Сърдечна недостатъчност -II-ра -част

49

проф.Трендафилова:“Трябва да сме с повишено внимание, когато се появи суха кашлица, особено нощем или в легнало положение…..“

Симптоми на сърдечна недостатъчност

  • Задух/ затруднено дишане при усилие и/или в легнало положение
  • Умора и слабост
  • Подуване на краката, глезените и пръстите
  • Ускорен и/или неритмичен пулс
  • Намалена способност за физическо натоварване/упражнения
  • Постоянна суха кашлица или с отделяне на бели или розови храчки
  • Подуване и тежест в корема
  • Бързо наддаване на тегло, особено при повишен прием на течности
  • Гадене и липса на апетит
  • Трудна концентрация и понижено внимание
  • Гръдна болка (особено ако сърдечната недостатъчност се дължи на коронарна болест)

Кои симптоми са тревожни и налагат консултация?

Ако пациентът е с поставена диагноза СН, уточнена е причината за това и е назначена терапия, която е довела до подобрение – повишаване на прага на усилието, което води до оплаквания, изчезнали са белезите на застой, няма необичайно бързо наддаване на тегло или намаляване на отделената урина  – говорим за стабилна хронична СН и не се налага извънредна консултация с лекар.

Трябва да сме с повишено внимание, когато се появи суха кашлица, особено ношем или в легнало положение; увеличи се задуха или се намали усилието, което предизвиква оплаквания; появат се или се увеличат отоците по краката и глезените, невъзможно е да се спи на ниско или се наложи да се спи на повече възглавници, повишаване на теглото с повече от 2 кг за няколко дни. При тези симптоми е добре да се консултират пациентите с проследяващия лекар, защото най-вероятно става дума за декомпенсирана СН, която налага промяна на терапията и/или хоспитализация.

Компенсаторни механизми при СН

Нормалното сърце има две камери и две предсърдия, като изпомпва достатъчно кръв към периферните органи и тъкани. Количеството кръв, което се изпомпва за 1 минута се нарича сърдечен дебит и варира според условията, в които работи сърцето. Увеличава се при състояния, които изискват повишен кислород за задоволяване на метаболитните нужди на тъканите: напр. физическо натоварване, бременност, психически стрес, инфекция, фебрилитет и др. Повишаването на сърдечния дебит става чрез повишаване на сърдечната честота и чрез увеличаване на силата на сърдечното съкращение (показател, който се нарича контрактилитет). При СН компенсаторните възможности на сърцето да увеличава сърдечния дебит са намалени, а в тежките случаи са напълно изчерпани и дебитът е намален в покой. Организмът се стреми да компенсира намаления сърдечен дебит чрез повишаване на сърдечната честота (тахикардия) и чрез вазоконстрикция (свиване) на периферните артериални съдове, с което се цели да се повиши артериалното налягане и перфузията (снабдяването с кислород на тъканите). Намаленият дебит води до застой на кръв зад отслабналата кухина (за  лявата камера и лявото предсърдие – в белия дроб, а за дясната камера и дясното предсърдие – в големия кръг на кръвообращението). Този  застой води съответно до задух и кашлица или до увеличаване на черния дроб, шийните вени и отоци по краката. Когато дебитът е силно намален се нарушава снабдяването с кислород на тъканите и тяхното функциониране. Възможно е да има симптоми от всеки орган – нарушения в паметта и концентрацията (в мозъка); подуване на корема, липса на апетит (от гастроинтестиналната система), студена кожа, намалена мускулна сила и намален функционален капацитет, намалено отделяне на урина. Когато намалението на сърдечния дебит настъпи внезапно и бързо, организмът може да намали значително кръвоснабдяването в „по-маловажни зони“  като кожа, черва, бъбреци, мускули, за да осигури повече кръв към жизнено важните органи – сърце и мозък. От намаления дебит страда и сърдечния мускул, който работи в условия на недостатъчно снабдяване с кислород, което води до допълнително увреждане на сърцето и задълбочаване на проявите на СН – развива се порочен кръг, което обуславя прогресивния характер на това заболяване.

Видове сърдечна недостатъчност

Според засегнатата сърдечна кухина различаваме левостранна (по-честата), десностранна сърдечна недостатъчност. Много често е налице ангажиране и на лявата и на дясната камера – тотална СН.

Според времето за настъпване на СН различаваме остра (за минути и часове) и хронична СН (дни и месеци). Хроничната сърдечна недостатъчност може да бъде със стабилни симптоми или декомпенсирана (с влошаване на симптомите).

Според основните нарушения на хемодинамиката различаваме нискодебитна, застойна или смесена СН.                                                                                          Според степента на намаление на функционалния капацитет се различават 4 класа хронична СН:

І функицонален клас – оплакванията са налице при големи физически усилия (бързо ходене по наклон, спорт), липсват оплаквания в покой;

ІІ функционален клас – оплакванията са налице при обичайните физически усилия, липсват оплаквания в покой;

ІІІ функционален клас – оплаквания при усилия, по-малки от обичайните – обичайна битова активност предизвиква оплаквания;

ІV функционален клас – оплакванията са налице в покой;

Приема се, че минималният нормален функционален капацитет е да се изкачат три етажа без оплаквания и без спиране.

В американската класификация на СН се различават 4 стадия. В стадий А и В се включват заболявания, които са с висок риск от развитие на СН, но все още няма прояви на СН. В стадий С са пациентите с оплаквания от СН. В последния стадий Д попадат болни, които не могат да живеят без венозни медикаменти. В тази класификация се подчертава критичната роля на превенцията на СН. Повишава вниманието на лекари и пациенти към лечението на заболяванията, които биха довели до СН преди това да се е случило.

  Автор: проф.Елина Трендафилова