Из “Откровения в полунощ” – нови
Четенето на книги не е за всеки! Най-малко за малоумници с квадратни глави! Трябва мозък, интелект, сърце, съпричасност с героите на автора, с неговите идеи и философски виждания. Става дума за големите майстори на словото. За онези, които остават завинаги в историята на литературата. Те създават образи от плът и кръв, седят на масата с теб, разговаряш с тях и заедно търсите истината. Онази, неподправената. Истината, която както светлината заслепява. Това казва големият Алберт Камю. И още. Писането също не е за всеки. Това, че издаваш книги, не значи, че вече си писател!….
* * *
Известността е хубаво нещо. Храна за самочувствието. С изключение – когато станеш известен… със своята глупост!
* * *
Обичта е силно чувство, когато идва от дълбините на душата, от сърцето. Но първо трябва да обичаш себе си, а след това със същата сила да обичаш и човека, когото смяташ, че трябва да бъде обичан. Другото е лицемерие и лъжа.
* * *
Лятото си отиде. Безвъзвратно е отлетяло и лятото на твоя живот. Идва есен. Тъжен сезон, в който отново можеш да видиш съвършенството на природата. Зеленият огън напролет вече е угаснал. За да отстъпи място отново на фантастичната игра на багри. От бледо жълто до тъмно кафяво. Вятърът приземява сухите листа на дърветата, или ги отнася някъде там, към безкрая. За теб какво остава? Спокойно и мъдро да приемеш, че не можеш да спреш реката на живота. Можеш само смирено да застанеш на брега й и да попиташ – какво оставям след себе си?…
Виж повече в “Откровения в полунощ” https://termometar.net/otkroveniq-v-polunosht/
