За истината и лъжата

Сигурен съм, че и вие сте я чели. Тя е много стара, но и много вярна. Притчата за истината и лъжата. Няма да ви я разказвам. Без да влизам в детайлите, с целия си скептицизъм, ще кажа, че истината най-правдиво отразява действителността. Ами лъжата? Пак, без претенцията за  откривателство, това е опит нереалното да се представи за реално. Дотук добре. Нататък. Кои хора силно подкрепят и изповядат истината? Умните, образовани, смели в мисленето, които не се страхуват публично и високо да я изричат. После? В доста случаи те си навличат гнева на онези малки човечета, с доста напреднала фаза на остър мозъчен дефицит, които постигат всичко. Постове, положение, благоразположение. Имат и силно  заявено намерение да продължават все така. Само дето бъркат много като ни правят на малоумни, и ни определят за електорат, който трябва да ги търпи. Спомнете си онези близо 70%, които трайно не ги понасят. Органически. И ще стават все повече! Истината иска да й служиш. Вярно, честно, с цялото си сърце. И тя няма да те подведе. С нея смело можеш да вървиш напред, по иначе неравните житейски друми.                                                              Аз избрах този път. А вие?

Емил  Рафаилов