Синдром на раздразненото черво /СРЧ/

57

Представлява хронично нарушение функциите на гастроинтестиналния тракт. Той е често срещан, трудно лечим и със значителни икономически негативи. Честотата му според различни автори варира от 10 до 20%. По-често се наблюдава у жени и млади хора. Около 1/3 от обърналите се за консултация към гастроентеролог са със СРЧ.  Съществуват критерии за диагнозата на това страдание, изработени през годините на конференции състояли се в  Рим. На последната е изработен Рим 4-ти консенсус,  базиращ се на повтарящите се болка в корема и промените в ритъма на дефекация.  Наблюдават се разновидности на страданието въз основа на които са формулирани подтипове на СРЧ в зависимост от вида и характера на изхожданията. Наблюдават се както случаи с преобладаване на запек /СРЧ- З/, така и на диария /СРЧ-Д/. Има и пациенти с редуване на запек и диария /СРЧ-См/- тоест със смесени оплаквания. В град  Бристол е изработена 7 степенна скала/едноименна Бристолска/, която е в зависимост от вида на изпражненията. Те варират от твърди, трудно отделящи се1-ви тип, през междинни типове,  до изцяло воднисти 7-ми тип. При СРЧ са налице разнообразни патофизиологични нарушения.  Наблюдават се чревна и висцерална свръхчуствителност, моторно-евакуаторни нарушения, чревна и висцерална свръхболезненост/особено у хора с нисък праг на болкоусещането, генетична предразположеност, психични  социални   фактори.                                                                                                                              Чревната микрофлора при СРЧ е от ключово значение. Увреждането й е обект на нарастващ изследователски интерес поради сериозните последствия от наблюдаваната при СРЧ увеличена чревна мукозна пропускливост и нискостепенно лигавично възпаление. Тъй като характерните за СРЧ симптоми се срещат и при   органични заболявания като болест на Крон, язвен колит, микроскопски колити, злокачествени новообразувания, глутенова ентеропатия и глутенова свръхчуствителност, непоносимост към фруктоза , лактоза и др е необходима внимателна преценка от лекаря, която никак не е лесна. През последните години основна роля при СРЧ се отрежда на човешкия микробиом, т. е.  на микроорганизмите в човешкото тяло, които са 10 пъти повече от клетките които го съставляват. Повечето микроорганизми са в червата, най. вече в дебелото. Микробиомът е съвкупния генетичен материал от всички микроорганизми-бактерии, гъбички и вируси, обитаващи човешкото тяло. Някои го считат за втория човешки геном. Той е с около 200 пъти по-голям спрямо броят на гените в човешкия геном. Според  най-нови изследвания се счита че той наброява 100 трилиона микроорганизми от 5000 различни вида с приблизително тегло 2кгр. Има и други локализации в човека включващи кожа, носоглътка, влагалище. Счита се, че бактериите в червата подпомагат храносмилането, регулират имунната система и предпазват от патогенни  бактерии.                                                                                                                      Най-важно значение за микробиома има диетата. Във фабрично обработените храни съдържащите се детергенти и емулгатори водят до увреждане на интестиналната лигавица и до възникването на така нареченото пропускливо черво/leaky gut/. Следват възпалителни процеси не само в червото , но и в други органи.  Проучвания на атеросклерозата доказват, че тя се асоциира със специфична чревна микрофлора, зависима от приема на храни съдържащи фосфатидилхолин, холин и особено Л-карнитин, който се съдържа най-вече в червените меса. От тези компоненти чревната флора синтезира Trimethylamin-N-oxyde /T-MAO/водещ до тежки кардиоваскулаторни инциденти.                                                                                                                    Още академик Уголев през 60-те години на миналия век в теорията си за адекватното хранене прокарва идеи, валидни и до днес. Според него човек и висшите животински видове представляват надорганизмени системи, които включват освен самия макроорганизъм  микрофлората на стомашно-чревния тракт със съпътстващата я ендоекология. Според Уголев организмът хазяин и микроорганизмите в  чревния му тракт са в симбиотични/взаимоизгодни/взаимоотношения. Той разглежда и високо оценява ролята на бактериалните метаболити и вторичните нутриенти, постъпващи в макроорганизма от жизнената дейност на микрофлората. Според Уголев фибрите в храната осигуряват ферментационни процеси в червата. Днес такива несмилаеми компоненти в храната наричаме пребиотици и те стимулират не само растежа но и активността на чревния микробиом.                                                                                                             Ключово значение при лечение на СРЧ се отдава на диетата. Най-голямо внимание се отделя в днешно време на така наречената FODMAP диета. Това е акроним на ферментиращи олиго, ди и монозахарди и полиоли. В тях са включени фруктани, галактоолигозахариди, лактоза, фруктоза, лактоза, глюкоза, маннитол, сорбитол, малтилол и ксилитол. Тези вещества се състоят от късоверижни въглехидрати с лоша абсорбция в червото. Намират се в много храни и провокират оплакванията при СРЧ. Те са осмотично активни и посредством микробиома се продуцира много съдържащ водород и метан газ. В резултат следват подуване на корема , болка/особено у хора с нисък праг на усещанията/. Друго следствие може да е увеличена пропускливост на чревната стена и ниско степенно възпаление.  Днес все още по-малко знаем отколкото тепърва има да научим за микробиома. Изработването на диетата и избора на лекарствени препарати е добре да е индивидуално и от специалист. Използваните за лечение на СРЧ лекарствени средства включват медикаменти като спазмолитици, стимулиращи чревната и панкреасна ензимна активност средства, съдържащи храносмилателни ензими препарати, анксиолитици, пребиотици,  пробиотици и други съобразно индивидуалните особености на пациента. В редица случаи избора на подходящ пробиотик дава добри резултати. Трябва да се има предвид, че в наши дни на пазара изобилстват препарати регистрирани като хранителни добавки,  но не достатъчно проучени.  

                       коментар на д-р Сираган  Дереджян, консултант в к-ка  по                          гастроентерология УМБАЛ“ Св. Иван Рилски“ – София