Спондилоартити

Спондилоартитите (спондилоартропатии) са имунно-медиирани възпалителни ставни заболявания, които се характеризират с възпаление на ставите на гръбнака (сакроилиит и спондилит),периферен артрит, ентезит (възпаление на залавните места на сухожилията), очно засягане (увеит, иридоциклит) , комбинирани кожно-лигавични прояви. Характерно и обединяващо за тази група заболявания е липса на ревматоиден фактор (РФ) и наличие на HLA-B27 антиген. HLA-B27 молекулата играе роля в отговора към външни фактори (вирусни и бактерилани  инфекции).  Спондилоартропатиите включват: анкилозиращ спондилартрит (болест на Bechterew), ювенилен спондилоартрит, псориатичен артрит, спондилартрит при възпалителни заболявания на червата (болест на Crohn, улцерозен колит), синдром на Reiter, недиференциран спондилоартрит. Основният представител е  анкилозиращият спондилартрит, от който боледуват предимно млади  мъже до 40 г. възраст. Жените също могат да бъдат засегнати, но по-рядко, като заболяването протича атипично. Класически, болестта на Bechterew започва като сакроилиит (възпаление на сакроилиачните стави), с ниска гръбначна болка от  възпалителен характер (в покой, нощем  и рано сутрин). Постепенно възпалителният процес ангажира по-горните дялове на гръбнака, като в  напреднали стадий се засяга целият гръбнак, който анкилозира  и изглежда като бамбукова пръчка. Движенията в  гръбначния стълб са значително  ограничени и в крайните стадии невъзможни. Това ограничава физическия капацитет на болните  и влошава тяхното качество на  живот.                        Наред с гръбнака се засягат и периферните стави, в този случай формата на спондилоартрита е гръбначно-периферна, докато  в  първия случай – гръбначна или аксиална. Периферните стави могат да се засегнат симетрично, подобно на ревматоидния артрит или асиметрично под форма на олигоартрит (засегнати са 2 -3 периферни  стави). Засягането на тазобедрените стави (коксит), определя по-тежката прогноза и по-агресивното лечение. Друг характерен симптом на спондилоартритите е ентезита. Това е възпаление на залавното  място на  сухожилията, лигаментите и ставните капсули към костта. Това патологично състояние е много болезнено и ограничава значително движенията.                      При спондилоартропатиите, подобно на ревматоидния артрит не са редки  извънставните прояви: очни (увеит, конюнктивит (25-40%), сърдечни (недостатъчност на аортна  клапа, сърдечен блок, възпаление на възодящата аорта – аортит в 29%), белодробни – върхова фиброза, аспергилома (10%), бъбречни- амилоидоза, нефрит, IgA нефропатия (14%), уро-генитални (уретрит, вагинит, баланит) – при синдрома на Reiter), кожни: keratoderma blennorrhagicum, псориазис или псориатични нокътни лези (онихолиза, дистрофия, нокътни вдлъбвания). Лечението на спондилоартритите е  комплексно и продължително (месеци, години). То включва ЛФК (лечебна физкултура), физиотерапия, медикаментозно  и хирургично лечение. ЛФК на гръбнака при този вид артрити е  изключително важна, тъй като обездвижването на болните води по-бързо до анкилоза  и инвалидизиране. Хирургичното лечение, обикновено на тазобедрени и коленни стави, се налага когато те са тежко увредени и медикаментите не са дали резултат. За това целта на медикаментозното лечение на спондилоартритите е да се започне рано преди да са станали тежки и невъзвратими увреждания и да се предотврати инвалидизиране на болните.

                       Коментар на  доц. Любомир Маринчев дм – ревматолог