Писмо до един тъпак
Сигурен съм, че лично не се познаваме. Както и знам, че се мразим взаимно. Но много добре е ясно кой, кой е! Ти не можеш да ме понасяш, защото съм образован и успял човек, както и хиляди други като мен. Дразниш се от авторитета, който сам съм си извоювал с работата, която от години е публично известна. Такива чувства имаш и към всички други нормални и доказали се хора, които за щастие не са малко! Хора, но и човеци.
Защо не те понасям? Заради твоята арогантност, вродена тъпота, добре манифестирана, малокултурие и хамалско-махленско самочувствие. Без никакво покритие. Но ти си навсякъде. На ръководни места, в градския транспорт, на стадиона и къде ли не. Изобщо, богат избор на малоумници като теб. Не можеш да ги сбъркаш. Само дето им липсва каскетчето, като на онзи неграмотен правешки цървул!…
Има нещо, обаче, което особено ме вбесява. Твоята патологична жажда за власт. Има и нещо много тъжно. Тъпотата се онаследява. А тук вече има и силни елементи на трагизъм!…
С теб, отдавна сме разделени, тъпако. Само че след малко ти отново ще бъдеш в акция, за да докажеш себе си!
Винаги далеч от теб!
Емил Рафаилов
