросъдова коронарна болест.
  2. Артериална хипертония – най-често се асоциира с нарушения в пълненето на сърцето при запазена помпена функция.
  3. Кардиомиопатии – всички форми ( с дилатативна, рестриктивна или хипертрофична хемодинамика).
  4. Клапни пороци – всички умерени и тежки пороци могат да се асоциират със сърдечна недостатъчност, лекостепенните пороци обикновено не протичат със СН. При наличието на симптоми на СН и лекостепенен порок трябва да се търси друга причина за оплакванията на пациента.
  5. Вродени сърдечни малформации.
  6. Аритмии – всички аритмии, които протичат с много висок или много нисък пулс могат да доведат до остра СН, вкл. при здраво сърце. Аритмиите, които са с хроничен характер обикновено водят до хронична сърдечна недостатъчност – напр. предсърдно мъждене, някои надкамерни тахикардии. Всяка аритмия, която уврежда способността на сърцето да се пълни с кръв или да изпомпва кръв и трае достатъчно дълго без лечение може да доведе до структурни промени в сърцето –т. нар. аритмогенна кардиомиопатия. В повечето случаи с прекъсването на аритмията следва и подобрение или нормализиране на сърдечната структура и функция.
  7. Ендокринни заболявания – най-често диабет и заболявания на шитовидната жлеза.
  8. Белодробни заболявяния – остри или хронични: хронична обструктивна белодробна болест, хронично рецидивиращ белодробен емболизъм, остра белодробна емболия и др.
  9. Сънна апнея
  10. Инфилтративни заболявания – саркоидоза, амилоидоза, хемохроматоза, съединително-тъканни заболявания
  11. Хронично бъбречно заболяване – поради честото съчетание със сърдечно-съдови заболявания или без такива, но при силно намалено отделяне на урина в крайните фази на бъбречна недостатъчност.
  12. Инфекциозни заболявяния, които могат за предизвикат инфекциозно засягане на сърцето във вид на ендокардит, миокардит, перикардит или да доведат до имунна/токсична реакция с намаление на помпената функция на сърцето – нещо, което често наблюдавахме в хода на сегашната пандемия. Тук могат да се включат всички вирусни и бактериални причинители, както и някои паразити.
  13. Токсини – алкохол (остра интоксикация или по-често хронична злоупотреба), кокаин, амфетамини, живак, кобалт, арсеник.
  14. Хранителни фактори – дефицит на тиамин, селен, карнитин, тежко затлъстяване, кахексия.

Автор: проф. д-р Елина Трендафилова – нач. Отделение по интензивна кардиология към Клиника по крадиология, Национална кардиологична болница, София