Кога да потърсим съдов хирург?
Кръвоносните съдове, които водят към сърцето, се наричат вени, а тези, които я отвеждат от сърцето-артерии. По артериите тече към периферните органи и крайниците кръв богата на кислород. По вените към сърцето тече кръв богата на въглероден двуокис. Лимфната система е част от съдовата система, допълваща сърдечно-съдовата система. Изградена е от лимфни капиляри, които започват началото си от междуклетъчното пространство.
Тромбозата (запушването) или стенозата (стесняването) на артериите води до нарушено кръвоснабдяване на органите и крайниците. Стесняването или тромбозата на сънните артерии води до мозъчен инсулт. При тромбоза или стеноза на артериите на крайниците се появяват симптоми като изтръпване и болка в същите при физическо натоварване, а в някои случаи и в покой. Хроничната форма на стенозата или тромбозата се изявява с болка в крайника при изминаване на определено разстояние, което прогресивно намалява с равитието на болестта –т. нар. клаудикацио интермитенс. (пациентът изминава определено разстояние, след което при поява на болка и схващане в подбедрената или бедрената мускулатура спира за почивка). Това състояние може да се дължи и на заболяване от друг произход (неврологично, ортопедично), но налага задължително консултация със съдов хирург.
Острото запушване на артериите на крайника се характеризира с рязка болка, изстиване на крайника, липса на палпаторен периферен пулс с последващи загуба на чувствителност и затруднено или загубено движение в глезенната или колянната става. Това е състояние, изискващо спешна консултация със съдов хирург.
Пациенти, страдащи от захарен диабет и автоимунни заболявания, дори и да нямат по-горе описаните симптоми е желателно да посещават профилактично съдов хирург поне два пъти годишно.
Венозните заболявания протичат най-често с поява на разширени вени и/или оток на крайника. Разбира се не всички хора които имат „изпъкнали” вени страдат от варикозна болест, такива например са по-слабите хора или спортистите. При наличие на разширени вени или при съмнение за такива от страна на пациента, трябва да се поиска мнение от съдов хирург, независимо от това колко са „големи вените”. Лечението е много по-лесно когато заболяването е хванато в начален стадии.
Запушването (тромбозата) на дълбоките вени клинично се проявява с появата на напрегнат оток на крайника, под мястото на тромбозата, тъпа болка и тежест в засегнатия крайник и изпъкване на повърхностните вени. В някои случаи се променя цвета на кожата-леко ливиден, наблюдават се повишена температура и ускоряване на пулса. Това е т. нар. дълбока венозна тромбоза (ДВТ) изискваща спешна консултация със съдов хирург.
Повърхностният тромбофлебит се характеризира с появата на болезнено, шнуровидно уплътнение със зачервяване по хода на засегнатата вена. В тези два случая е необходима спешна консултация със съдов хирург.
Друго заболяване изискващо задължителна консултация със съдов хирург е т. нар. лимфен оток на крайника. Лимфният оток се характеризира с поява на подуване започващо постепенно от пръстите и ходилата, което в началото изчезва сутрин, но с времето придобива постоянен характер. Постепенно процесът обхваща подбедриците и на по-късен етап бедрата. Отокът е мек и при натискане с пръст остава тръпчинка. Най-често се засяга единият долен крайник, но понякого се засягат и двата. В много случаи причината не може да бъде открита, но в други се дължи на туморни процеси в корема или малкия таз.
Меко-тестоват оток в глезените, стъпалото и пръстите и в подбедриците може да има и при сърдечна или бъбречна недостатъчност, при травми или автоимунни заболявания. В тези случаи също е необходимо да се направи консултация със съдов хирург за отхвърляне на паралелно протичащо съдово заболяване.
Автор: д-р Милан Цеков, съдов хирург
