“Болести” на здравеопазването

д-р Светлин Златев, уролог: “Сигурен съм, че медицинските, услуги предлагани у нас са на високо ниво”.

От какво „боледува“ здравната ни система?                                                  От липса на пари. Звучи тривиално, но не е така. Медицината е скъпо удоволствие и никой не си задава въпроса:  защо е толкова скъпо лечението на наши пациенти в чужбина , а същевременно ако става въпрос да се изразходят подобни средства и у нас  ще надигнат вой до небесата всички  журналисти, политици и други  тях подобни интелектуалци.  Ниският процент на здравна осигуровка, в комбинация  с ниските заплати на българина, особено в сивата икономика, безработицата  води до  оскъдни средства към бюджета на здравната каса. Много ми е интересно каква е здравната вноска на държавата за пенсионери, социално слаби ,деца  и студенти. За държавните  и ведомствени служители да не говорим.  Декларираните от правителството всяка година  гласувани милиарди към бюджета на здравното министерство хвърлят само прах в очите на населението, без да внасят яснота за тяхното изразходване при условие, че болниците като търговски дружества са практически на самоиздръжка.

Защо вече повече от 30г. няма концепция за българското здравеопазване? Според мен няма и да има! Защо? Кой трябва да я изготви?  

Концепция има, но е трудно изпълнима, защото  ще се засегнат редица олигархични интереси. Въвеждането на т.нар здравна карта на населението е лесно изпълнима и от първостепенно значение, но изсветляването на данните  от нея  би трябвало да доведе до закриване на редица частни лечебни заведения, поради пренасищане на легловата база за дадена нозологична единица.  Много често  медиите излизат с гръмки заглавия за липсата на определени  специалисти в някои райони на страната, където все пак има разкрити не едно и две  частни болнични заведения. Решението е много просто издаването на лиценз за ново болнично заведение трябва да е обвързано с разкриването на легла и съответно привличане на специалисти, свързани с не толкова атрактивни и „печеливши“  отделения   като педиатрия, пулмология, нефрология, инфекции  и т.н. Къде и колко  има нужда в цялата страна ще покаже именно т.нар здравна карта и данните за заболеваемостта на населението по райони. Решението за всичко това зависи изцяло от Здравното министерство и парламента, в качеството си на законодателен орган и необходимостта от промени за изпълнението и.

Трябва да доминира медицината в медицината, а не търговията!… Как ще коментирате това?                                                                                                                                      Като се има в предвид, че  болниците са търговски дружества и съществуващото регламентираното доплащане от страна на пациента за скъпоструващи консумативи, които не се покриват от НЗОК, то да ще вървят винаги ръка за ръка. Докато заплащането на целия медицински персонал е свързано с неговата активност в работата няма да се промени нищо и все по-често ще се срещаме сигнали за фиктивни хоспитализации  и недействителни за състоянието на пациента сложни медицински процедури. Напр. човек си е изгорил показалеца а го приемат и лекуват като изгаряне на цяла ръка и т.н примери много във всяка една специалност. И това се знае, но поради статуквото никой не предприема нищо!…

Кой следи, прави ли го, за качеството на медицинската услуга?                                              За тази цел си има държавен орган и това е медицинския одит.  Понякога е много трудно да докажеш вина .В медицината две и две не прави четири, и дори  след правилно проведено лечение пак ще има недоволни пациенти .

Школите в медицината. Има ли ги? Няма ли ги? Защо?                                                      Школи винаги е имало и ще има .

До каква степен българските постижения са измерими с водещия европейски и световен опит?  Дайте примери.                                                                                                              Сигурен съм, че медицинските услуги предлагани у нас са на високо нивото. Просто липсата на достатъчно финансиране ги прави недостъпни за повечето хора у нас. Например лазерната и роботизирана хирургия се прилагат от години , но не се покриват изцяло от НЗОК.

Стотици млади лекари напуснаха страната. В тяхното обучение са вложени средства, които няма да се върнат. Кой носи отговорност за това? И още – кой ще ни лекува след  5 –  10години?                                                                   

Всеки има право да работи където иска. Издръжката на един студент по медицина не е само държавната субсидия за съответния медицински университет нали ? И все пак да попитам, а какви средства са вложени за обучението им ? При какви условия се провежда то? Лекари винаги ще има – просто нещата няма да се случват толкова бързо както сега. Преглед, хоспитализация и т.н.  Нима в чужбина  пациентът има достъп веднага до специалист или просто си изчаква реда, което може да отнеме и месеци и никой не протестира за това?

Има ли авторитет пред пациентите българският лекар?

 Да, има и той не се гради само на базата на неговите способности. A на това да бъде преди всичко човек.

Какви промени задължително трябва да се направят в системата на здравеопазването?

Вдигане процента на здравната вноска, остойностяване труда не само на лекари, но и на целия медицински персонал. Въвеждането и изпълнението  на т.нар здравна карта въпреки  произтичащите от това неудобства за някои болнични структури.

Ако зависи от вас, в рамките на една година, кои са трите неща, които радикално бихте променили?

Първо всички държавни и общински болнични заведения  спират да бъдат търговски дружества по смисъла на закона. Второ – съответно преминават изцяло под „шапката“ и бюджета на Министерството на здравеопазването, покривайки всички скъпоструващи консумативи,  доплащани в момента от пациента и  успоредно  с това се делегират по-високи заплати на мед. персонал,  съизмерими с тези в ЕС и надвишаващи в пъти,  тези от частния сектор,  без да са обвързани с тяхната медицинска активност – брой хоспитализирани пациенти.  Ще доведе първо до липса на свръх хоспитализации и излишни  медицински процедури, с което и съкращаване на разходите на НЗОК. Ще осигури лечение  на всички пациенти по най-високи мед. стандарти.  По предвидим бюджет. Ще се обърне  и тенденцията в даден град повечето персонал да напуска държавните лечебни заведения за да постъпят в частни такива, което ще доведе и до само ликвидиране на редица такива. Повечето, от които са обвинени за източване на НЗОК.

Трето – отпадане на лимитите за изследвания, назначавани от ОПЛ, което ще им даде увереност за справяне с лечението на пациенти в амбулаторни условия.

                   Разговора води: Емил Рафаилов