Световъртеж
Световъртежът и замаяността са едни от най-честите симптоми в човешката патология. Те се считат за вторите по честота оплаквания при хората след болката. Срещат се при 30% от хората над 40 годишна възраст и нарастват до 60-70% след шестото десетилетие. Оплакванията обикновено са много неприятни и причиняват сериозен дискомфорт при пациентите. Най-често се дължат на сравнително невинни заболявания, но могат и да бъдат симптоми на сериозни проблеми, които своевременно трябва да бъдат диагностицирани и лекувани.
Световъртежът (вертиго) е субективно чувство за движение (въртене, пропадане) на главата и тялото в пространството, когато са неподвижни или усещане за изкривено движение по време на нормално движение на главата и тялото. Той може да бъде спонтанен, без провокация, и провокиран от стимулация – завъртане на главата, рязко изправяне, поставяне на главата в определена позиция, зрителни стимули и др.
Замаяността (dizziness) е усещането за нарушена пространствена ориентация, което включва голям брой симптоми – нестабилност, залитане, нарушена ориентация, нестабилна походка. Често пациентите го описват: „чувствам се като пиян“.
Причините за тези симптоми се делят на две основни групи – периферни и централни.
Периферните вестибуларни увреди включва голям брой заболявания, които засягат вестибуларния апарат във вътрешното ухо и вестибуларния нерв до навлизането му в мозъка. Най-честите заболявания от тази група са:
Доброкачествен позиционен световъртеж (Benign paroxysmal positional vertigo, BPPV) – едно от най-честите периферни вестибуларни заболявания, характеризира се със пристъпи от внезапно възникващ, краткотраен световъртеж, който се провокира и засилва от определени позиции на главата. Дължи се на „плуващи“ калциеви структури в полуокръжните канали на вестибуларния апарат.
Мениерова болест – причинява се от повишено налягане на течността във вътрешното ухо и протича с по-продължителни пристъпи (до 12 часа) от световъртеж, обикновено придружавани от слухови нарушения (намален слух и шум в ушите).
Вестибуларен невронит (неврит) – увреждане на вестибуларния нерв от инфекциозен (много често вирусен), възпалителен или друг характер. Наблюдава се след вирусни инфекции (грип, ковид), симптомите обикновено са по-леко изразени, но могат да продължат с дни.
Вестибуларна мигрена – сравнително често заболяване, което не се познава добре и често се пропуска. Протича с пристъпи от периферна вестибуларна симптоматика, съчетана с главоболие от мигренозен тип. Около 40% от болните с мигренозни пристъпи имат съпътстваща вестибуларна симптоматика и когато при даден болен преобладават пристъпи с комбинирани симптоми, трябва да се мисли за това заболяване.
Ортостатично вертиго и/или замаяност – сравнително честа причина за вестибуларни оплаквания. Диагностичните критерии са: епизоди на световъртеж, замаяност или нестабилност, провокирани от рязко изправяне от легнало или седнало положение, комбинирани с падане на систолното артериално налягане над 20 mmHg и/или диастолното над 10 mmHg.
Психогенно вертиго – честотата му е по-голяма от очакваната, особено в последните години с оглед нарастването на стреса и претоварването. Психогенният световъртеж винаги е представлявал дилема за откриване, диагностика и лечение. Въпреки това, с внимателен анализ на симптоматиката и проведените изследвания, може да се определи естеството и степента на психичната компонента в световъртежа на пациента и да се приложи адекватно комплексно лечение.
Други причини за периферен световъртеж са дегенеративните увреди на шийните прешлени, травмите на главата, тумори на слухово-вестибуларния нерв, интоксикации.
