Защо „Ехограф“?

Едва ли има по-използван уред в съвременната медицина от ехографа. Безвреден, точен и неинвазивен, превърнал се в очите и ушите на модерната диагностика. Но ако човекът има органи и системи, които боледуват, то и обществото е жив организъм. И то страда. Ето защо заглавието на рубриката не е случайно – журналистът Емил Рафаилов прави точната аналогия. С ехографа на публицистиката той се опитва да „сканира“ обществените недъзи и да търси техния лек. България е малка страна, но с изобилие от телевизии, радиа и медии. Много от тях уж ни информират, а всъщност ни държат в тъмнина. Да заблудиш невежия е лесно – макар и дълбоко неморално. И все пак, все повече хора усещат, че зад фасадата на политиката стои задкулисие, което дърпа конците. Избират се лица – често интелигентни, но без кауза. Хора, мислещи единствено за лично обогатяване, готови да лобират. А кой ги поставя там? Какви подводни течения променят курса на държавния кораб? Клатушкането му поражда страх, че катастрофата е близо. Корупцията се усеща на всички нива. Опитът на годините показва – борбата с нея е трудна, но не и невъзможна. Затова „Ехограф“ има мисия: да събуди гражданското съзнание у честните хора. Защото лек срещу уродливите явления в живота ни със сигурност има – нужно е само да го открием.

д-р Сираган  Дереджян