Разговор с д-р Милан Цеков

52

д-р Милан Цеков: „Човек може да е достоен с едни дела и недостоен с други. Когато свърши жизненият път, нека другите решават дали съм бил достоен или недостоен“.

Вярно ли е, че глупакът винаги е доволен, а интелигентният човек най-често се съмнява?

Вярно е. Глупакът винаги е доволен да чуе това което иска да чуе. Това му е достатъчно за да не постави отговора под съмнение. Интелигентният човек се съмнява и анализира.         Тук бих искал да цитирам една притча за магарето, тигъра и лъва:                                   „Магарето казало на тигъра:   тревата е синя . Тигърът отговорил: не, тревата е зелена.                                                                                                                                Дискусията се разгорещила и двамата решили да предадат въпроса на арбитраж и за това се обърнали към лъва, кралят на джунглата. Преди да стигнат до поляната в гората, където лъвът седял на трона си, магарето започнало да крещи:  Ваше Величество, вярно ли е, че тревата е синя?  Лъвът отговорил: вярно, тревата е синя. Магарето се втурнало напред и продължило – тигърът не е съгласен с мен и ми противоречи и ме дразни, моля да го накажете !

Кралят заявил: тигърът ще бъде наказан с 5 години мълчание . Магарето скочило от радост и продължило пътя си, доволно, че е право и щастливо си повтаряло: тревата е синя…тревата е синя… Тигърът приел наказанието си, но отново попитал лъва:   Ваше Величество, защо ме наказахте, все пак тревата е зелена?  Лъвът отговорил: всъщност тревата е зелена. Тигърът попитал: защо тогава ме наказвате? Лъвът отговорил: това няма нищо общо с въпроса дали тревата е синя или зелена. Наказанието е, защото не е възможно смело, интелигентно създание като теб да губи време в спор с магаре.“                                                                                                                                     Сложих я в кавички защото я цитирах, не съм я измислил аз, а за съжаление не знам кой е автора.

Кой спомен не е успял да покрие прахът на времето?                                                      Детството                                                                                                                                   Какво ви казва портретът от стената?

Съдбата има много превратности. Редуват се успехи с неуспехи. Понякога ни обзема отчаяние и на човек му се иска да се предаде и да спре. Всеки е минавал през такива моменти. В тези случаи портретът казва- спри, събери сили и продължавай напред. Винаги напред.

 Защо „падналият“ най-добре знае силата на болката?

Защото я е изстрадал. Дали е физическа или душевна, болката винаги най-добре се усеща от този, който я е изстрадал. Останалите могат само да предполагат и да бъдат съпричастни.

 Разочарованията ви, с какво са свързани?

С  продължаващия вече повече от 30 години преход. С липсата на профилактика и невярата на хората в лекарите.  Повечето хора в България търсят лекарска помощ когато положението е станало критично. Ярък и пресен пример е темпа на ваксинация срещу КоВид. Все още има хора, при това загубили свои близки, за които КоВид няма и с вксините се имплантират чипове.?!…

 Какви грешки допуска в поведението си тактичният човек?

Тактичен е и дава предимство на нахалника. Нека се върнем на притчата за магарето и тигъра.

 Познато ли ви е чувството на превъзходство?

Да, познато ми е! Всеки минава през такива моменти, когато се чувства „най-добрият“. Но както вече казах  съдбата понякога ни го връща с някой „звучен шамар“ и тогава отново отрезвяваме от славата и чувството за величие.

 Какво бихте искали да се повтори от изминалия път?

Нищо. Което е било, то е вече минало. Ако се повтори и вече знаеш какво ще се случи, животът става безинтересен.

Успяхте ли да победите себе си? Трудно ли е? Защо?

Постоянно трябва и успявам да победя себе си. Да трудно е, защото с годините и с натрупването на житейски и професионален опит човек се променя. Победил себе си на един етап навлизаш в следващия. И отново се бориш със себе си.

 Кой човек е достоен?

Трудно може да се отговори на този въпрос. Навлизаме във философска тема, по която е говорено и дискутирано и пак няма еднозначен отговор. Човек може да е достоен с едни дела и недостоен с други. Когато свърши жизненият път, нека другите решават дали съм бил достоен или недостоен.

                 Разговора води: Емил Рафаилов