Въпреки многообразието от причини за периферните световъртежи те имат общи признаци, които ги обединяват и подпомагат диагностицирането им. Световъртежът обикновено има пристъпен характер с продължителност от секунди до дни. Характерен за тях е силният световъртеж, придружаван от гадене, повръщане, сърцебиене, изпотяване, засилващ се при завъртане на главата. Често има слухови нарушения. Залитането обикновено е само в една посока. При преглед лекарят установява неволеви ритмични движения на очите – нистагъм, който при периферните нарушения е еднопосочен, хоризонтален или хоризонтално-ротаторен, еднакъв в двете очи. Пристъпите при периферните вестибуларни заболявания се провокират от стрес, претоварване, недоспиване, колебания в артериалното налягане, вирусни инфекции.
Централните вестибуларни увреди са значително по-разнообразни и се дължат на увреждания на вестибуларните структури в главния мозък. Тези причини обикновено са по-сериозни и изискват бързо диагностициране и лечение. Такива причини може да са: мозъчно-съдова болест – мозъчни инсулти или хронична вертебро-базиларна недостатъчност, мозъчни тумори, множествена склероза, черепно-мозъчни травми, възпалителни заболявания (енцефалити), невродегенеративни заболявания.
Някои характерни особености на централните увреди могат да спомогнат за диагностицирането им. Те обикновено са продължителни и непрекъснати, нямат изразен пристъпен характер, преобладава замаяността, като типичният световъртеж е по-рядък. Залитането и нестабилността са в различни посоки, често липсват изразени вегетативни прояви – гадене, повръщане, сърцебиене, изпотяване. Понякога са налице допълнителни мозъчни прояви – двойно виждане, изтръпване на лицето, нарушена координация на движенията, нарушен говор, слабост и изтръпване в крайниците. Неволевите движения на очите (нистагъмът) са много по-разнообразни – многопосочни, вкл. вертикални, често различни за двете очи (дисоцииран нистагъм) до наличие само в едното око (монокулярен нистагъм).
Трябва да се има в предвид, че описаните разлики между периферен и централен световъртеж са условни и не винаги е лесно да се разграничат. Това изисква голям брой изследвания при болните със световъртеж и замаяност за установяване на точната причина и провеждане на адекватно лечение.
В началото са задължителни прегледи от УНГ специалист и невролог за преценка на съпътстващи прояви от ухото и от нервната система. Провежда се аудиометрия. От особена важност е отоневрологичното изследване, което позволява с помощта на задълбочен разговор с пациента и провеждането на преглед със специални провокации на вестибуларния апарат да се установи вида на световъртежа и замаяността – периферен или централен. В зависимост от резултата се провеждат редица допълнителни изследвания – образни изследвания на шийния отдел на гръбначния стълб, доплерова сонография, образни изследвания на мозъка (компютърна томография или ядрено-магнитен резонанс). Важно е да се знае, че някои заболявания на мозъка (множествена склероза, някои тумори на слухово-вестибуларния нерв) не се визуализират с компютърна томография и при съмнение за тях е необходим ядрено-магнитен резонанс. При нужда се провеждат допълнителни консултации с други специалисти – кардиолог, психолог, психиатър, физиотерапевт, неврохирург.
Лечението на световъртежа и замаяността е комплексно и зависи от установената причина. В острия стадий се прилагат симптоматични медикаменти за потискане на световъртежа и придружаващите прояви (гадене и повръщане) като дименхидринат в комбинации със съдоразширяващи медикаменти. При Доброкачествен позиционен световъртеж с успех се прилагат специални техники (маньоври) за „наместване“ на калциевите структури във вътрешното ухо. Когато се диагностицира Мениерова болест се включват противооточни медикаменти като манитол, а при възпалителни заболявания (неврит, лабиринтит) – кортикостероиди. При колебания в артериалното налягане то трябва да се коригира със съответни медикаменти. При установяване на психогенна компонента задължително се включват седативни средства. В хроничния стадий се прилагат медикаменти за продължителна стабилизация на вестибуларния апарат като бетахистин, пирацетам, съдоразширяващи медикаменти. Провежда се вестибуларна рехабилитация. При установяване на заболяване, причиняващо оплакванията, се провежда съответното лечение, включително при необходимост и хирургична интервенция.
Автор: д-р Росен Икономов, невролог